Решение № 260003 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н И Е 260003 гр. Пазарджик, 11.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети фавруари, две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Окръжен съдия: Илиана

Димитрова-Васева при секретаря Виолета Боева, като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. д. N 486 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за обезщетения за имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.

Ищецът „Металика-5“

ЕООД-гр.Велинград е предявил исковете за отговорността на държавата за вреди по чл.2в от ЗОДОВ срещу Национална агенция за приходите – гр.София и Върховния административен съд – гр.София за солидарното им осъждане да заплатят обезщетения в общ размер на 7 549 928,42 лева (седем милиона петстотин четиридесет и девет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет и две стотинки).

Въпросът за компетентността на

Пазарджишкия окръжен съд да разгледа делото и за реда, по който да стане това, е решен с определение ВКС по ч.гр.д. № 1901/2017 г., в съответствие с преходната разпоредба на пар.6 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр.94/29.11.2019 г.

Делото следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, като по въпроса да държавната такса и разноските се прилагат чл. 9а и 10 от този закон. Дължимата проста такса за завеждане на делото е внесена.

Исковата молба е редовна, а единственото възражение за недопустимост на исковете поради липсата на основания за солидарно отговорност на двамата ответници е неоснователно. Въпросът за допустимост на иска при другарство се поставя винаги в хипотезата на задължително такова, а при обикновено, какъвто е случаят при солидарна отговорност – само ако исковете спрямо ответниците подлежат на разглеждане по различен процесуален ред. За процесуалната легитимация, вкл. при предявени иск против двама или повече обикновени другари се изхожда от твърденията на ищеца относно страните по въведеното с нея спорно правоотношение. От страна на ищеца са въведени твърдения за претърпени неимуществени вреди от действия на двамата ответници по повод на издадените от НАП ревизионни актове и упражнения спрямо тях от ВАС съдебен контрол за законосъобразността им, с което е обосновава тяхната пасивна легитимация.

Процесуални пречки във връзка с останалите условия за допустимост на производството не бяха констатирани от съда при служебната проверка, извършена на осн.чл.130 ГПК.

Обстоятелствата, на които се основават исковете са свързани с проведени три отделни ревизионни производства и издадени ревизионни актове от НАП в нарушение на правото на ЕС и по конкретно – на чл.63, чл.167,чл.168, чл.178 и чл.199 от Директива 2006/112/Ео на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, които актове били потвърдени съответно по повод на тяхното обжалване с решения на Върховния административен съд.

Ищецът твърди, че в пряка причинна връзка с тези нарушения е претърпял вреди изразяващи се в: установен за внасяне ДДС по трите ревизионни акта в размер на 1 895 136.21 лв., както и

113 322,21 лв. - лихва по РА № *********/16.09.2008 г. на ТД на НАП - Пазарджик до 16.09.2008 г., лихви по РА № *********/16.09.2008 г. на ТД на НАП - Пазарджик за периода от 17.08.2008 г. - 04.07.2016 г. в размер на 360 892,12 лв, лихви по РА № *********/05.01.2009 г. на ТД на НАП - Пазарджик за периода 25.03.2008 г. - 04.07.2016 г. в размер на 530 677,30 лв., лихви по РА № *********/06.06.2012 г. на ТД на НАП - Пазарджик за периода 18.04.2012 г. - 04.07.2016 г. в размер на 272 166,56 лв. и лихва по РА N° *********/06.06.2012 г. на

ТД на НАП - Пазарджик до 17.04.2012 г. в размер на 343 842.84 лв;

А така също и: 947 568.15 лв. установен за внасяне корпоративен данък, 467 646.20 лв. лихва за периода 01.04.2008 г. - 06.06.2012 г., по отношение на невнесения корпоративен данък и 393 510.83 лв. лихва за периода 07.06.2012 г. - 04.07.2016 г., по отношение на невнесения корпоративен данък.

Като вреди, които счита, че са настъпили в пряка причинно следствена връзка с твърдяните нарушения на общностното право ищецът описва още:

Платеното от него юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 12229/2010 на ВАС в размер на 16 750 лв.

