Определение № 2738 от 15.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2738 гр. София, 15.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502235 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „ПРОМИШЛЕНО СНАБДЯВАНЕ“ ЕООД срещу определение № 68/27.04.2026 г., постановено по т. д. № 46/2025 г. по описа на ОС-Кюстендил, с което е отделено за разглеждане в отделно производство предявения като насрещен от ответника „Промишлено Снабдяване“ ЕООД иск с писмения отговор на исковата молба против ищеца „АВЕ България Логистик“ ООД, като същият е изпратен за разглеждане на родово компетентния РС-Кюстендил. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че са налице предпоставките за съвместно разглеждане на предявения насрещен иск заедно с първоначалния иск, като при различна родова подсъдност на исковете делото следва да бъде разгледано от Окръжния съд. Между сумите по първоначалния и насрещни иск може да се извърши прихващане. Счита, че ако исковете се разглеждат в отделни производства е възможно да се достигне до правно положение, в рамките на което не е възможно да се извърши прихващане. Двете съдебни производства ще се развиват независими едно от друго, поради което делото за единия иск може да приключи значително по – бързо и евентуално присъдените парични средства ще се съберат далеч преди приключване на второто дело. По делото е допуснато обезпечение на основния иск и изпълнението на съдебното решение ще се извърши бързо. Така би могло да се стигне до несъбираемост на вземането, ако след изтичане на значителен период от време насрещната страна по другия иск е прекратила дейността си. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови разглеждане на предявения насрещен иск от ОС-Кюстендил.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна“АВЕ БЪЛГАРИЯ ЛОГИСТИК“ ООД.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и 1 правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално недопустима по следните съображения:

В предмета на делото е включен иск, предявен от „АВЕ България Логистик“ ООД срещу „Промишлено снабдяване“ ЕООД, за заплащане на сумата от 55 927, 28 лв., представляваща спедиторски възнаграждения по четири фактури, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който е предявен насрещен иск срещу първоначалния ищец за заплащане на сумата от 29 069, 03 евро – имуществени вреди поради неточно и непълно изпълнение на сключения между страните договор за международен превоз на товари, формирани по четири фактури.

С обжалваното определение решаващият съд е отделил в отделно производство предявеният насрещен иск за заплащане на обезщетение за вреди, като го е изпратил за разглеждане на родово компетентния РСКюстендил. Съдът е приел, че претендираните от ищеца по насрещния иск вреди са с различен произход и не може да се приеме, че произтичат само и единствено от един и същ правопораждащ факт, което предполага събиране и на допълнителни доказателства. също така е констатирана нередовност на насрещната искова молба – не е внесена дължимата държавна такса. Съдът е приел, че насрещният иск е подсъден на РС, тъй като размерът на търсената сума е формиран като сбор от суми с различен източник, всяка от които може да се счете за самостоятелна искова претенция. Всяка от тези суми е под посочения в чл.104, т.4 ГПК минимум.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.211, ал.1 ГПК е регламентирано, че в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Втората алинея предвижда, че предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск.

Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

Във връзка с обжалваемостта на определението, с което не се приема за разглеждане предявен насрещен иск, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ТР 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК НА ВКС, т.7, б.“в“, съгласно която определението (разпореждането) на първоинстанционния съд, с което е върната насрещна искова молба поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовността й, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК. В мотивите е разяснено, че при неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване. Ако първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане насрещния иск, оставил е без движение насрещната искова молба, като е предоставил срок за отстраняване на нередовностите и е върнал насрещната искова молба поради 2 неотстраняване на недостатъците й, определението (разпореждането) за връщане подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.

129, ал. 3 ГПК. Ако съдът не е върнал насрещната искова молба, а е отделил насрещния иск в друго производство, определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

В разглеждания случай с обжалваното определение съдът е постановил отделяне на насрещния иск в друго производство, като е постановил изпращането му на компетентния съд, в каквато насока е и формираната съдебна практика - определение № 33 от 31.01.2022 г. по ч. гр. д.

№ 137/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; определение № 459 от 22.06.2012 г. по ч. гр. д. № 367/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

С обжалваното определение решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките за на чл.211, ал.1 ГПК, поради което предявеният насрещен иск не може да бъде приет за съвместно разглеждане. Определението за отделяне на насрещния иск и изпращането му на компетентния съд не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1 ГПК, тъй като постановяването им има за последица отделно разглеждане на насрещния иск, а не се прекратява производството по този иск. Също така в нормата на чл.211 ГПК не е предвидено обжалването на това определение с частна жалба. С оглед на това въззивният съд счита, че частната жалба, въз основа на която е образувано производството по делото, се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати (определение № 987 от 27.02.2026 г. по к. ч. гр. д. № 489/2026 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО).

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 2228/03.05.2026 г., депозирана от „ПРОМИШЛЕНО СНАБДЯВАНЕ“ ЕООД, ЕИК 109574862, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 257 и съдебен адрес гр.

София, бул. „В. Левски“ № 44, ет.3, ап.5 - адв. Е. Х., срещу определение № 68/27.04.2026 г., постановено по т. д. № 46/2025 г. по описа на ОС-Кюстендил, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2235/2026 г. по описа на САС, ГК, 8 състав, образувано въз основа на тази частна жалба.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок то връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3