Решение № 46 от 24.08.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Карнобат, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20252130200301 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Н. Г. С. против наказателно постановление № 250282-000307 от 03.09.2025 година на Началник Група в ОДМВР Бургас РУ Карнобат с което на същият жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 40 ал.2 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП / изм. / му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 20 лв. с равностойност на 10, 23 евро и за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.3б.а от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП / изм. му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 100 лв. с равностойност на 51, 13 евро , както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Жалбоподателят с настоящата си жалба оспорва фактите респ. обстоятелствата, че е извършил вменените му адм. нарушения за което са му наложени и съответните горепосочени административни наказания с горепосоченото наказателно постановление.

Същият твърди в жалбата си, че издадения срещу него АУАН и процесното издадено въз основа на него НП са издадени при нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния такъв ЗДвП като се посочват същите твърдяни нарушения на процесуалния и материалния закон, вследствие на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно и затова моли да бъде отменено обжалваното от него наказателно постановление изцяло.Претендира за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява лично, като не се явява и негов процесуален представител или пълномощник, като по този начин същият не взема друго становище по издаденото срещу него наказателно

1 постановление.

За административнонаказващия орган редовно призован не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание, като същият обаче взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като моли съдът да потвърди процесното наказателно постановление като напълно законосъобразно.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че процесната жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бл.№ 809093/ 02.07.2025 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е приложена към адм. наказателната преписка. Съгласно т. 1.3.2. от заповедта на полицейските органи в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) заемащи длъжност полицейски инспектор VI – IV степен с функционални задължения по контрол на пътното движение , какъвто е съставителят на АУАН св. Т. Д. към настоящия момент и младши автоконтрольор II – I степен в РУ на МВР към ОДМВР – какъвто е бил същият свидетел към момента на съставяне на същия АУАН е възложено да издават фишове и да съставят актове,за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата.

Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Т. Д. бил е именно на длъжността младши автоконтрольор I степен при ОДМВР Бургас РУ Карнобат и като такъв е осъществявал при проверката по контрола спазването на правилата за движение свързана с дейностите по чл. 165 от ЗДвП. Същия горепосочен АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел, като съдържа необходимите реквизити по чл.

42 от ЗАНН. При съставянето на акта, нарушителят не е заявил респ. посочил, че има възражения по АУАН, като е посочил саморъчно , че няма възражения по същия , като го е подписал без такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да 2 подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал АУАН , като същият е бил подписан и от свидетеля по него , имената и точните адреси на които са отбелязани в акта,съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43 ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е подписал акта, същият е получил и препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, според настоящия съд.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления – т.3 от заповедта и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда и е приложена като доказателство по делото , съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 3 във вр. с т. 3.12. от заповедта, началниците на групи Пътен контрол при съответното РУ в ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган И.П.П. е Началник Група РУ Карнобат при ОДМВР - Бургас , поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган. Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът законосъобразно в процесуален аспект. намира,

3 че наказателното постановление е

По отношение на визираните нарушения и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят е санкциониран за две нарушения , като АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 40 ал.2 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 09.06.2025 година, в 23, 15 часа, в гр.

Карнобат на бул. М. до блок 87– по посока на движение от гр. Сливен към гр. Айтос , управлявал моторно превозно средство –товарен автомобил Волво ФМ с рег. № ***, собственост на Т.Т. ЕООД , като в хода на проверката се установило, че е извършил следното адм. нарушение : същият водач при извършване на маневра на заден ход на паркинга пред блок № 87 не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС при движението си на заден ход вследствие на което блъска паркирания на паркинга лек автомобил Шкода Октавия с рег.

№ *** и вследствие на неприключилата от него маневра на заден ход лекия автомобил Шкода Октавия се блъска в паркирания лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *** , лек автомобил Опел Корса с рег. № *** и лек автомобил автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *** като допуска при това ПТП с материални щети .

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта и и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Разпитаният свидетел в съдебно заседание –К. Я. , както и самият съставител на АУАН св. Т.

Д. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил ,за който факт не спори и жалбоподателят и което се потвърждава и от саморъчно попълнената и подписана от него декларация за предоставяне на информация във вр . с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, като при навлизането в този грешен за него паркинг същият е осъществил маневра на заден ход , усетил е , че товарния автомобил управляван от него е забуксувал като е въртял гуми при това , което показвало голямото усилие , което товарния автомобил е изпитал при движението си на заден ход тъй като вследствие на това блъскайки е събрал всичките горепосочени 4 бр. МПС- леки автомобили на едно място един на друг , като самият жалбоподател им е споделил , че е усетил , че става нещо , но не е слязъл от управлявания от него товарен автомобил да погледне какво е направил

. Съдът кредитира в цялост показанията на горепосочените свидетели, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. В тази насока са показанията на горепосочените свидетели , посредством които се установява идентична фактическа обстановка, което се потвърди от фактите, обективирани в съставения АУАН, който както вече бе посочено има доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното. Или, от така събраните доказателства, съдът намира за 4 безспорно установено, че жалбоподателят в качеството си на водач на моторно превозно средство е управлявал същия товарен автомобил и при извършването на маневра на заден ход с него не е наблюдавал непрекъснато пътя зад същото превозно средство за да се увери , че той е свободен и при същата маневра на заден ход няма да създаде опасност за намиращите се там останали МПС , като е допуснал ПТП с материални щети видно от приложените Протоколи за ПТП №№ 1788266 от 02.07.2025 г., № 1788267 от същата дата , № 1788265 от същата дата и № 1788268 от същата дата.