Решение № 61 от 27.04.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Свиленград, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Гражданско дело № 20235620100074 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК .

Производството е образувано по искова молба предявена от Б. О. И. с ЕГН: ***********, с адрес гр.*******, обл.********, ж.к.“*******“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.** ,чрез адв.Д. З., ХАК, със съдебен адрес: гр.Свиленград, бул.“България“ № 42 против: „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , с адрес гр.София 1715, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.“Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, ЕИК: 131001375 , с която ищецът твърди , че при частен съдебен изпълнител З. З. с рег.№ 875, с район на действие Окръжен съд Хасково, било образувано Изпълнително дело № 2022875040988 със солидарен длъжник Б.

О. И., ЕГН: 7702243956, основен длъжник Л. Х. И.а, ЕГН: ********** и взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с адрес гр.София 1715, р-н Витоша, ж.к.

Малинова долина, ул.“Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, ЕИК: 131001375.

Изпълнителното дело било образувано от

„РАЙФАЙЗЕНБАНК

(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК: 831558413, като с Постановление от 19.06 на ЧСИ е заличен първоначалния взискател и е конституиран като такъв „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, съгласно Договор за цесия от 18.02.2015г.При образуване на изпълнителното дело към молбата на взискателя бил представен Изпълнителен лист на Районен съд Свиленград, издаден по ЧГД № 483/2013г. по описа на същия съд, възникнали по Договор за банков кредит от 07.07.2008г., Анекс № 1/19.10.2009г., Анекс № 2/16.06.2010г., Анекс № 3/06.12.2010г. и Анекс № 4/16.06.2011г. сключен от Л. Х. И.а с „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК: 831558413 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Н.Й.Вапцаров“ № 55 и представляващи: главница в размер на 13529.36 лева, лихва в размер на 2406.05 лева за периода 05.03.2012г. до 27.05.2013г., наказателна лихва в размер на 442.50 лева за периода 05.04.2012г. до 01.07.2013г., сумата от 1

327.55 лева разноски, сумата от 557 лева държавна такса, както и законна лихва, считано от 02.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението.

Първоначално въз основа на изпълнителния лист , банката поискала образуване на изпълнително дело при ЧСИ Калинка Араклиева рег.№ 771 с район на действие Окръжен съд Хасково, където било образувано ИД № 2137710400171. Съгласно информацията в официалния сайт на Камарата на частните съдебни изпълнители, ЧСИ Калинка Стайкова Араклиева била загубила правоспособност на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ (по нейно писмено искане до министъра на правосъдието) със заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-44/30.08.2022г., като служебният архив бил прехвърлен на основание на заповед на Министъра на правосъдието СД-0454/11.11.2022 г. на ЧСИ З. З., рег.№875, район на действие ОС – Хасково.

Основният длъжник по делото Л. Х. И.а, която била майка на ищеца, била починала на 20.08.2022г., за което към исковата молба прилага заверено копие от Препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община Свиленград на 21.08.2022г. и солидарния длъжник Б. О. И. бил неин единствен наследник, съгласно Удостоверение за наследници изх.№ 932/23.08.2022г., издадено от Община Свиленград, заверено копие от което също прилага.Ето защо Б. И. имал правен интерес от воденето на настоящото дело.

Счита че по ИД № 2022875040988 по описа на ЧСИ З. З. (образувано в резултат на прехвърлено от ЧСИ Калинка Араклиева ИД № 2137710400171) са били налице две отделни основания за недължимост на претендираното от взискателя вземане - наличието на основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изтекла абсолютна давност за принудително събиране на задължението по чл.110 вр.чл.117, ал.2 от ЗЗД, поради следното:

На първо място, от документите по изпълнителното дело било видно, че извършените изпълнителни действия с характер на такива, които прекъсват давността са били: -Запор изх.№ 03030/30.10.2013г. върху банковите сметки на Б. О. И. в Райфайбенбанк ЕАД, въпреки, че по преписката бил приложен отговор, че към 04.11.2013г. И. не е клиент на банката (т.5 от ТР № 3/10.07.2017г. по

ТД

№3/2015г.

