Решение № 28 от 04.02.2022, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4/2022
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 04.02.2022
- В сила
- 04.02.2022
- Състав
- Аглика Гавраилова, Михаил Драгнев, Антоанета Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Русе, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело № 20224500500004 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Жалбоподателя С.С. обжалва Решение № 941 от 11.11.2021г., постановено по гр.д.№ 1336/21г. по описа на РРС, с което се замества съгласието на бащата С. ЮМ. СЮЛ. за издаване на международни паспорти на децата С.С. С.а и Ю.С. С.а, както и всички документи, необходими за напускане на страната. С решението също се замества съгласието на бащата децата да напускат два пъти годишно- през лятната и зимната ваканции, за не повече от два месеца общо, в неучебни дни, до навършване на пълнолетие, пределите на Република България, да пътуват до страни-членки на ЕС и Република Турция, придружени от тяхната майка З.. ИСМ. С. или упълномощено от нея лице, без да се иска предварително писмено съгласие на бащата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановеното решение поради противоречие с материалния закон и за необоснованост.
Твърди се, че З.С. се е установила да живее в Кралство Испания за постоянно.
Разяснява се какви са, според жалбоподателя, отношенията между родителите и децата. Посочват се ред факти, свързани с нуждата на децата да пътуват зад граница, приети от съда, които въззивника смята за недоказани. Разкрива се за множество съдебни дела водени от страните относно личните им отношения и отношенията им с децата, като страната намира, че съдебните 1 решения по някои от тях не се спазват по вина на майката З.С.. Смята се, че даденото разрешение не е съобразено с интереса на децата, доколкото след извеждането им от страната държавата не би могла да упражнява контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. Твърди се, че извеждането на децата в чужбина не е с цел пътуване, а с цел промяна на местоживеенето им, въпреки че не са проверени надлежно средата и битовите условията, при които биха живели децата в Кралство Испания, тъй като тези обстоятелства не са предмет на настоящото производство.
Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се разноските, направени във въззивното производство.
В съдебно заседание адв. Г.Г., представител на С.С., излага доводи и относно нарушаване режима на лични отношения на бащата и неговите родители при евентуално предоставено от съда заместващо съгласие за пътуване на децата в чужбина.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от З.С., чрез процесуалния представител адв. Р.К., в който се излагат доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Отново се сочи за влошени отношения между З. С.а и С.С., включително и семействата им, и за множеството водени между тях дела.
Въззиваемият намира, че оттеглянето на пълномощното от страна на бащата за пътуване на децата в чужбина, подаването на жалби и сигнали, воденето на множество съдебни производства и обжалването на актовете на съда представлява злоупотреба с право и че тези действия са с цел отмъщение на майката, като междувременно не се вземат предвид потребностите на децата.
Твърди, че майката работи сезонно в Кралство Испания, тъй като там получава по-високи доходи отколкото в България и иска да има възможност временно да упражнява родителските си права там. Навежда доводи, че децата имат право на свободно движение, включително на пътуване в чужбина за развлекателна, туристическа, спортна и образователна цел, което право се ограничава от бащата неправомерно. Намира, че интереса на децата да пътуват до Кралство Испания е обусловен от сезонната работа на майката в тази държава, а интереса им да пътуват до Република Турция е породен от факта, че имат близки роднини, живеещи там.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение депозираната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските, направени във въззивното производство.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено 2 следното:
С. ЮМ. СЮЛ. и З.. ИСМ. С. /С.а сключват граждански брак на 15.08.2004г., което се установява от представено по делото удостоверение за сключен граждански брак.
По време на брака им се раждат на 20.11.2005г. С.С. С.а, понастоящем на 16 годишна възраст и на 24.06.2010г. Ю.С. С.а, понастоящем на 11 годишна възраст, което съдът констатира въз основа на удостоверения за раждане, приложени по делото.
Със Заповед за незабавна защита от 22.12.2020г. по гр. д. № 5980/2020г. по описа на РРС се забранява на С.С. да приближава З.С. на по-малко от 20 метра, жилището което обитава, местоработата и местата за социални контакти и отдих, които посещава.
На 15.02.2021г. чрез нотариус А.Ф., с район на действие РС-Русе, рег.
№ 629, С.С. съобщава на З.С., че оттегля пълномощни с регистрационни номера: № 6259, № 6262 и № 6263 от 01.06.2017г., упълномощаващи З.С. да представлява С.С. пред всички държавни органи във връзка с пътуване в чужбина на С. С.а и Ю. С.а.
С Решение № 260230 от 09.03.2021г. по гр. д № 5922/2020г. по описа на РРС е прекратен с развод брака между С.С. и З.С., като със същото родителските права са предоставени на майката З.С., а местожителството на децата С. С.а и Ю. С.а е определено при майката в село С., определен е режим на лични отношения и размера на дължимата от бащата издръжка. С Решение № 187/09.07.2021г. по в.гр.д. № 377/2021г. по описа на РОС е потвърдено Решение № 260230 от 09.03.2021г. по гр. д № 5922/2020г. по описа на РРС.
От Удостоверение № 26477 от 01.12.2021г. за адресна регистрация от община К., М. се констатира, че от 23.12.2020г. З.С. е вписана в регистъра на населението на въпросната община, с адрес ул. „Б.“, № ***, ет. *, К..
От Удостоверение за раждане № 69019 от 12.09.1983г. се установява, че родители на З.С. са И.И. и С.И..
