Решение № 125 от 27.04.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Гоце Делчев, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220102016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Ищецът „АПС Б.Б.“ ЕООД претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника Я. Т. П., че същият дължи сумата от 1 802.20 лв., от които: **** лв. главница по Договор за паричен заем № 580130 от 15.11.2019 г.; 176.47 лв. договорна лихва; *****лв. законна лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на заявлението. Вземането е придобито чрез цесия от „С. – К.“ АД.

Ответникът, чрез адв. Б., оспорва иска по основание и размер. Прави възражения за: Липса на представителна власт на юрисконсулта, Неуведомяване за цесията. Изтекла погасителна давност. Нищожност на договора поради неравноправни клаузи (ГПР и неустойки).

От събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2019 г. между „С. – К. АД (заемодател) и ответника Я. Т. П. (заемополучател) е сключен Договор за потребителски кредит № 580130. Договорът е сключен чрез средство за комуникация от разстояние по реда на ЗПФУР. Съгласно индивидуалните му условия, на заемополучателя е предоставена сума в размер на ***** лв., която той се е задължил да върне на 12 месечни вноски с краен падеж 15.11.2020 г. Уговорена е фиксирана договорна лихва от 36% и ГПР в размер на 42.57%. Към договора са приложени Общи условия и Стандартен европейски формуляр (СЕФ). На 22.03.2024 г. „С. – К.“ АД е прехвърлило вземането си срещу ответника на ищеца „А.Б. Б.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В Приложение № 1 към договора за цесия процесното вземане е индивидуализирано по номер на договор, имена и ЕГН на длъжника. Въз основа 1 на подадено заявление от ищеца на 06.10.2025 г., е образувано ч.гр.д. № 6354/2025 г. по описа на РС – Перник и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поради невъзможност за лично връчване на заповедта, същата е връчена при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК, което е обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения срок.

Възражението на ответника за липса на подпис на втория управител върху пълномощното е неоснователно. Съгласно Търговския регистър и практиката на ВКС, дружеството се представлява валидно и от един от управителите, освен ако е вписано изрично „заедно“.

Подписът на Х.М. е нотариално заверен, което е достатъчно.

От приложения Договор за паричен заем № 580130, Общи условия и Погасителен план, съдът приема, че договорът е валидно подписан в електронна форма, съгласно ЗЕДЕУУ, чрез действията на ответника в платформата на заемодателя. От представената Разписка за усвоена сума чрез „И.П. А., съдът намира за доказано получаването на парите, тъй като съгласно механизма на платежната услуга, непотърсени суми се връщат на наредителя в 7дневен срок – обстоятелство, което не е настъпило в случая, а и липсва твърдение от ответника, че е върнал сумата като недължимо получена. Договор за цесия от 22.03.2024 г. и извадка от Приложение № 1, в което вземането е надлежно описано. Макар да липсват доказателства за лично уведомяване на длъжника преди процеса, съдът приема, че уведомлението, приложено към исковата молба, е произвело своето действие с връчването на преписа от нея на ответника.

Съдът намира договора за нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 21 от ЗПК. В договора е предвидена неустойка за липса на обезпечение (т. 6.4), която в комбинация с ГПР (47.57%) и договорната лихва води до прекомерно оскъпяване на кредита, заобикаляйки закона.

Уговорката за неустойка, която надвишава значително главницата, противоречи на добрите нрави. Когато клаузите за разходите по кредита са нищожни, потребителят дължи само чистата стойност на усвоената главница (чл. 23 ЗПК).

От представената по делото разписка за наличен паричен превод чрез системата на „И.е.” АД се установява, че сумата от ***** лв. е била наредена на името на ответника. Съдът приема довода на ищеца, че съгласно Общите условия на платежната институция, ако сумата не бъде потърсена в 7-дневен срок, тя се връща автоматично на платеца. Липсата на данни за такова връщане и заведената искова молба на заемодателя обосновават извода, че сумата е била фактически получена от Я. Т. П.. С това фактическият състав на договора за заем е завършен.

Съдът намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи. Уговорената възнаградителна лихва и ГПР, ведно със замаскираните такси за „обезпечение“, надвишават значително законовите прагове и моралните граници на оскъпяване. На основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато са нарушени изискванията за форма и яснота на цената на кредита, договорът е недействителен в частта за лихвите и разходите. Потребителят дължи само чистата стойност на получената главница.

2

Ответникът е получил ***** лв. Ищецът претендира признаване на ****лв. главница. Тъй като съдът не може да присъди повече от поисканото (ultra petitum), искът за главницата е основателен до размера на ****лв.

От датите, посочени в договора (за падежа – 15.11.2020 г.) и входящия номер на заявлението в съда (06.10.2025 г.), въз основа на които съдът извърши проверка на релевираното възражение за изтекла погасителна давност. Договорът е сключен на 15.11.2019 г. със срок на погасяване до 15.11.2020 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено през октомври 2025 г. Съгласно ТР № 3/2023 на ОСГТК на ВКС, при периодични вноски давността тече за всяка вноска поотделно. За вземанията за лихви давността е 3-годишна (чл.

