Определение № 404 от 23.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Перник, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500232 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 278 от ГПК.

Обжалва се пред окръжен съд гр. Перник разпореждане на Пернишки районен съд регистрационен № 5549/ 23.02.2026г., постановено по тяхното частно дело 1863 по описа за 2026 година, с което съдът е оставил отчасти без уважение заявление с вх. № 6139/19.02.2026 на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Б.

Я. П., с ЕГН: **********, от *** , дължими по Договор за потребителски кредит № *** и за които банката - заявител е представила извлечение от сметките си като документ по чл. 418 от ГПК.

Това разпореждане се обжалва от заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023 , в частта, с която заявлението е отхвърлено. Оспорва се извода на заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователна премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна; поддръжа се , че сумата за застрахователната премия не следва да се включва в годишния процент на разходите , тъй като застраховката не било задължителна , а премията била платена чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, от страна на Ти Би Ай Банк, като сумата за застрахователна премия била предадена директно на третото лице – застраховател ; отделно , тази сума била включена в ГПР като част от главницата . Затова искането до ПОС е да се отмени азпореждането в обажалваната му част и да се разпореди на РС-Перник да се издаде заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК за всички претендирани с депозираното от тях заявление вземания. Иска се и 1 присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна по делото , при внесена държавна такса,. без нужда от размяна на книжа. Тя подлежи на разглеждане по същество .

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по частното гражданско дело 1863 по описа за 2026 година на РС Перник е образувано по заявление на Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:

131134023, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.

417 от ГПК срещу Б. Я. П., с ЕГН: **********, за следните суми: общо 6452.1 евро, от които – 5227.97 евро главница , 1147.5 евро – възнаградителна лихва за периода от 5.07.2025г. до 19.01.2026г., и 76.63 евро обезщетение за забава за периода от 5.07.2025г. до 12.02.2026г. Районния съд установил , че с част от предоставената в заем сума , П. заплатил в пълен размер застрахователна премия по договор за застраховка с трето лице , и приел , че е налице обоснована вероятност да се приеме , че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, че, действайки като застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 КЗ. Приел, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка, че начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва, че сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката-кредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба. Затова разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за сумата 3513.31 EUR - чиста стойност на получената главница по договор за потребителски кредит *** от 20.12.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 19.02.2026 г. до окончателното плащане, както и сумата 59,73 евро - държавна такса, и сумата 22,27 евро - юрисконсултско възнаграждение. В частта 2 относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата над 3513.31 EUR до 5 227.97 EUR претендирарана главница, сумата 1 147.50 EUR– договорна лихва за периода от 05.07.2025 г. до 19.01.2026 г. и сумата 76.63 EUR - мораторна лихва за периода от 05.07.2025 г. до 12.02.2026 г., заавлението било отхвърлено .

При тези факти , обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.

По същество, ПОС го намира и за правилно .

Вземането на заявителя произтича от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), каквото качество длъжникът има. Същевременно , доколкото П. ползва услуги ( застраховка ) които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и няма данни да действа в рамките на своята търговска или професионална дейност, то той е и „потребител „ по смисъла на § 13. (1) т. 1 от Закона за защита на потребителите ; и двата закона са приложими спрямо страните . От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че към процесния договор е предоставена застраховка защита по кредита съгласно клаузата по чл. 7.2.2., по силата на която се дължи застрахователна премия за срока на договора. Има вероятност клаузата, която предвижда застраховане на вземанията на банката по договора за кредита , да е неравноправна – риска от загуба на вземания на банката на общо стойност от 6452.1 евро (но само 5227.97 евро действително предадена на длъжника главница) е поет срещу сума от 1845 евро , тоест от почти 20 % от стойността на вземането . Договорът за застраховка не е представен по делото и съдът не може да прецени кой е покрития риск и дали сумата, представляваща застрахователна стойност, е еквивалентна или не на този риск. А е недопустимо, от гледна точна на потребителската защита, да се налага на потребителя сключването на застраховка, сумите за плащанията по която сами по себе си съставляват покрит застрахователен риск. Клаузата на чл. 7.2.2 не е индивидуално уговорена, тя фигурира в изначално изговен образец на договора , налага на потребителя пърично задължение без еквивалент по делото , поради което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да 3 бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума. Отделно, банката-кредитодателняма право да предлага на пазара сключването на застраховки, включително поради забраната на чл. 23 от Кодекса за застраховането- банка не може да е застрахователен агент , а застрахователния агент – банка ( последното – по аргуменит и от чл. 2 от Закона за кредитните институции. )

На следващо място , с решението си по дело № C-744/24 Съдът на ЕС дава разрешение, според което директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че „изключва включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи прилагането на лихвения процент не само към общия размер на кредита, но и към суми, предназначени за плащане на разходи, свързани с този кредит, и които следователно представляват част от общите разходи по кредита за потребителя“,като са посочени специално средствата , получени от потребителя , но предназначение за заплащане от него на договорена в договора за кредит застраховка. Решението е задължгително за настоящия състав на основанието по чл. 633 от ГПК.

С оглед казаното, заповед за плащане на сумите по клаузата за застраховка не може да бъде издадена , неазависимо от характера им , и като краен резултат, преценката на съда да откаже за тях издаване на заповед се явявя правилна . Затова настоящата инстанция намира, че частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пернишки районен съд регистрационен № 5549/ 23.02.2026г., постановено по тяхното частно дело 1863 по описа за 2026 година, в частта, с което съдът е оставил без уважение заявление с вх. № 6139/19.02.2026г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Б. Я. П., с ЕГН: **********, от *** , дължими по Договор за потребителски кредит № *** от ***, за следните суми - над сума от 3513.31 EUR до пълния претендиран размер от 5 227.97 EUR - главница, сумата 1 147.50 EUR– договорна лихва за периода от 05.07.2025 г. до 19.01.2026 г. и сумата 76.63 EUR - мораторна лихва за периода от 05.07.2025 г. до 12.02.2026 г.

Определението е окончателно .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5