От Удостоверение за родствени връзки се установява, че С.И. /баба на децата по майчина линия/ има сестра С.М.Е. и друга дъщеря З.И.К. /сестра на З.С./.
Констатира се, че И.И. и С.И. имат безсрочно разрешение за постоянно пребиваване в Република Турция.
От представено по делото удостоверение за адресна регистрация е видно, че от 07.12.2021г. З.И.К. е регистрирана като живуща на адрес ул. „К.“ № ***, П., Германия.
Представен е трудов договор на З.С. с дружество „Мастер Дове Балеар СЛ“, намиращо се в П. де М., Испания, с който З.С. е назначена на длъжност „П.“ на пълно работно време за срок от 03.05.2021г. до 02.08.2021г.
От разписки за плащане на работна заплата се установява, че трудовото възнаграждение на З.С. по договора варира около 1400 евро на месец. От 3 представените разписки се извежда още, че въпреки предвидения в договора срок до месец август З.С. продължава да работи по трудовия си договор, включително и до датата на последното заседание, тъй като последната разписка е за период до 28.01.2022г. Горното се потвърждава и от имейл от 25.01.2022г., изпратен от работодателя на З.С. М.К.К., от който се извежда, че страните са се споразумели за изменение на договора в безсрочен такъв.
Представени са удостоверения, че и двете деца са били записани за учебната 2020/2021г. в различни учебни заведения.
Изготвен е социален доклад за децата от Агенция за социално подпомагане, от който се установява, че след развода децата се отглеждат в семейната среда на родителите на З.С.- Севим Исмаилов и И.И., като през месец октомври на 2021г. С. С.а се премества да живее в семейната среда на баща си- С.С.. Констатира се още, че Ю. С.а е отписана от образователната система през месец декември на 2021г. след подадено от С.И., баба на детето по майчина линия, заявление с вх. № 195 от 13.12.2021г.- по семейни причини, заминаване в Кралство Испания. От същия доклад и от Удостоверение от ГД „Гранична полиция“ се установява, че Ю. С.а е напуснала страната на 29.11.2021г. през ГКПП „Аерогара София“, придружено от майка си, след което няма налични данни за връщане на лицето в Република България.
При разпита си свидетелката С.И. твърди, че З.С. работи на временен трудов договор в Испания от 9 месеца, към датата на заседанието01.11.2021г. , като се връща в България на всеки два три месеца. Смята, че децата искат да прекарват летните си ваканции при майката З.С., което е възпрепятствано от бащата чрез оттегляне на упълномощаването от негова страна. От разпита се потвърждава, че С. С.а живее при баща си. Твърди още, че има жилище в гр. И., в предградието „Авджалар“, Турция, както и че дъщеря живее в Турция. Горното обстоятелство остава недоказано, поради непредставяне на документи за собственост на имот в Република Турция.
Също така безспорно се установи, че З.И.К.- дъщеря на С.И. живее в Република Германия, а не в Република Турция, в каквато насока са свидетелските ѝ показания.
Свидетеля Н.М. потвърждава констатираното от съда, че З.С. работи в П. де М., както и дава сведения, че С.И. е живяла в Турция известно време, като не посочва конкретен период.
Свидетелката Ф.Т., майка на С.С., потвърждава установения от съда факт, че С. С.а живее при С.С., разяснява ситуацията при напускането на жилището на С.И.. Говори за отношенията между двете семейства и за невъзможността да се среща с по-малкото от двете децата Ю. С.а.
Представена е и искова молба на З.С. с/у С.С., с която се иска промяна на местожителството на Ю. С.а в П. де М., К., ул. „Б.“ № ***, ет. *при майката.
Въззивният съд намира, че решението на районния съд, следва да бъде частично отменено по отношение на Ю. С.а поради изменения във
4 фактическата обстановка.
Производството по чл. 127а от СК е насочено към заместване на съгласието на единия родител за пътуване на децата в чужбина, тъй като липсата на съгласието на двамата родители, обективирано в нотариална форма, е основание за отказ за даване на разрешение за напускане границите на страната от малолетни и непълнолетни на осн. чл. 76, т. 9 ЗБЛС. При вземане на решение за заместване на съгласието на родителя съдът преценява редица фактори от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, винаги свързани с интереса на децата. Въпреки това, обстоятелството с най-голяма тежест при даване на разрешение за пътуване е причината за пътуването, било то екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и др.
Разрешението по чл. 127а от СК се отнася за непродължителен период от време, както e и в настоящия случая за период до два месеца в годината. При такова краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си. Въпреки това при дадено разрешение за пътуване в чужбина децата трябва да запазят трайната си уседналост на територията на страната. Същите следва да имат съзнание, че в България е тяхното местоживеене и дом, а посещенията извън страната имат само временен, а не регулярен характер.
Обратното, при искане по чл. 127, ал. 2
СК за промяна на местоживеенето на детето съдът извършва значително по-задълбочена проверка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава.
Определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването. При такова искане следва да се съобрази планираната промяна в жизнена и социална среда на детето, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други негови права и интереси. При промяна на местожителството на детето също следва да се преценява дали преместването му засяга интересите на родителя, при когото то не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Необходимо е този режим да бъде променен и съобразен при постановяване на решение по чл. 127, ал. 2 СК.
Разпечатката съдържа 48 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46f5cec9-30eb-48b8-a2b4-f86a799a5d82