Решение № 181 от 17.08.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Габрово, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.а Топалова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от В.а Топалова Гражданско дело № 20264200100031 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на адв. П.К., пълномощник на Й. К. А. и А. К. А., двамата с адрес: гр. С., ул. „***" № ** против ЗК „Лев Инс" АД, гр. София.

В исковата молба се твърди, че Й. А., на 34 г. и А. А., на 32 г., са синове на починалия К.А. А., на 53 години.

На 26.05.2025 г. около 07:30 ч. в Австрия настъпило ПТП, при което водачът Г. Я. Д., управлявайки л.а. марка „***", модел „***" с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал спрения пред него т.а.

„***", с per. № *** и ремарке *** с per. № ***. П р и настъпилото ПТП е причинена смъртта на К.А. А., на 53 години - пътник в микробус „***" с peг.

№ ***.

По случая е образувано наказателно дело № 13 St 150/25 х от прокуратурата в гр. Велс, Австрия.Според ищците, причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача Г. Я. Д. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.

За увреждащия л.а, марка „***", с per. № ***, управляван от Г. Д. има 1 сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответника ЗК „Лев Инс" АД, съгласно застрахователна полица № BG/22/125001586402 със срок на валидност една година, считано от 12.05.2025 г. до 11.05.2026 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 25.05.2025. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС. Съгласно чл. 492 от КЗ лимита на отговорността на застрахователя за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000 лв. за всяко събитие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите предявили претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред З К „Лев Инс" АД и са представили всички документи, с които разполагат.

Документите са получени от застрахователя на 19.08.2025 г. По случая е заведена щета, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. Поради това са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „Лев Инс" АД.

В резултат на инцидента е загинал К.А. А., на 53 години, баща на ищците. Ищците преживяват внезапната смърт на баща си изключително тежко - била е неочаквана и съкрушителна за тях. Двамата търпят огромни болки и душевни страдания, продължаващи и до днес. Мъката и празнината в сърцата им ще ги съпътства до края на живота им. К. е бил опора и обединител на семейството си, както той е разчитал на обичта и подкрепата на децата си, така и те са разчитали на него и са се радвали на неговите грижи и морална подкрепа. Синовете са поддържали постоянен контакт с баща си, били са много близки. В резултат на трагичния инцидент ищците губят моралната и физическа подкрепа на баща им, която винаги са имали и на която винаги са разчитали.Между синовете и баща им е съществувала дълбока обич и уважение.Липсата на баща им се усеща ежедневно в семейството - при важни празници и житейски събития, когато острото чувство на празнота и тъга отново се засилва. Близостта между тях не се е загубила, когато синовете му са станали зрели мъже, а напротив — засилило се е приятелството помежду им. Внезапната загуба им се отразява изключително негативно. И към настоящият момент не могат да преодолеят мъката от преживяната трагедия.

2

Причинените им вреди са в резултат на виновното поведение на водача на МПС марка „***" с per. № ***- ***, а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗК „Лев Инс" АД - гр. София. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди. Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинената загуба на сина на доверителите ми, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Иска се да бъде осъден ответника ЗК „Лев Инс" АД - гр. София, да заплати на ищците обезщетение в размер на по 120 000 лв. (по 61 355,03 евро), частични искове от по 220 000 лева (112 484,21 евро) за всеки един, за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на техния баща в резултат на процесното ПТП.Претендира се законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 02.06.2025 г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане, както и разноски и адвокатски хонорар, определен на основание чл. 38. ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

В хода на производството е допуснато увеличение на исковете на по 100 000 евро за всеки от ищците, частични от 112 484.21 евро.

В срок е постъпил писмен отговор от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с който се Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и размер, всички сторени в исковата молба твърдения по основанието на предявените претенции за обезвреда на неимуществени вреди,Оспорва изцяло механизма на ПТП-то, така както е представен от ищцата.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва вината на лицето, което се сочи за водач на лек автомобил „***", модел „***" с per. № *** - *** да е установена по несъмнен начин, като се оспорват твърденията за осъществено виновно и противоправно поведение на водача Г. Я. Д.. Оспорва 3 техническата експертиза и експертното становище на инж. Е.Ю., който е експерт по наказателно право и анализ на авиационни инциденти, поради което не е компетентен да се произнася по механизма на ПТП с МПС.

Според ответника, водачът на лек автомобил „***", модел „***" с per. № *** - Г. Я. Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при „ЗК ЛЕВ И НС" АД, няма вина за настъпването на инцидента, а виновен за пътния инцидент е единствено водача на т.а. ***, с per. № *** и ремарке *** с per. № *** - М.И., който нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл.5, ал. 1, т.1; чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал.1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за движение, вследствие на което предизвикал пътнотранспортно произшествие с правомерно движещото се по това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение моторно превозно средство „***", модел „***" с per. № ***, управляван от Г.

