Решение № 96 от 06.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Велико Търново, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000043 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 110 от 28.10.2024 г. по т.д. № 279/2022 г. на Окръжен съд Русе е постановено прекратяване на „Борово Инвест“ ЕООД, гр. Борово, представлявано от Г. А. Ж.. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Борово Инвест“ ЕООД с доводи за неговата неправилност. Сочи се, че искът е предявен срещу него и съдружника му в дружеството, който не е уведомяван, с оглед възможността да погаси претендираното задължение. Ищецът не е направил изрично изявление с оглед доказателствата, които представя, да поиска принудително изпълнение и върху новопридобития дял, което не е съобразено от съда, квалифицирайки претенцията по чл. 517, ал. 4 ГПК. Не е обсъдено възражението на жалбоподателя, че дългът е от 2010 г., а дружеството е основано повече от 10 години след това, както и не е съобразено, че е налице възбрана на недвижим имот, като ищецът не е предприел действия по реда на изпълнителното производство за 1 удовлетворяване на вземането си. Съдът не е обсъдил размера на задължението, което от 2000 лв. е нараснало на 6000 лв., за да се прецени кои суми следва да отпаднат след прекратяване на производството, поради перемция на 22.07.2016 г. С отговора на исковата молба е оспорено изявлението на взискателя за уведомяване прекратяване на участието на съдружника в дружеството, като издаденото удостоверение от ОПС Русе удостоверява само връчването на някакво съобщение, без да е посочено какво.

От представеното запорно съобщение от 01.11.2021 г. е видно, че е наложен запор в размер на дялово участие от 50 % от капитала на дружеството, в процеса не е правено изменение на иска, поради което съдът се е произнесъл свръхпетитум.

Отправено е искане да се отмени решението изцяло, евентуално частично, и вместо него се постанови друго, с оглед събраните доказателства.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, с което оспорва подадената въззивна жалба.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Русе е предявен иск от „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД против „Борово Инвест“ ООД, за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 3 ГПК. Изложени са обстоятелства, че с изпълнителен лист, издаден на 23.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1922/2010 г. на Районен съд Русе, Г.

А. Ж. е осъден да заплати на „Централна Кооперативна Банка“ АД сумата от 2

2000 лв. – просрочена главница по договор за кредитна карта от 08.09.2008 г., сумата от 350,49 лв. лихва за периода от 31.07.2009 г. до 18.03.2010 г., ведно със законната лихва от 19.03.2010 г., както и сторените разноски. С договор за цесия от 29.12.2020 г. „Централна Кооперативна Банка“ АД е прехвърлила всички права по описаното вземане на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД.

Вземането не е удовлетворено и за принудителното му събиране е налице висящо изпълнително производство – изп.д. № 1303/2019 г. на ЧСИ И. Х.. С цел изпълнение върху вземане на длъжника, на 02.11.2021 г. е наложен запор върху дружествените дялове на Г. Ж., представляващи 50 % от капитала на „Борово Инвест“ ООД. На 21.04.2022 г. по изпълнителното дело е поискано връчване на изявление на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД за прекратяване участието на длъжника в „Борово Инвест“ ООД, връчено на 12.05.2022 г. на дружеството. С постановление от 23.09.2022 г. ЧСИ И. Х. е овластил „Финанс Инфо Асистан“" ЕООД да предяви иск за прекратяване на дружеството „Борово Инвест“ ООД.

С отговора на исковата молба е направено възражение за недопустимост на иска, тъй като не са представени доказателства за извършено връчване от ЧСИ на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано на 09.07.2019 г., което е след изтичане на погасителната давност за вземанията, обективирани в изпълнителния лист. Възражението за погасителна давност е предмет на разглеждане по предявения отрицателен установителен иск против „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД и „Централна Кооперативна Банка“ АД, по повод на който е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 1303/2019 г. на ЧСИ И. Х.. В това производство е оспорен и договорът за цесия и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. И в настоящото производство е направено изрично възражение за изтекла погасителна давност.

С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице всички предпоставки на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК – висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, наложен е запор върху притежаваните от Г.

Ж. дружествени дялове, с протокол съдебният изпълнител е овластил ищеца 3 за предявяване на иск за прекратяване на дружеството. По тези съображения е уважил предявения иск, като е постановил прекратяване на „Борово Инвест“ ЕООД.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от издаден изпълнителен лист от 22.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1922/2010 г. на Районен съд Русе Г. А. Ж. е осъден да заплати на „Централна Кооперативна Банка“ АД сумата от 2000 лв. – просрочена главница по договор за кредит от 08.09.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.03.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата 350,49 лв. – лихва за периода от 31.07.2009 г. до 18.03.2010 г., и сумата 47,01 лв. – разноски по делото.

За събиране на вземанията на 09.07.2019 г. е образувано изп.д. № 1303/2019 г. на ЧСИ И. Х..

На 31.08.2021 г. в качеството на взискател е конституирано „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, цесионер по договор за цесия от 29.12.2020 г., приложен по делото.

На 11.10.2021 г. „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД депозира молба за налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в дружество „Борово Инвест“ ООД, за което е изпратено запорно съобщение на 01.11.2021 г., като запорът е вписан в Търговския регистър на 08.11.2021 г. /справка в ТР/ Наложеният запор е върху дружествения дял на Г. Ж., възлизащ на 50 % от капитала на дружеството.

Ищецът твърди, че на 21.04.2021 г. е депозирал молба за връчване на изявление по чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на участието на длъжника Г.