111, б. „в“ ЗЗД). Всички лихви са падежирали до 15.11.2020 г., следователно са погасени по давност през 2023 г. За главницата давността е 5-годишна. Тъй като последната вноска е била дължима на 15.11.2020 г., 5-годишният срок изтича на 15.11.2025 г. Заявлението в съда е подадено на 06.10.2025 г. (преди изтичане на давността за главницата).Възражението за давност е частично основателно. Вземанията за лихви (договорна и мораторна) са погасени с изтичането на специалната 3-годишна давност. Вземането за главницата се погасява с 5годишна давност. Тъй като падежът е 15.11.2020 г., а заявлението е подадено на 06.10.2025 г., 5-годишният срок не е изтекъл.

При този изход на делото и на основание чл. 78 от ГПК, съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на разноски съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от исковете. По отношение на разноските на ищеца: Ищецът „А.Б. Б.“ ЕООД е доказал направени разноски в общ размер на **** лв. (държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство). На основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от ****евро /***** лв./, представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска. По отношение на разноските на ответника: Ответникът Я. Т. П. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на **** евро. Съдът разгледа възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, наличието на възражения за давност и нищожност, както и минималните размери, определени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., съдът намира, че договореният хонорар от ****евро не е прекомерен и съответства на положения правен труд.

Ответникътима право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от ***** евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. Т. П., ЕГН: **********, че същият ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: 203374133, на основание чл. 422 от ГПК, сумата от:

****евро / *****лв. / – главница по Договор за паричен заем № **** от 15.11.2019 г., ведно 3 със законната лихва върху нея от 06.10.2025 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за договорна лихва и законна лихва за забава, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ и произтичащи от нищожни договорни клаузи.

ОСЪЖДА Я. Т. П. да заплати на „А. Б.Б.“ ЕООД сумата от **** евро – разноски съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „А. Б. Б.“ ЕООД да заплати на Я. Т. П. сумата от **** евро – адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоенград в 14-дневен срок.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Гоце Делчев, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220102016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Ищецът „АПС Б.Б.“ ЕООД претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника Я. Т. П., че същият дължи сумата от 1 802.20 лв., от които: **** лв. главница по Договор за паричен заем № 580130 от 15.11.2019 г.; 176.47 лв. договорна лихва; *****лв. законна лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на заявлението. Вземането е придобито чрез цесия от „С. – К.“ АД.

Ответникът, чрез адв. Б., оспорва иска по основание и размер. Прави възражения за: Липса на представителна власт на юрисконсулта, Неуведомяване за цесията. Изтекла погасителна давност. Нищожност на договора поради неравноправни клаузи (ГПР и неустойки).

От събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2019 г. между „С. – К. АД (заемодател) и ответника Я. Т. П. (заемополучател) е сключен Договор за потребителски кредит № 580130. Договорът е сключен чрез средство за комуникация от разстояние по реда на ЗПФУР. Съгласно индивидуалните му условия, на заемополучателя е предоставена сума в размер на ***** лв., която той се е задължил да върне на 12 месечни вноски с краен падеж 15.11.2020 г. Уговорена е фиксирана договорна лихва от 36% и ГПР в размер на 42.57%. Към договора са приложени Общи условия и Стандартен европейски формуляр (СЕФ). На 22.03.2024 г. „С. – К.“ АД е прехвърлило вземането си срещу ответника на ищеца „А.Б. Б.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В Приложение № 1 към договора за цесия процесното вземане е индивидуализирано по номер на договор, имена и ЕГН на длъжника. Въз основа 1 на подадено заявление от ищеца на 06.10.2025 г., е образувано ч.гр.д. № 6354/2025 г. по описа на РС – Перник и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поради невъзможност за лично връчване на заповедта, същата е връчена при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК, което е обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения срок.

Възражението на ответника за липса на подпис на втория управител върху пълномощното е неоснователно. Съгласно Търговския регистър и практиката на ВКС, дружеството се представлява валидно и от един от управителите, освен ако е вписано изрично „заедно“.

Подписът на Х.М. е нотариално заверен, което е достатъчно.

От приложения Договор за паричен заем № 580130, Общи условия и Погасителен план, съдът приема, че договорът е валидно подписан в електронна форма, съгласно ЗЕДЕУУ, чрез действията на ответника в платформата на заемодателя. От представената Разписка за усвоена сума чрез „И.П. А., съдът намира за доказано получаването на парите, тъй като съгласно механизма на платежната услуга, непотърсени суми се връщат на наредителя в 7дневен срок – обстоятелство, което не е настъпило в случая, а и липсва твърдение от ответника, че е върнал сумата като недължимо получена. Договор за цесия от 22.03.2024 г. и извадка от Приложение № 1, в което вземането е надлежно описано. Макар да липсват доказателства за лично уведомяване на длъжника преди процеса, съдът приема, че уведомлението, приложено към исковата молба, е произвело своето действие с връчването на преписа от нея на ответника.

Разпечатката съдържа 48 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46f6f62b-893a-46b8-907c-b53544a704e1