Решение № 1453 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Н. Славчев при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Административно наказателно дело № 20231110214402 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от L. H., чрез процесуален представител, против Наказателно постановление №420004114 от 25.11.2022 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”, гр. София, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр./ е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС и на основание чл. 93б, ал.

11, т. 3 от ЗАвПр. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) и изречение последно във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. и чл. 2, § 3 от Регламент №561 AETR.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено в противоречие с императивните материалноправни разпоредби, при допуснати съществени процесуални нарушения и в разрез с целта на закона. Във връзка с означенията на издателя в санкционния акт излага аргументи за липса на възможност за установяване длъжността на лицето, съставило наказателното постановление, както и 1 администрацията, към която същото осъществява своята дейност. Счита, че началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ няма правомощия на административнонаказващ орган, позовавайки се на чл. 20а, т.

1 и т. 3 от Устройствения правилник на ИА „АА“. Посочва, че наказателното постановление е издадено преди изтичане на регламентирания в ЗАНН 7дневен срок. Навежда доводи, че съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл. 42, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като не съдържа ясно посочване на законните разпоредби, които са били нарушени. Сред посочените нарушения са неизписване на пълното наименование на нормативните актове, които се твърди, че са нарушени или относими към случая, също и наименованието на длъжностите на контролните органи и на наказващия орган, както и на структурите в които работят. В конкретния случай това е ограничило правото на защита на жалбоподателя да се ориентира относно фактическите рамки на обвинението и на приложимото право.

Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила намира издаването на двата юрисдикционни акта на български език, а санкционираното лице е турски гражданин, което не владее български език, видно и от възражението при съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

Подчертава, че на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредбите на НПК относно участието на преводач са императивни, като изключения от това правило в административнонаказателното производство не са предвидени. В случая наложената санкция е в значителен размер, поради което административнонаказателното обвинение по своя характер следвало да бъде определено като наказателно по смисъла на КЗПЧОС. Смята, че е налице разминаване между описаното в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление нарушение и основанието, на което е наложено наказание на водача – жалбоподателят е санкциониран затова, че сертификатът не се е намирал в превозното средство, а не че е извършвал превоза без да му е издаден редовен такъв. Намира допусната неяснота и в двата акта при описание на нарушението, тъй като съгласно чл.

78, ал.1 от ЗАвПр изискванията за спазване на AETR при превоз на товари се отнасят за водачите на пътни превозни средства с максимално допустима маса над 3,5 тона, каквито факти отсъстват както в акта за установяване на 2 административно нарушение, така и в наказателното постановление. Във връзка с обвинението по второто нарушение посочва, че не ставало ясно коя разпоредба от кой нормативен акт е нарушена и каква е връзката помежду им, както и със словесното описание на нарушението. В допълнение на последното липсвало яснота кое правило за поведение е нарушил водача, колко време е управлявал водача, от кой период е засечено, на базата на какви доказателства е установено каква почивка е ползвана. В противоречие на чл.

57, ал. 1, т.5 от ЗАНН в НП липсвали датата и мястото на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Изразява съмнение в случай, че превозвачът не е българска транспортна фирма, дали за нея биха били приложими посочените за нарушени разпоредби на българското законодателство, ерго – дали лицето, което е санкционирано, е следвало да притежава такъв сертификат. В тази връзка не било изяснено кой е превозвачът, имал ли е валиден лиценз за Общността, кой е компетентният орган, който следва да издаде този сертификат, дали лицето не е притежавало в действителност изисквания сертификат, но издаден от друга държава, предвид, че седалището на работодателя се намира в нея. Като порок на санкционния акт посочва и липсата на преценка за маловажност на нарушението. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”, гр. София, не изпраща представител и не взема становище.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2022г. около 04:25 часа в гр. София, на Околовръстен път, на около 100 метра след автомагистрала Тракия, с посока на движение към Казичене, L. H. управлявал влекач марка „Мерцедес Бенц” с рег. № РЕХ 915 и полуремарке Tirsan с рег. № ..., като извършвал международен превоз на товари по маршрут Република Турция – Република Унгария, според CMR от 22.11.2022г, с лиценз на Общността № 01-008690/79/2019 на фирма ORKUN INTERNATIONAL TRANSPORT. При проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ е установено, че водачът е бил без сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за 3 международен автомобилен превоз на пътници и товари, издаден от министъра на транспорта и съобщенията (Наредба № 11 от 31.10.2002г.), необходим на водач, който не е гражданин на държава членка на ЕС, както и че не е ползвал нормална седмична почивка от най- малко 45 часа за периода от 09.11.2022г. до 20.11. 2022г. (2 седмици), като намалението е с 30 часа, според разпечатка от карта на водача № 5399895249761000.

За изложеното на L. H. е съставен акт за установяване на административно нарушение А-2012 № 332003 от 25.11.2022г. за нарушение на чл. 19, ал.1, т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, както и за нарушение на чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) и изречение последно във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент №561 AETR, послужил за издаване на обжалваното наказателно постановление.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. Б. А. и А. Р. Д., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване на административно нарушение серия А-2012 № 332003 от дата 25.11.2022г. - оригинал и четливо копие от системата на „АНД“, протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на документи; CMR от 22.11.2022г., свидетелство за управление на МПС № ...; свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за регистрация на ППС на чужд език, лиценз на Общността № 01008690/79/2015 – на чужд език, длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ в

РД „АА“ – София; заповед № 280/15.05.2015г. на изпълнителния директор на ИА „АА“; заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; разпечатка от дигитална карта на водач.

Свидетелят А., служител на ИА „АА” София потвърждава, че при проверка на въпросния влекач водачът не е представил сертификат на водач, а също е установил и нарушение на изискването за работното време и регламентираните почивки. Според показанията на свидетеля, водачът е разбрал нарушението и е подписал акта. Аналогични показания дава и св. Д., служител на ИА „АА“ и свидетел по съставения акт, като допълва, че за турски граждани използват преводач на телефона. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите като логични и непротиворечиви.

4

Според извлечението от дигиталната карта на водач за период от 07.11.2022г. до 21.11.2022г. от L. H. като водач не е ползвана нормална седмична почивка за период от две седмици.

При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – процесуален представител на наказания жалбоподател срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му, поради което процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.

Актът е съставен в кръга на правомощията на актосъставителя, в качеството му на инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, гр. София, съгласно качеството му на длъжностно лице контролен орган по чл. 91, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗАв.Пр.

Приложената Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията установява компетентността на административно наказващият орган в т. I- 9 от същата началник на областен отдел „Автомобилна администрация” в регионална дирекция

„Автомобилна администрация“, гр.София.

Административнонаказващият орган е изпълнявал длъжността началник на ОО „АА” гр.София към момента на издаване на наказателното постановление според Заповед №280/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

Актът е съставен в деня на проверката, поради което не са нарушени предвидените срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съставеният акт е предоставен на административнонаказващия орган в срока, предвиден в чл. 44, ал.4 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено в деня на съставяне на акта в срока по чл. 52, ал.1 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на един свидетел очевидец и нарушителя, които са подписали акта. В полето за възражения на акта не е вписано възражение. Не са постъпили възражения.

Съдът не намира за основателни оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушено право на 5 защита поради това, че при съставяне на акта и при връчване на наказателното постановление не е назначен преводач на нарушителя. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Отчитайки, че настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление, настоящият състав стига до извода, че в ЗАНН, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е и настоящото, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от