Сумата от 208 416 лв., представляваща продажна цена на сграда, собственост на „Металика - 5“ ЕООД, изнесена на публична продан, поради невъзможност на дружеството да изпълнява задълженията си по договор за заем с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

Пропуснати ползи и претърпени загуби в размер на 2 000 000 лв.,, вследствие от действията на НАП и ВАС, чийто общ размер се формирал по следния начин:

Във връзка с първото ревиозионно производство било образувано изпълнително производство пред публичен изпълнител и наложени обезпечителни мерки, вследствие, на което банкови сметки, дружествени дялове и имущество на „Металика - 5“ ЕООД били запорирани. Поради това дружеството било принудено да продаде активи на стойност 237 000 лв., за да може да продължи да извършва дейността си. Вследствие на наложените запори, печалбата на дружеството за 2008 г. била е в размер на 29 000 лв, при такава за предишните две години съответно от 63 000 лв. за 2006 г. и 66 000 лв. за 2007 г. Същевременно задълженията към доставчиците нараснали с 525 000 лв., към финансови предприятия - с 303 000 лв., а данъчните и осигурителни задължения- със 190 000 лв. През 2009 г. данъчните и осигурителни задължения нараснали с 8000 лв.

С постановление от 14.08.2009 г. била наложена възбрана на недвижим имот, собственост на дружеството, а на 22.10.2009 г. - запори върху безналични ценни книжа и депозити. Поради наложените запори дружеството не могло да оперира и регистрирало загуба от 48 000 лв. за 2009 г. Данъчните и осигурителните задължения нарастнали със 137 000 лв.

През 2011 г. данъчните и осигурителни задължения нарастнали с 540 000 лв. След издаване на ревизионния акт от 2011 г. дружеството било дерегистрирано по ЗДДС. Със заповед № Т-РД-15-401 от 10.07.2012 г. на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма бил отнет лицензът за извършване на търговия с черни и цветни метали. Затворени били базите за изкупуване на метали. Освен това дружеството било включено в списъка на неизрядните длъжници към държавния бюджет и това довело до допълнителен отлив на клиенти. Това, заедно с наложените запори на сметки и дружествени дялове, без съмнение е довело до увреждане на доброто търговско име, с което дружеството се е ползвало до онзи момент.

Т.е. претендира се обезщетение за пропуснати ползи, поради намаляване на печалбата, продажба на активи и на понесена загуба, като се сочи осчетоводена такава от 48 000 лв. за 2009 г. Не става ясно описваното за съответните години увеличаване на задълженията на дружеството по какъв начин може да се изрази в вреди за него. Освен това общо обезщетение от 2 000 000 лв. няма как да бъде претендирано и присъдено за различни по характер вреди /пропуснати ползи и загуби/ и за такива, произтичащи от различни фактически обстоятелства /продажба на активи, намаляване на печалба, генерирана загуба и пр./

Обстоятелствата, на които се основава иска за обезщетение от общо 2 000 000 лв. за пропуснати ползи и понесени загуби се нуждаят от допълване и уточнение, за което съдът дава указания на ищеца да го стори в първото съдебно заседание на осн. чл.145 ЗЗД. Не следва да се оставя исковата молба без движение за тези уточнения, доколкото в нея все пак има изложение на основните обстоятелствата, на които се основава тази претенция, но според съда те се нуждаят от уточнение и допълване.

Препис от исковата молба е връчен на двамата ответници, като в законния срок е постъпил писмен отговор само от Върховния административен съд, който прави следните възражения срещу основателността на претенциите за заплащане на обезщетения на осн. чл.2в от ЗОДОВ.

1.При наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е потвърден адм. акт, определящ размера на дължимия данък,в производството по чл.2в от ЗОДОВ не следвало да се прави „ пълна ревизия“ на съдебния акт. В предметния обхват на нормата, даваща основание за обезщетение било единствено извършването на очевидно нарушение на общностното право, като основният критерия за това бил дали националният съд е дал погрешно тълкуване на съюзна правна норма с оглед практиката на СЕС в конкретната материя. Освен това от значение за тази преценка били и: степента на яснота и прецизност на нарушеното правило, характера на нарушението –умишлен или неволен, извиним или неизвиним характер на грешката в правото. А самата погрешна преценка на предходно решение на СЕС не можело да се счита за очевидно нарушение. /Решение от 13 юни 2006 г. по делото Traghetti Mediterraneoя С-173/03/.