ОСГТКВКС);

-Запор изх.№

03031/30.10.2013г. върху банковите сметки на Л. Х. И.а в Райфайбенбанк ЕАД;-Запор изх.№ 03022/30.10.2013г. върху трудовото възнаграждение на Л.

Х. И.а, която тя получавала от „Сегал“ ООД с.Момково, общ.Свиленград; Запор от 09.12.2013г. върху МПС Фолксваген (без номер), собственост на Б.

О. И.; -Запор изх.№ 01513/05.08.2015г. върху трудовото възнаграждение на Л.

Х. И.а, която същата получавала от „Силтекс“ ООД гр.Свиленград; -Запор от 18.04.2016г. на МПС Фолксваген поло с рег.№ X **** КВ, собственост на Б.

О. И.; -Запор изх.№ 1585/23.09.2020г. върху банковите сметки на Л. Х. И.а в „Юробанк България“ АД; -Запор от 08.12.2021г. на МПС Мицубиши Спейс стар с рег.№Х **** КА, собственост на Л. Х. И.а.

От частния съдебен изпълнител, до длъжниците, имало изпратени няколко съобщения за насрочване на опис (Съобщение изх.№ 00416/02.03.2016г., Резолюции за насрочени описи на 28.02.2017г. и на 15.01.2020г.), но нямало извършени описи на посочените дати, нямало протоколи за конкретните действия, а съобщенията не съдържали точно посочване на вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.Ето защо, предвид разпоредбата на чл.450, ал.1 от ГПК в случая не можело да се счита, че има наложен запор върху движими вещи, тъй като той се налагал не с насрочването на описа, а с фактическото им описване от съдебния 2 изпълнител, т.е. със съставянето на протокола за опис, обективиращ индивидуалните особености на всяка описана движима вещ.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, независимо от това дали е могъл да действа лично, или чрез съдебния изпълнител, по силата на възлагането по чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ (каквото в настоящия случай не било направено), изпълнителното производство се прекратявало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпвало по силата на закона, като за прекратяването било без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови нарочен акт и кога ще направи това. Анализа на изпълнителните действия по делото налагали извод за настъпила на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК законова перемпция на 18.04.2018г. предвид факта, че след наложения Запор върху МПС на 18.04.2016г. следващото действие, което би могло да прекрати давността за събиране на вземането, било извършено след повече от две години, а именно на 23.09.2020г. с налагането на Запор върху банковите сметки на Любка И.а.

Всяко действие на публичния изпълнител, насочено към принудително събиране на дълга след 18.04.2018г. било недействително и не пораждало правни последици.

На второ място, в настоящия случай била изтекла и законовата давност за събиране на вземането по чл. 111, ал. 1, б.“в“ и по чл. 110 от ЗЗД.

След настъпилата перемпция, новата погасителна давност за вземането, съгласно ТР 2/26.06.2015г., по ТД № 2/2013г. на ОСГТК тече от предприемане на последното валидно изпълнително действие, което в настоящия случай е било извършено на 18.04.2016г. и погасителната давност е изтекла на 18.04.2019г. за периодичните плащания, респективно на 18.04.2021г., ако част от задължението не бъде възприето като периодично плащане.В този срок не било образувано ново изпълнително дело, по което да могат да бъдат извършени валидни изпълнителни действия, които да прекратят започналата да тече давност, а извършените такива по прекратеното изпълнително дело са били недействителни и не пораждали правни последици.Не били налице и основанията по чл.116, б.“а“ и б.“б“ от ЗЗД.

Безспорно, лихвите, като изрично предвидени в текста на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД се погасявали с изтичането на предвидената по-кратка погасителна давност от три години.Такива в настоящия случай били лихвите, начислени до момента върху вземането по изпълнителния лист.

