Решение № 181 от 20.11.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Търговище, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20253530200177 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Попово, ж.к.************* против Наказателно постановление № 24-1292002218/20.11.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“ – Търговище, с което за извършено от него нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложена глоба в размер на 250 лв. С жалбата не се оспорва фактическата обстановка и констатациите по случая, за който е бил санкциониран жалбоподателя. Счита, че няма нарушения на процедурата по установяване на нарушението. Намира, че НП обаче следва да бъде отменено, доколкото е извършил нарушението в състояние, което изключва субективната му страна. Предвид изложеното счита, че НП следва да бъде отменено.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично като поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли за отмяна на оспореното НП.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, сочи неоснователност на жалбата като счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт подлежащ на обжалване, от лице, което има право на жалба, поради което жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 20.10.2024 г. в 02:20 часа, в гр.Търговище на ул.“Александър Стамболийски“ като водач на лек автомобил, Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК, **********, България срещу бензиностанция "ОМВ" с посока на движение към село Здравец, управлява собственият си лек автомобил мерцедес МЛ 320 с рег. № *********, без да е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2024 година.

След констатиране на нарушението, доколкото физическо лице, което притежава МПС е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, актосъставителят е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, поради което му е съставил АУАН GA № 1399842/20.10.2024 г. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на 20.10.2024 г. без възражения. Такива не са подадени и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на АУАН при идентична фактическа обстановка от Началник група в ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“ - Търговище е издадено НП № 24-1292-002218/20.11.2024 г., връчено на жалбоподателя на 21.02.2025 г., с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност - показанията на свид. М. С. и свид. И. А., писмените доказателства - Епикриза ИЗ № 596/2024 г.; НП № 24-1292-002218 от 20.11.2024 г.; АУАН Серия GA Акт № 1399842/20.10.2024 г.;

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1292000338/20.10.2024 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1292- 000339/20.10.2024 г.; Справка за нарушител/водач; Заповед № 363з-1159/30.05.2023 г.; Справка в централна база КАТ относно собствеността на автомобил от 14.08.2025 г.; и др., и заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно нормата на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 363з-1159/30.05.2023 г. на директора на ОДМВР - Търговище съдържат изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. В АУАН и НП е налице яснота относно съставомерните елементи на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.

В разпоредбата на чл.461, от КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.

Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лице, 2 което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор.

При неизпълнение на това задължение разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ предвижда административно наказание глоба в размер на 250 лева, когато собственикът е физическо лице, и имуществена санкция в размер на 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В конкретният случай отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесния автомобил, е ангажирана за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Визираното нарушение се осъществява с бездействие със самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Жалбоподателят в случая е санкциониран на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

От посочената по-горе доказателствена съвкупност по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на МПС, е извършил деянието, за което е санкциониран, обстоятелство, което не се оспорва от него. Липсват доказателства, които да сочат обратното. Събраните доказателства по делото, безспорно установяват управление на посоченото МПС на посочените в АУАН и НП дата и място, както и че към процесната дата именно жалбоподателят е собственик на автомобила. В НП е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което жалбоподателят в качеството си на собственик на МПС не е изпълнил. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. В § 1, т.33 КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" съответства напълно на описанието на нарушението в издаденото НП и се потвърждава от събраната по делото доказателствена съвкупност.

Съгласно нормата на чл.26, ал.1 от ЗАНН административно наказателно отговорно може да бъде лице, което е пълнолетно и е извършило административно нарушение в състояние на вменяемост. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към НК по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността. В чл.33 от НК е уреден 3 института на невменяемостта - не е наказателно отговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

На основание чл.11 от ЗАНН тази разпоредба като обстоятелство, касаещо вменяемостта, се явява приложима и в настоящия случай. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че към момента на извършване на деянието, жалбоподателят страда от заболяване, вследствие на което не е могъл да разбира свойството и значението на своите постъпки или да ги ръководи. За да бъде едно лице определено като невменяемо и по този начин да бъде изключено от търсене на наказателна отговорност, следва към момента на деянието да бъдат налице два момента - медицински и юридически, които в случая са налице. Видно от представената с жалбата Епикриза ИЗ № 596/2024 г., че жалбоподателят И. И. Г. в периода 16.09.2024 г.

- 23.10.2024 г. е бил лекуван на ДПБ - с.Царев брод, с диагноза „Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“. Отделно от това, от заключението по назначената съдебно - психиатрична експертиза, изготвено от д-р К. С., специалист – психиатър, че към настоящия момент жалбоподателят не се води на психодиспансерен отчет към психиатричната картотека на МБАЛ – Търговище, че лицето страда от Биполярно афективно разстройство – маниен епизод, с психотични епизоди, че към периода август октомври 2024 г. не е можел правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни показания за тях, както и че към този период същия е с нарушена психична годност. В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че към процесния период октомври - ноември месец на 2024 г., жалбоподателят И. Г. е бил с обостряне на психозата, с нарушена психична годност и според вещото лице същият не е разбирал свойството и значението на извършеното и не могъл да ръководи постъпките си по болестни причини.

Не е била постигната пълноценна ремисия, затова и препоръката е била да продължи лечението. Според вещото лице Г. постъпва в ДПБ – с. Царев брод на 16.09.2024 г., на 20.10.2024 г. извършва нарушението и на 23.10.2024 г. е изписан от Царев брод. Бил е пуснат в домашен отпуск за три дни и на 20.10.2024 г. вечерта е извършил нарушението. От така даденото заключение, неоспорено от страните по делото, следва, че по време на извършване на деянието, за което е бил санкциониран с обжалваното НП, жалбоподателят е бил със засегната психична годност, изключваща вменяемостта му, поради което и същият се явява изключен от кръга на лицата, на които може да се търси административнонаказателна отговорност. Посоченото обстоятелство прави жалбоподателя административнонаказателно неотговорен, поради което и обжалваното наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание за извършено от него нарушение, се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното и доколкото посочените данни не са били 4 известни на наказващия орган към момента на издаване на НП, съдът намира, че е налице нарушение на материалния закон, поради което неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

С оглед изложеното, обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид този извод и съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, каквито в случая не се претендират от него, поради което и не следва да му се присъждат.

Направените по делото разноски за съдебно-психиатрична експертиза в размер на 169,61 лв., с оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да бъдат възложени на ОДМВР - Търговище.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1292-002218/20.11.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р „Пътна полиция“ Търговище, с което на И. И. Г., ЕГН ********** от гр.Попово, ж.к.************, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР - Търговище да заплати по сметка на Районен съд Търговище сумата от 169,61 (сто шестдесет и девет лева и шестдесет и една стот.) лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.