Решение № 2359 от 22.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2359 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20211110170609 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 22.03.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на двадесет и втори март 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 70609/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

1

Ищецът „.. твърди че за периода май 2018 г. – април 2020 г. е доставял топлинна енергия на ответника Л. АТ. П., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „.., на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответника топлинна енергия възлизала на сумата от 1 433,06 лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради неплащането на сумата ответницика е в забава, като за периода от 15.09.2019 г. – 07.09.2021 г. , размерът на обезщетението за забавено плащане възлизал на 181,17 лв. Твърди, че за периода август 2018 г. – април 2020 г. доставил на ответника услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, възнаграждението за което възлизало на 30,69 лв. , което не било заплатено от ответника, поради което му дължал и лихва за забава в размер на 6,02 лв. за периода 01.10.2018 г. – 07.09.2021 г. Твърди, че поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответника подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответника му дължи сумите в размер на 1 433,06 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 181,17 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2019 г. – 07.09.2021 г. Моли още, да бъде признато за установено, че ответника му дължи сумите в размер на 30,69 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода август 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 6,02 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.10.2018 г. – 07.09.2021 г. Моли присъждане на деловодни разноски.

Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „.. който не оспорва предявения иск.

Ответникът оспорва предявения иск по съображения, изложени в писмен отговор на исковата молба. Предявяват възражение за изтекла погасителна давност. Моли присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответника топлинна енергия по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им 2 приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от приложените под л.л. №№ 41-42 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 14-15 от делото, от които е видно, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. В този смисъл, и във връзка с изложеното до тук за наличието на процесния договор за доставка на топлоенергия, съдът приема, че страна по него, като купувач, е ответникът.

Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 65-71/, която съдът кредитира, за процесния период ответникът е ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 1 418,91 лв.

Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 73-86/ ответникът не е заплатил процесни вземания на ищеца .

Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи погоре, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 41-42 от делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъдат канени от ищеца, доколкото задълженията им са били срочни.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 55442/2021 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплати главницата и лихвата, предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване на заповед 3 за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата държавна такса, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражения по реда на чл. 414 от ГПК.

Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно заседание от 22.03.2022 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответника топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са налице нарушения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:

В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница – цена на доставената топлоенергия.

По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, ответникът – от една страна, и ищеца – от друга, са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода май 2018 г. – април 2020 г. ответникът не е заплатили потребена топло-енергия, цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 1 418,91 лв. – по-малко, отколкото се твърди в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ, защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по делото – ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период и каква е нейната цена.

Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това заключение е изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по изчисляване и отчитане на ползваната от ответниците топлоенергия. Воденото счетоводство от ищеца не може да бъде доказателство за процесното облигационно отношение във връзка с разпоредбата на чл.

55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха предпоставките на цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено редовно, а така също и двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този смисъл, искът, в частта за 4 главницата, е основателен до размера по СТЕ.

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за установената главница: съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Тази специално 3-годишна давност се възприе и от тълкувателната практика на ВКС, поради което съдът приема, че искът за главницата се погасява с изтичането на 3-годишна давност. И тъй като, в конкретния случай, най-старото претендирано вземане е за периода май 2018 г. , а заявлението за издаване на заповед за изпалнение, видно от копието му, приложено под листове №№ 8-12 от делото, е депозирано на 27.09.2021 г. , от когато и съобразно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се смята предявен искът по настоящото дело, то задълженията за главница за периоди преди 27.09.2018 г. – началото на 3-годишен срок до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са погасени по давност. В този смисъл, доколкото искът за плащане на главницата е установен по своето основание, и съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на непогасеното по давност задължение за плащане на главница възлиза на 1 300 лв. При определяне на този размер съдът взема предвид периода, за който иска за главницата не е погасен по давност, както и размера на задължението за главницата, който се прие по делото за установен.

По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено плащане на главницата:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва за забава, а именно 15.09.2019 г. – 07.09.2021 г. , ответникът е в забава. Съдът приема, че не може да се ползва предложението на ССЕ /73-86/, доколкото то не е съобразено с главница, която съдът приема по делото. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че иска в частта за лихвата е основателен до размера от 181 лв. За да приеме това, съдът взема предвид, както приетата по делото главница, така и периода за който се начислява лихвата.