Решение № 260183 от 26.02.2021, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 260183 Година 26.02.2021 Град

С.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми януари Година

2021 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2176 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 2 КТ и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „Ф.” Е. твърди в исковата си молба и уточняващата я молба, че на 08.03.2018 г. сключил с ответника трудов договор, по който последният бил назначен на длъжност „инспектор качество на продукти", с определена месторабота, задължения и размер на трудово възнаграждение. Поради добра работа и справяне с поставените задачи, в следващите месеци работното му възнаграждение било повишавано, а вследствие добрата работа било преценено, че притежавал необходимите качества да заема различна длъжност, за която се изисквало обучение. В тази връзка в началото на 2019 г. бил изпратен на обучение за специалност „безразрушителен контрол" и бил сключен договор за обучение от 07.01.2019 г. След проведеното успешно обучение и получен сертификат била променена работната му заплата в съответствие с новопридобитите му умения. В края на 2019 г., по заявление/желание на работника, трудовото му правоотношение било прекратено с отправено от негова страна предизвестие, съобразно сроковете и условията на трудовия му договор.

Със заповед № 21/10.02.2020 г. договорът му бил прекратен, като в същата били посочени сумите, които трябвало да възстанови на работодателя съобразно договореностите им. От момента на прекратяването на трудовия договор до завеждането на иска, работникът не бил възстановил на ищеца сумата за обучение.

С молба от 11.09.2020 г. уточнява, че търсеното обезщетение по чл. 205 КТ от работника било в размер на 1247.43 лева, от които 1128 лева и 119.43 лева, като първата сума била неустойка по договора за обучение, а втората - за възстановяване на суми за работно облекло получено в 6-месечния срок преди прекратяването на трудовия договор, по желание на работника. Възстановяването на сумата от 1128 лева било на основание чл. 13 от договора за обучение от 07.01.2019 г., в който изрично било посочено, в случай на прекратяване на трудовия договор от страна на работника, същият дължал възстановяване на сумата по договора за обучение на работодателя. В случая сумата се явявала договорна неустойка по този договор вследствие на прекратяването на договора на 10.02.2020 г. по желание на работника. По отношение на сумата от 119.43 лева, същата представлявала стойността на предоставеното на работника работно облекло, което той бил приел и се бил съгласил, че в случай на прекратяване на трудовия договор в 6-месечен срок след получаването му, се задължавал да го възстанови на работодателя. И двете суми представлявали договорни неустойки съответно по договора за обучение и по трудовия договор. Не били издавани заповеди за ангажиране отговорността на работника. И двете неустойки се дължали от работника с оглед обстоятелството, че бил прекратил трудовия си договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ, на 10.02.2020 г. Срокът по чл. 10 от договора за обучение течал от датата на получаване на сертификата на 27.05.2019 г., а срокът за възстановяване на суми за работно облекло течал от 21.10.2019 г. При подаването на исковата молба и определянето на сумите била допусната грешка от ищеца при формирането им по технически причини. Стандартно в дружеството при договор за обучение неустойката била в трикратен размер на платеното от работодателя. В случая се касаело за изключение от правилото, което не било съобразено от ищеца при подготвянето на исковата молба, поради което вместо сумата от 1128 лева, вписал трикратният й размер. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1128 за договорна неустойка по чл. 13 от договора от 07.01.2019 г., и сумата от 119.43 лева за договорна неустойка в размер на стойността на невъзстановеното работно облекло, поради прекратяване на трудовия договор в 6-месечен срок след получаването му, както и разноските по делото.

Ответникът Н.Г.С. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в представения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

На 08.03.2018 г. страните са сключили в писмена форма представения трудов договор за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, в който е уговорен и срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, по смисъла на чл. 70 КТ, с който ищецът възложил, а ответникът приел да изпълнява при него длъжността „инспектор качество продукти“, на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение от 1500 лева и допълнително трудово възнаграждение от 0,6 % за всяка година трудов стаж, с уговорен в същия договор и 90 дневен срок за предизвестие за прекратяването му (л. 5-6). Доколкото по делото няма данни този договор да е бил прекратен до изтичане на уговорения в него срок за изпитване, той се явява окончателно сключен (чл. 71, ал. 2 КТ).

Под подписите на страните под него са налице и подписани само от ищеца изявления, в т. 7 от които същият е декларирал, че дължи възстановяване на стойността на работното облекло, обувки и лични предпазни средства, предоставени му от работодателя при подписването му, ако бъде прекратен в изпитателния срок по т. IV от него (л.

7). В т. VI от длъжностната характеристика към този трудов договор е предвидено още, че ответникът е и длъжен задължително да носи специалното работно облекло и лични предпазни средства (л. 12). Поради това от същата уговорка в длъжностната характеристика съдът намери, че и предоставените от ищеца на ответника, срещу подписаната от последния за получаването им със задължението да заплати равностойността им при прекратяване на трудовия му договор преди изтичането на 6-месеца от получаването им, процесна декларация от 21.10.2019 г. - работен гащеризон на цена от 61.25 лева без ДДС и работно яке на цена от 58.18 лева без ДДС или общо 119.43 лева, представляват всъщност специално работно облекло по смисъла на чл. 284, ал. 1 КТ, а не работно облекло по смисъла на чл. 296, ал. 1 КТ (л. 35).

