Решение № 14014 от 06.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14014 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20221110117355 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ***********със седалище и адрес на управление гр.***********представлявано от ***********,срещу Д. Н. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 5000 лева главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Б-6646/15.08.2007 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,2,78 лева лихва за забава за периода 08.06.2021 г. до 09.06.2021 г.,2837,42 лева договорна лихва за периода 07.06.2018 г. до 07.06.2021 г.,60 лева разноски за обявяване на предсрочна изискуемост,като се твърди,че претендираните вземания са част от вземания по договора в общ размер от 27318,91 лева.

В исковата молба се твърди,че страните са обвързани от договор за кредит,при което дружеството ищец предоставило по силата на договора на ответницата парична сума в размер от 5000 лева,а крайният срок на договора е 15.08.2009 г. Поддържа се,че според общите условия страните са постигнали съгласие ако никоя от страните не поиска прекратяването на договора,договорът да се продължава със срок от още една година автоматично. Ищецът сочи,че ответницата П. е допуснала просрочие на задълженията си,считано от 19.03.2012 г. В исковата молба се твърди,че до ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение на 11.05.2021 г.,,а кредитът е обявен за предсрочно изискуем,считано от 08.06.2021 г. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на 1 заповедното производство,но с оглед депозирано възражение е налице интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да уважи иска.

Ответницата Д. Н. П. в депозирания писмен отговор оспорва исковата претенция като погасена по давност или като погасена чрез плащане. Оспорва дължимост на паричната сума за обявяване на предсрочна изискуемост в размер от 60 лева. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.417 от ГПК *********** претендира издаването на заповед за изпълнение против Д. Н. П. 5000 лева главница по договор за кредит овърдрафт,2837,42 лева договорна лихва за периода 07.06.2018 г. до 07.06.2021 г.,2,78 лева мораторна лихва за периода 08.06.2021 г. до 09.06.2021 г. и 60 лева разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 33333/2021 г. по описа на СРС,42 състав.

Представен е договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-Б-6646/15.08.2007 г.,сключен между *********** и Д. Н. П..

Приети са общи условия на *********** за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти.

Установява се,че с покана от 20.04.2021 г. *********** кани Д. Н. П. да заплати дължимите парични суми по договор за издаване на кредитна карта,като уведомлението се счита такова по чл.13.1 от общите условия.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че усвояването на кредитния лимит е извършено чрез теглене в брой и плащане на ПОС терминал общо в размер от 10158,39 лева в периода от 20.09.2007 г. до 01.02.2012 г.,за погасяване на задълженията са внесени суми общо в размер от 9849,75 лева като последното плащане е от 08.05.2012 г.,картата е деактивирана на 19.12.2016 г.,а дългът е преоформен в просрочен с главница от 5000 лева и начислени лихви и такси от 18039,97 лева,договорната лихва върху главницата за периода 07.06.2018 г. до 07.06.2021 г. при лихвен процент от 16 % възлиза на 2402,19 лева,а мораторната лихва за периода 08.06.2021 г. до 09.06.2021 г. е 2,74 лева.

По делото е изискан и приложен препис от изп.дело № 2240/2021 г. по описа на ЧСИ ***********от който се установява,че изпълнителното производство е образувано на 05.11.2021 г.,на 11.11.2021 г. са изпратени запорни съобщения,на 23.11.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение,на 14.03.2022 г. *********** на основание договор за цесия от 15.12.2021 г. претендира конституирането си като взискател.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

2

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали вземането,за което е издадена заповед за изпълнение съществува. Предвид това,че искът е регламентиран като положителен установителен иск,в тежест на ищеца е възложено провеждането на доказване за наличието на предпоставки за уважаване на иска,а именно ищецът следва да докаже,че между страните е сключено договорно правоотношение по договор за кредит,да установи уговорените права и задължения,да докаже размерът на предоставената парична сума,да установи вземането си по размер,а в тежест на ответницата е възложено провеждането на доказване,че е изпълнила точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщаване на указанията за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 10.06.2021 г.

Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта и ползване на овърдрафт,а и това не е спорно между страните. С договора за издаване на кредитна карта банката издава и предоставя банкова карта с уговорен лимит,а картодържателят и кредитополучател може да ползва парична сума в рамките на уговорения кредитен лимит,която парична сума подлежи на връщане в съответствие с уговореното в договора. В конкретния случай съдът приема,че между страните е постигнато съгласие кредитният лимит да бъде в размер от 5000 лева съгласно чл.2 от сключения договор за издаване на кредитна карта.

Договорът за издаване на кредитна карта е разновидност на договора за банков кредит,съгласно който страната кредитополучател може многократно да ползва и усвоява парични суми в рамките на кредитния лимит,относно който страните са се уговорили. Предвид характеристиките на договора за издаване и ползване на кредитна карта и с оглед това,че към сключване на договора не е известно каква парична сума ще бъде усвоена и в кой момент страните са уговорили,че има срок от 45 дни за възстановяване на паричната сума,а върху усвоената част от кредитния лимит се начислява договорна лихва,която е 16 % при плащане на ПОС терминал и 18 % за всички останали трансакции. Съгласно чл.16.1 от общите условия банката ежемесечно изготвя извлечения,в които отразява извършените операции и посочва размер на изискуемата парична сума и размер на минималната погасителна вноска.