Ето защо съдът не следвало да извършва такава пълна ревизия, за каквото призовавал ищецът в исковата молба, в това число – преценка на доказателствата и фактите по делото на ВАС.

2.

Като признава по принцип, че нормите на чл. 167 и чл.168 от Директивата, на които се позовава ищеца, са насочени към създаване на права на частноправни субекти, а именно – право на приспадане на данъчен кредит, ответникът оспорва, те да са нарушени в конкретния касуз. Приходната администрация и ВАС били приложил правилно чл.70,ал.5 от ЗДДС за отказ от данъчен кредит и така постановеното решение напълно се припокривало с практиката на ЕС по тълкуване на съответните норми на вторичното права. Цитират се решения на ЕС, на които самият ищец се позовавал, отнасяйки ги превратно към своите твърдения за нарушение на съюзното право.

Подробно се обсъжда как в тези решения е разрешен въпроса за доказателствената тежест, вида на доказателствата за установяване извършването на реалните доставки и изобщо - всички онези въпроси, по отношение на които ищецът твърди, че органите на българската държава са допуснали нарушения на съюзното право, във връзка с които са му причинени имуществени вреди.

3.Ответникът се позовава на липса на конкретна разпоредба в Директивата, относно доказателствата, които трябва да представят данъчно задължените лица.Но твърди и че в данъчното производство не било налице никакво конкретно доказателство, позволяващо от една страна да се заключи, че въпросните стоки, във връзка с които се е искано освобождаване от ДДС и възстановяване на данъчен кредит, са били реално прехвърлени извън територията на държавата-членка на доставката, а от друга – да се изключи, че са били налице „машинации и измами“.

4.Оспорва се наличието на пряка причинна връзка между твърдяното нарушение на конкретна норма и причинената вреда.

5.Прави се възражение за

„неоснователност на иска поради неговата недоказаност“ в т. 4 от отговора на исковата молба, което в едната част касае претенцията за възстановяване на средствата, платени за юрисконсултско възнаграждение по водените дела и тази за обезщетения за неимуществени вреди, по повод на което ответникът твърди, че извършването на този разход по водене на административните дела не може да бъде предмет на обезщетяване по реда на чл.2в от ЗОДОВ, защото не попада в хипотезата на вреди от нарушени права на частно-правен субект, произтичащи от съюзна норма, а същото се отнасяло и за обезщетението за описаните неимуществени вреди.

В другата си част възражението за недоказаност касае:

- разликата между твърдяния и действителния според ответника размер на определения за внасяне ДДС, който бил предмет на РА от 16.09.2008 г. и съответно – на претенцията по т.1 от исковата молба. Ставало дума за 576 370,33 лв. ДДС и лихви в размер на 113 136,21лв., поради което претенцията за сумата от

1 895 136,21 лв. била „голословна, произволно посочена и неотносима към ВАС.

- неотносимост на въпроса за дължимост на корпоративния данък в размер на 947 568,15 лв., доколкото това задължение не било предмет на производството пред ВАС по адм. д. № 35/2011 г.и по отношение на него съдът не бил формирал никакви решаващи мотиви. Това се отнасяло и за всички претенции на ищеца за „надвнесен корпоративен данък“ за посочените периоди.

- ирелевантност на другите две дела на ВАС с изключение на адм. д. № 35/2011 г. към иска по чл.2в от ЗОДОВ, защото искът бил за вреди от нарушение на конкретни права, произтичащи от конкретна правна норма с решение на националния съд,а не – цялата правораздавателно дейност в страната. А според ответника петитума на вътрешно-правния иск са вредите от нарушаване на норма от правото на ЕС, обхващаща конкретните права,предоставени от конкретна правна норма с конкретно съдебно решение“, което било посочено ясно от ищеца – именно решение № 981/04.07.2011 г. по адм. д. № 35/2011 г.