На 07.01.2019 г., през времетраенето на този трудов договор, страните са сключили и представения по делото друг договор, с който ищецът поел задължението да осигури за своя сметка курс в периода от 10.01.2019 г. до 16.01.2019 г. в С. за професионална компетентност на ответника по специалността „безразрушителен контрол“ и получаване на свидетелство за професионална квалификация, на стойност 480 лева и 648 лева такси за провеждането на изпитите след него, уговорени в допълнителен анекс към този договор, или общо 1128 лева (л.

19-21). Тълкувайки клаузите на този договор съдът намери, че същият не е такъв за обучение по смисъла на чл. 230-233 КТ, а договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация по смисъла на чл.

234 КТ. Не само защото има съдържанието по чл. 234, ал. 2 КТ, а не по чл. 230, ал. 1 и 2 КТ. Но и защото в същия не уговорено нито задължение по чл. 232, ал.

1 КТ на ищеца да приеме ответника на работа съобразно придобитата по договора професионална квалификация, нито такова задължение на ответника да постъпи на тази работа и работи на нея в уговорения срок. Вместо това има уговорено в чл. 10 от договора задължение на ответника по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ – да работи при ищеца в продължение на една година от деня на получаване на сертификата/степента на квалификация, и отговорност по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ - при незавършване на обучението по чл. 12 от договора, както и отговорност/неустойка в чл. 13 от договора при неизпълнение на задължението му по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ – да работи при ищеца в продължение на една година от деня на получаване на сертификата (л.

20).

Страните не спорят, че ищецът е платил таксата за уговорения в този договор курс от 480 лева и тази от 648 лева за сертифициране или общо 1128 лева, видно и от представения анекс към договора, а ответникът е преминал същия курс и получил на 27.05.2019 г. сертификат за придобитата по него специалност, уговорена в договора, видно от представения сертификат и свидетелство за професионална квалификация (л.

15-18 и 21-22).

На

21.10.2019 г. ответникът подписал и представената по делото декларация, че на същата дата е получил от ищеца горепосоченото специално работно облекло, като в същата е и декларирал, че при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на 6 месеца от получаването му, е съгласен да заплати левовата му равностойност, която може да му бъде удържана и от работната му заплата (л.

35).

На

14.11.2019 г. ответникът подал до ищеца молба за прекратяване на трудовия им договор по взаимно съгласие, а в случай, че не бъде уважена - да се счита за предизвестие за прекратяването му по чл. 326, ал. 1 КТ (л.

87).

Страните не спорят, а е видно и от ръкописното изявление под тази молба, че ищецът не е приел отправеното му от ответника със същата предложение за прекратяване на трудовия им договор по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, поради което е приел същата, като негово предизвестие за прекратяването му по чл. 326, ал. 1 КТ (л. 87).

На

10.02.2020 г. законният представител на ищеца е издал представената по делото заповед, с която е констатирал прекратяването от ответника на това основание по чл. 326, ал. 1 КТ на трудовия договор между страните на 13.02.2020 г., на която дата е изтекло отправеното с молбата му от 14.11.2019 г. и уговорено в т. V от трудовия договор, 90-дневно предизвестие за прекратяването му (чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ).

Със същата заповед ищецът поискал от ответника и да му заплати на основание чл.

205 КТ платената сума от общо 119.43 лева за работно облекло и платената сума от общо 1128 лева по договора им по чл. 234 КТ (л.

24).

Тази заповед е връчена на ответника на 13.02.2020 г., който възразил върху същата срещу искането за плащане на посочените суми (л.

24).

Страните не спорят, че същите ответникът не е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене по делото. Възражението му в отговора, че част от 729 лева от същите суми ищецът му бил удържал под формата на вписаната във фишовете му заплати „вътрешна удръжка“, по 81 лева месечно, за девет месеца, от май 2019 г. до февруари 2020 г., е неоснователно. Тежестта да докаже същото пълно и главно, тоест несъмнено по делото, се носи от ответника (чл.

154, ал. 1 ГПК). Същият обаче не представи и по делото няма доказателства в негова подкрепа, каквито не представляват представените от него с отговора му заверени преписи от фишовете му за заплати от май 2019 г. до февруари 2020 г., защото в същите е вписано само „вътрешна удръжка“ от 81 лева, без да е отразена причина за същата (л.

46-54). А от представените с личното му трудово досие и неоспорени от него две негови декларации от 29.05.2019 г. и от 13.03.2019 г., преценени съвкупно с представените в съдебно заседание от пълномощника на ищеца и неоспорени от ответника справки, се установява, че тези вътрешни удръжки по 81 лева са удържани от месечните трудови възнаграждение на ответника с негово съгласие, изразено в тези му декларации, за заплатени от работодателя му за негова сметка месечни такси от 36 лева и от 45 лева или общо 81 лева месечно, за закупени за ответника две месечни карти за спорт при третото лице Б. Е. (л.

103, 127 и 150-161). Други релевантни доказателства не са представени по делото.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че искът по чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 2 КТ и чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца уговорената в чл. 13 от договора от 07.01.2019 г. по чл. 234 КТ неустойка, е частично основателен. Трайна е практиката на ВКС, че уредбата на професионалната квалификация по КТ е изградена върху договорния принцип, като в рамките на договорната свобода на страните е установена известна закрила на труд - например максимален срок на задължението по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ за работа при този работодател. Съгласно чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, с договора за повишаване на квалификацията страните могат да предвидят отговорност при неизпълнение на поетото от работника/служителя задължение да работи при работодателя определен срок. Целта на разпоредбата е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за обучение. За разлика от договора за ученичество (чл.