Анализирайки съдържанието на договорното правоотношение,съдът намира,че за да бъде картодържателят и кредитополучател изправна страна по договора,след ползване на парична сума в рамките на одобрената такава от 5000 лева ползваната парична сума следва да бъде възстановена в срока от 45 дни или да бъде издължавана чрез заплащане на парични суми в размер поне на минималната погасителна вноска,а договорната лихва се начислява за периода до пълното издължаване на паричната сума. Софийският районен съд приема,че исковата претенция в частта за главницата от 5000 лева е доказана по основание,в която насока съдът кредитира заключението по съдебносчетоводната експертиза,според което усвоената парична сума е 5000 лева в периода до 01.02.2012 г. Следователно от значение за преценка дали искът е основателен е дали ответницата П. е върнала паричната сума,респективно 3 дали са налице обстоятелства,които изключват дължимостта й. В хода на производството ответната страна не е доказала да е върнала ползваната по договора за издаване на кредитна карта и ползване на овърдрафт парична сума. С оглед това,че сумата от 5000 лева,за която е предявен искът е усвоена,съдът следва да разгледа формулираното възражение за настъпила погасителна давност,което е релевирано в писмения отговор. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила давност,ако кредиторът не е предприел действия по реализиране на вземането си в определен период от време след настъпването на неговата изискуемост.

Съдът намира,че приложимата погасителна давност за вземания за парични суми по договор за издаване на кредитна карта е общата петгодишна давност,без да има основание да се счита,че е приложима тригодишната давност. Както беше посочено,договорът за издаване на кредитна карта е вид на договора за банков кредит,а приложимата към договорите за заем погасителна давност е общата петгодишна давност. В хипотезата,когато е предоставена в заем парична сума и заемодателят е приел сумата да бъде връщана на части се реализира хипотеза на разсрочено плащане,а не са налице периодични платежи,поради което именно приложимата давност е петгодишната давност. Следва да се посочи,че тригодишна давност е приложима само в хипотезите,уредени в чл.111 от ЗЗД. Когато е уговорено между страните връщането на парична сума на части,т.е. плащането е разсрочено на вноски,приложимата давност е общата петгодишна давност.

Софийският районен съд намира,че възражението за давност,релевирано от ответницата П. е основателно и исковата претенция в частта за главницата подлежи на отхвърляне. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че паричната сума в рамките на кредитния лимит от 5000 лева е усвоена в периода до 01.02.2012 г. Това означава,че за кредитополучателката – ответницата П. е възникнало задължението да върне ползваната парична сума в рамките на срок от 45 дни или да връща същата на части в размер поне на минималната погасителна вноска ежемесечно при спазване на уговорените договорни задължения,а при липса на плащане,считано от 16.03.2012 г. ответната страна е в неизпълнение. Съдът,отчитайки обстоятелството,че ищецът е предприел действия по реализиране на вземането си с подаване на заявлението,на която дата се счита предявен искът,а именно – на 10.06.2021 г.,както и предвид това,че изминалият период от време е по-дълъг от пет години,намира,че възражението за давност е основателно и искът подлежи на отхвърляне. Разбирането на съда,че искът подлежи на отхвърляне поради изтекла погасителна давност не се променя предвид довода на ищеца,че предсрочна изискуемост е обявена на 08.06.2021 г. Както беше посочено,при ползване на парична сума в рамките на кредитния лимит за кредитополучателя възниква задължение да бъде внесена поне минималната погасителна вноска,а ако картодържателят не заплати паричната сума в рамките на пет дни след изтичане на датата,на която тази вноска е изискуема,кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост на неиздължената парична сума. С оглед това,че паричната сума е усвоена до 01.02.2012 г.,то изискуемост на вземанията е настъпила още през 2012 г.,съответно към датата на предявяване на иска е изминал период,по-дълъг от пет години и исковата претенция подлежи на отхвърляне. В подкрепа на разбирането,че исковата претенция следва да бъде отхвърлена е и 4 обстоятелството,че според съдебно-счетоводната експертиза кредитът е преоформен като просрочен още през 2016 г.,доколкото ако банката счита този кредит за просрочен към 2016 г.,не е налице основание за обявяване на предсрочна изискуемост през 2021 г. Предсрочна изискуемост може да бъде обявена при наличието на предвидените в закона или договора предпоставки по отношение на вземания за парични суми,на които срокът за изпълнение не е настъпил,докато в настоящия случай задължение за връщане на усвоената парична сума – изцяло,на части или поне в размер на минималната погасителна вноска е възникнало още през 2012 г.,респективно при липсата на предприемане на действия,които да прекъсват давността,към датата на предявяване на иска вземането за главница е погасено по давност.