Счита обаче, че и задължението по договора за кредит, също се погасявал с изтичането на тригодишна давност, като периодично плащане, също изрично предвидено в разпоредбата на ЗЗД. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпвал през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви." Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямали отношение към характеристиката му като периодично, като единствено било необходимо той да е предварително определен или 3 определяем. Вземанията на банката съдържали изброените признаци на понятието, поради което представлявали периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилагал тригодишен срок на погасителна давност. Задължението на И.а по договора за кредит са били за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договора, чиито падеж настъпвал през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.Счита, че в настоящия случай давността за събиране на описаното по-горе задължение е изтекла на 18.04.2019г.

Отделно от това, на 18.04.2021г. било налице и изтекла петгодишна давност за събиране на задължението, считано от последното извършено валидно действие по принудителното изпълнение, като през този срок не са били настъпили събития или извършени действия, които да я прекратят и да станат основание да започне да тече нова давност.

Въпреки, че в настоящия случай предвид смъртта на основния длъжник задължението било едно и солидарния длъжник бил единствен наследник, следвало да се отчете, че горните изводи не се променяли и отчитайки разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗЗД, според която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, още повече, че всички тези обстоятелства били възникнали преди смъртта на основния длъжник.

Отчитайки фактите по изпълнителното дело, последното действие, което прекратявало давността по отношение на солидарния длъжник Б. О. И. било извършено на 18.04.2016г. със запор на собственото му МПС Фолксваген поло с рег.№ X **** КВ.След тази дата по отношение на него не били извършване други действия с такъв характер.Следователно към настоящия момент били налице и двете самостоятелни основания за отпадане възможността за принудително събиране на дълга - и това по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (настъпила перемпция на 18.04.2018г.) и това по чл.110 вр.чл.117, ал.2 от ЗЗД (настъпила абсолютна давност на 18.04.2021г.).

Същата била ситуацията и по отношение на основния длъжник Л. Х.

И.а.На лицето бил наложен Запор върху трудовото възнаграждение на 05.08.2015г., който прекъсвал давността. Между него, и наложения на 23.09.2020г. Запор върху банковите й сметки били изтекли повече от две години, като перемпцията била настъпила по право на 05.08.2017г., а абсолютната давност била изтекла на 05.08.2020г.

Предвид това, моли съда на основание чл.439 от ГПК да приеме за установено, че Б. О. И., ЕГН: **********, с адрес гр.********, ж.к.“********“ бл.**, вх.*, ет.*, п.** НЕ ДЪЛЖИ като солидарен длъжник, и като основен длъжник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с адрес гр.София 1715, рн Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.“Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, ЕИК: 131001375 сумите по Изпълнителен лист на Районен съд Свиленград, издаден по ЧГД № 483/2013г. по описа на същия съд, възникнали по Договор за банков кредит от 07.07.2008г., Анекс № 1/19.10.2009г., Анекс № 2/16.06.2010г., Анекс № 3/06.12.2010г. и Анекс № 4/16.06.2011г. сключен от Л. Х. И.а с „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК: 831558413 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Н.Й.Вапцаров“ № 55 и представляващи: главница в размер на 13529.36 лева (тринадесет хиляди петстотин двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), лихва в 4 размер на 2406.05 лева (две хиляди четиристотин и шест лева и пет стотинки) за периода 05.03.2012г. до 27.05.2013г., наказателна лихва в размер на 442.50 лева (четиристотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки), за периода 05.04.2012г. до 01.07.2013г., сумата от 327.55 лева (триста двадесет и седем лева и петдесет и пет стотинки) за разноски, сумата от 557 лева (петстотин седемдесет и седем лева) държавна такса, както и законна лихва, считано от 02.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и таксите и лихвите, начислени от ЧСИ Калинка Араклиева с рег.№ 771, с район на действие Окръжен съд Хасково по образуваното при нея ИД № 20137710400171, а впоследствие начислени и от ЧСИ З. З. с per № 875 по образуваното при него ИД № 2022875040988, поради настъпила перемпция на основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и предвид изтеклата по отношения на всички задължения погасителна давност по чл.111, б.“в“ и по чл.110 от ЗЗД, както и на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК по отношение на разноските.