Решение № 257 от 09.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Сливен, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200815 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от К. Д. К. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 26-0804000445/15.05.2026г. н а Началник сектор в ОДМВР - Сливен, РУ – Сливен, с което на основание чл. 183, ал. 2, т.

1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25.56 евро за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо, с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага становище относно законосъобразността на наказателното постановление и моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.04.2026г. против жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA № 4558005, в който било посочено следното: за това, че на 28.04.2026г. в 17.55 часа в гр. Сливен, на ул. „Генерал Скобелев“ № 7“, като в частта „при следните обстоятелства“, било посочено следното: на 07.03.2026г. в 22.07 часа в гр. Сливен на бул. „Христо Ботев“, срещу МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, посока бул. „Хаджи Димитър“, паркира личния си автомобил Сеат Алтеа с рег.

№ СН 0305 АС в зоната на действие на пътен знак В-28“ като нарушението било квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и предявен на нарушителя на датата на съставянето му, като в акта било отразено, че няма възражения по него.

Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление Наказателно постановление № 26-0804000445/15.05.2026г. н а Началник сектор в ОДМВР - Сливен, РУ – Сливен, с което на основание чл. 183, ал. 2, т.

1 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25.56 евро за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП за това, че: „на 28.04.2026г. в 17.55 часа в гр. Сливен, на ул. „Генерал Скобелев“ № 7, като водач на лек автомобил „Сеат Алтея“ с рег. № СН 0305 АС, при обстоятелства: на 07.03.2026г. в 22.07 часа в гр. Сливен, на бул. „Христо Ботев“, срещу МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, посока бул. „Хаджи Димитър“, паркира личния си автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № СН 0305 АС в зоната на действие на пътен знак В-28“, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 05.06.2026г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетели Ч. и С. като логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Съдът намира същата за основателна поради следните 2 съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, видно от приложените на л. 29-35 по делото заверени копия на заповеди. Същите са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Съдът установи, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна, поради което съдът не следва да се спира на това дали жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН сред задължителните реквизити, които трябва да се съдържат в АУАН и в НП са датата и мястото на извършване на нарушението. В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП са посочени две различни дати на извършване на нарушението и две съвсем различни места на извършване на нарушението. Така в АУАН веднъж е посочено, че нарушението е извършено 28.04.2026г. в 17.55 часа в гр. Сливен, на ул. „Генерал Скобелев“ № 7, и втори път, при описание на обстоятелствата, е посочено, че е извършено на друга дата и на съвсем различно място, а именно: на 07.03.2026г. в 22.07 часа в гр.

Сливен, на бул. „Христо Ботев“, срещу МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ , посока бул. „Хаджи Димитър“. Тоест от така описаното в акта не става ясно нито на коя дата, нито на кое точно място е извършено процесното нарушение. Този порок в съставения АУАН е пренесен и в издаденото въз основа на него НП, видно от което по идентичен начин са описани две напълно различни дати и места на извършване на нарушението. Всичко това създава неяснота в административното обвинение, което от своя страна води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение е извършил и да организира надлежно защитата си.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е императивна и неспазването й води до отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно на процесуално основание, без спорът да се разглежда по същество. В тази връзка съдът следва да отбележи, че е основателно наведеното в жалбата и в хода на съдебните прения възражение от процесуалния представител на 3 жалбоподателя, че е допуснато нарушение при издаването на АУАН и НП, като не е ясно и точно описано мястото на извършване на нарушението.

Поради изложеното съдът следва да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, без да разглежда спора по същество.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в съдебните производства пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на

Административнопроцесуалния кодекс. Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на направените разноски в производството, като с оглед изхода на делото претенцията е основателна.

Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 205.00 евро. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, т.к. договореното и заплатено възнаграждение е съобразено с разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, поради което същото следва да се присъди в претендирания размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0804000445/15.05.2026г. на Началник сектор в ОДМВР - Сливен, РУ – Сливен , с което на К. Д. К., с ЕГН ********** от гр. Сливен за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25.56 евро, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на К. Д. К., с ЕГН ********** разноски в размер на 205 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4