Ж. в дружеството, което е връчено на търговеца на 12.05.2022 г. За удостоверяване на връчването на изявлението за прекратяване на участието на длъжника в дружеството е приложено Удостоверение № 94-П-06/21.09.2022 г. от Български пощи, в което е посочено, че описаната кореспондентска пратка с подател И. Х. и получател „Борово Инвест“ ООД е доставена на получателя на 12.05.2022 г.

Това обстоятелство е констатирано в издаденото Постановление за овластяване на взискател от 23.09.2023 г. от ЧСИ И. Х., както и е 4 констатирано, че в тримесечен срок от връчването не са предприети необходимите действия за прекратяване участието на съдружника длъжник, нито е изплатена на взискателя сума, явяваща се припадаща се част от имуществото. В постановлението за овластяване на взикател е описан и размерът на дълга към 23.09.2022 г.

С Решение № 94/13.03.2024 г. по в.гр.д. № 41/2024 г. на Окръжен съд Русе е потвърдено Решение № 207/09.11.2023 г. по гр.д. № 573/2023 г. на Районен съд Бяла, с което е отхвърлен предявеният от Г. А. Ж. против „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 2000 лв. – просрочена главница по договор за кредит от 08.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2010 г. до окончателното изплащане, сумата 350,49 лв. – лихва за периода 31.07.2009 г. – 18.03.2010 г., както и 47,01 лв. – разноски по делото, поради обстоятелството, че претендираните вземания по издадения изпълнителен лист са погасени по давност.

С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 05.01.2023 г., след завеждане на настоящия иск, съдружникът П.А. е продала на Г. А. Ж. 50 дяла с номинална стойност 1 лев, с обща номинална стойност 50 лв., като в Търговския регистър е отразена промяна в правната форма на дружеството, а именно еднолично дружество с ограничена отговорност.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на търговско дружество „Борово Инвест“ ООД, с променена правна форма в ЕООД в хода на процеса, предвид осъщественото прехвърляне на дружествени дялове. Правната квалификация на този иск се извежда от твърдяните в исковата молба обстоятелства, като непрецизна е квалификацията на първостепенния съд по чл. 517, ал. 4 ГПК. Промяната в правноорганизационната форма на дружеството не съставлява пречка за уважаването на иска, в съответствие с актуалната такава за ответното дружество към момента на постановяване на съдебното решение, но съобразно предпоставките в кореспондиращото й към момента на предявяване на иска основание /Решение № 138/12.07.2017 г. по т.д. № 1753/2016 г., І Т.О. на ВКС/.

Промяната на правно организационната форма е обстоятелство, значимо 5 единствено за актуалната индивидуализация на ответника, без да променя основанието, петитума на иска или страна по спора. Практическото различие между хипотезите на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК е само липсата на изявление на взискателя във втората хипотеза за прекратяване участието на длъжника съдружник в дружеството. Крайният резултат при уважаване на иска и в двата случая е прекратяване на дружеството, поради което оплакването във въззивната жалба, че първостепенният съд се е произнесъл свръхпетитум не може да бъде споделено. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК са уредени изчерпателно в чл.

517, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Принудителното изпълнение започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника – длъжник, който се вписва в Агенция по вписванията. В този смисъл удовлетворяването на ищеца взискател остава ограничено само до размера на стойността на запорираните дружествени дялове, в случая до част от дружествените дялове, формиращи 50 % от капитала на дружеството. След налагане на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, а след изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент.

Протоколът за овластяване на взискателя за предявяване на иск има доказателствено значение за отразените в него обстоятелства, включително и за връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. В тази връзка в конкретния случай освен постановлението за овластяване, издадено от съдебния изпълнител, е приложено и удостоверение от Български пощи за доставяне на „Борово Инвест“ ООД на 12.05.2022 г. на кореспондентска пратка, с подател ЧСИ И. Х. и макар в него да не е отразено съдържанието на пратката, същото е изводимо от описаните последователно действия, които съдебният изпълнител е извършил и отразил в издаденото постановление за овластяване на взискател от 23.09.2022 г. С оглед на това, настоящият състав счита, че оспорването на връчването на изявлението на взискателя, поддържано и във въззивната жалба, се явява голословно и в противоречие със събраните по делото доказателства. Не може да бъде споделено и оплакването, че изявлението на взискателя не е връчено на другия съдружник, тъй като такова връчване не е 6 предвидено във фактическия състав на нормата на чл. 517, ал. 3 ГПК, за разлика от хипотезата на чл. 517, ал. 2 ГПК, уреждаща изпълнение върху дял на неограничено отговорен съдружник. При кумулативното наличие на посочените законови изисквания съдът може да отхвърли иска, само ако в хода на процеса се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено, независимо дали от дружеството, длъжника или трето лице. Разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК не може да се прилага разширително и е недопустимо прекратяването на дружеството да е обусловено от предпоставки, невключени във фактическия състав на нормата. В този смисъл възраженията, поддържани във въззивната жалба, за размера на дълга, за погасяване по давност на вземането на взискателя, не подлежат на обсъждане в настоящото производство, тъй като тези възражения не са относими към елементите от фактическия състав на прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, като по въпроса за погасяване на вземането по давност между страните е формирана и сила на присъдено нещо с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 573/2023 г. на Районен съд Бяла. Няма отношение и становището на жалбоподателя, че са налице доказателства за наложена възбрана върху недвижим имот, спрямо който ищецът не е предприел действия за удовлетворяване на вземането си, тъй като право на взискателя е да прецени спрямо какво имущество или вземания ще насочи изпълнението /чл. 442 ГПК/, и цялото имущество на длъжника обезпечава вземанията на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него /чл. 133 ЗЗД/.