Я. Д.. И. паркирал управлявания от него товарен автомобил с прикачено товарно ремарке на платното за движение, в дясната пътна лента, без да включи каквито и да било светлини, като е създал препятствие и опасност за движението на пътуващите в същия участьк превозни средства. Деянието на И. е с по-висока обществена опасност от други престъпления по транспорта, с оглед завишената опасност, която представлява управляваното от него превозно средство, предвид големите му габарити и тегло, тежестта на извършените нарушения — безотговорното паркиране върху платното за движение, без да бъде обезопасено или сигнализирано по какъвто и да е начин, на международен изключително натоварен път - магистрала.

Оспорва се и твърдението, че ищците и К.А. А. са били в близки отношения. Твърди се, че не са поддържали контакти помежду си. Ищците са зрели мъже, които отдавна имат свои собствени семейства. Те не са разчитали на подкрепата на баща си. Ищците и техния баща са живели на различни адреси в различни населени места.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на - К. А. А., за настъпването на травмите несъвместими с живота при осъществяване на произшествието, поради извършено от негова страна нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан. В случай, че следва да се приложи 4 австрийското право, се прави възражение за съпричиняване с твърдение за нарушение на аналогичната правна норма от австрийския закон.

Оспорват се предявените искови претенции за неимуществени вреди и по размер, като изключително завишени.

Оспорва се изцяло акцесорния иск за присъждане на законни лихви по претенциите за неимуществени вреди и техния начален момент.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предявени са съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ.

Безспорно е между страните съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а, марка „***", с per. № ***, управляван от Г. Д. по сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответника ЗК „Лев Инс" АД, съгласно застрахователна полица № BG/22/125001586402 със срок на валидност една година, считано от 12.05.2025 г. до 11.05.2026 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 26.05.2025 г.

По делото не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ е предявена в съответствие с изискването по чл. 380 КЗ. Пред застрахователя ищците са заявили искане за обезщетяване на претърпените от всеки от тях като наследник на К. А. неимуществени вреди от смъртта му в резултат на ПТП, настъпило на 26.05.2025г. в Австрия. След предявяването на претенцията застрахователят е изискал представянето на допълнителни документи, но не е уважил претенцията.

Виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***", с per. № *** Г. Д. е установено с влязло в сила съдебно решение в отсъствие на подсъдимия на Областен съд гр. Велс, Република Австрия,от 11.09.2025 г., с което Г. Я. Д. е признат за виновен, че на 26.05.2025 г. на автомагистрала А25 в гр. Велс, при пътен км. 19.080, в посока на движение гр.

Линц, като водач на лек автомобил „***", с per. № ***, не спазил предписаната безопасна дистанция към пътуващия пред него и спрян от водача поради „Stop and Go“ движение тежкотоварен автомобил, марка ***, с per. № *** и ремарке *** с per. № ***, управляван от М. И., поради което на мокрото от дъжд платно се стигнало до сблъсък на двата автомобила, при 5 което причинил по непредпазливост смъртта на К.А., престъпление по пар.80 ал.1 и 2 НК на РАвстрия, за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, условно с изпитателен срок от три години/ л.453 том ІІ/.

Пътно транспортното произшествие е настъпило на територията на Република Австрия и съгласно общото правило, предвидено в Регламент (ЕО) № 864/2007 („Рим II“) - чл. 4, пар. 1, приложимо е правото на страната, където е настъпила вредата, Австрия.В случая, съдът намира, че следва да се приложи изключението на чл.4 пар.2 от същият регламент. Въпросната норма предвижда приложение на правото на държавата по обичайно местопребиваване на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице, когато тези две лица имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата. В случая и делинквентът и починалото лице са имали обичайно местопребиваване в РБългария към момента на настъпване на вредата. Двамата са живели в България, където са постоянните им адреси и са пребивавали в Австрия, преминавайки към други държави от ЕС, само временно за сезонна или периодична работа, тяхното обичайно местопребиваване е в България, поради което приложим към казуса е българският закон.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз/ решение от 21.09.2018 г. по дело C-171/2016 г. на СЕС), влязла в сила наказателна присъда, постановена в една държава-членка, има същата обвързваща сила в граждански процес в друга държава-членка, каквато имат и местните присъди.Не е необходимо провеждането на специална вътрешна процедура за признаване на чуждата присъда за да породи тя последиците по чл. 300 ГПК.