Определение № 584 от 18.12.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. В. 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500381 по описа за 2023 година

С разпореждане №74/15.10.2020 г. по гр.д.№20201330100177 по описа за 2020 г. на Районен съд-К. е разпоредено ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение в полза на „ Ф. 2000“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК. със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от А. Д. Ц. - синдик и изпълнителен лист срещу З. И. С. М., БУЛСТАТ № , ЕГН ********** от гр.

К. за сумата от 108000/сто и осем хиляди/ лева, главница по Анекс № 1 от 12.10.2015г. с нотариална заверка на подписите към Договор за заем от 06.08.2014г. между заявителя и длъжника, за сумата от 8950,23/осем хиляди деветстотин и петдесет лева и 23 стотинки/ договорна лихва за периода от 06.08.2014г. до 31.05.2016г., за сумата от 47595,99 лв./четиридесет и седем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и 99 стотинки/ - неустойка за забава за периода от 16.08.2015г. до 13.03.2020г. и от 13.07.2020г. до 08.10.2020г., за законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 12.10.2020г. до окончателното издължаване.

Оставено е без уважение заявлението в частта за договорна лихва в размер на 27571,83 лв./ двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и един лева и 83 стотинки/ за периода от 31.05.2016 г. до 08.10.2020 г., неустойка за забава за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. в размер на 9521,72 лв.

/девет хиляди петстотин двадесет и един лева и 72 стотинки/.

1

Постановено е незабавно изпълнение на настоящата заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист за присъдените суми.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от И. С. М. с ЕГН**********, със адрес:гр.К. , чрез адв. Р. К. А. -АК-В., адрес за призовки и съобщения:гр.В.

Поддържа се ,че горното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано и се иска да бъде отменено, а изпълнителното дело, образувано въз основа на него - ИД №886/2023г. на ЧСИ-С. Н., на основание чл.420, ал.2, т.1 от ГПК бъде спряно.

Твърди се ,че не се дължи дължа изпълнение по горното дело. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията/главница, мораторна и законна лихва/ на взискателите:ТД на Н. В. и Ф.-2000 ЕАД с ЕИК. Вземанията/главница, мораторна и законна лихва/ били погасени по давност. С договор за заем от 06.08.2014 г. и анекса към него от 12.10.2015 г. частният жалбоподател твърди,че се бил задължил да върне сумата от 108 000лв на три вноски с падежи както следва: 1. 10 000лв до 20.10.2015г.;2. 49 000лв. до 31.01.2016г.; 3.

49 000лв. до 31.05.2016г., както и да заплати годишна лихва в размер на 5.5 % до датата на връщане на заема, а в случай на неточно изпълнение и неустойка за забава върху просрочената сума в размер на законната лихва. Изискуемостта на отделните вноски била настъпила съответно на 20.10.2015г,на

31.01.2016г., на

31.05.2016г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпила във РС-К. на 15.10.2020 г., т.е. минал е период на бездействие от страна на кредитора от повече от четири години. Задължението за погасяване на заема на три вноски бил периодично плащане по смисъла на закона и поради това в конкретния случай е била приложима тригодишната давност на основание чл.111, б „в“ от ЗЗД. Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2011г./18 май 2012 г. на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризирало с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

2

Сочи се ,че сумата от 8950.23лв. - договорна лихва за периода от 06.08.2014 г. до 31.05.2016 г. била недължима поради това, че давността за това вземане на основание чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД била изтекла с тригодишна давност.

Сумата от 47 595.99лв. - неустойка за забава за периода от 16.08.2015 г. до 13.03.2020г. и от 13.07.2020 г. до 08.10.2020 г. също била недължима поради това, че давността за това вземане на основание чл.111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД била изтекла с тригодишна давност.

„Ф. 2000“ЕАД –в несъстоятелност е представил отговор на частната жалба,в който изразява доводи относно неоснователността на същата .

Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело,прие за установено от фактическа страна следното :

Производството пред Районен съд-К. е по реда на чл.418 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпило е заявление от „ Ф. 2000“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С. представлявано от А. Д. Ц. - синдик за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ЗП Ивелина С. М., БУЛСТАТ № , ЕГН ********** от гр. К. за сумата от 108 000 лева, главница по Анекс № 1 от 12.10.2015г. с нотариална заверка на подписите към Договор за заем от 06.08.2014г. между заявителя и длъжника, за сумата от 36522,06 лв. договорна лихва за периода от 06.08.2014г. до 08.10.2020г., за сумата от 57117,71лв. - неустойка за забава за периода от 16.08.2015г. до 08.10.2020г., за законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2020г. до окончателното издължаване.

Със заявлението са приложени Анекс № 1 от 12.10.2015г. с нотариална заверка на подписите към Договор за заем от 06.08.2014г. между заявителя и длъжника и заверено копие на посочения договор за заем.

Съдът е намерил, че заявлението е основателно и че следва да бъде уважено изцяло само по отношение на сумата от 108 000 лева, главница по 3

Анекс № 1 от 12.10.2015г. с нотариална заверка на подписите към Договор за заем от 06.08.2014г. между заявителя и длъжника и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 12.10.2020г. до окончателното издължаване на вземането, тъй като се основава на документ, посочен в чл.417 т.3 от ГПК - договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми, който е редовен от външна страна, съдържа данни за кредитора, длъжника и за задължението и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, което е изискуемо.

Относно претендираната законна лихва, то същата се дължи от датата на постъпване на заявлението в съда, която дата е 12.10.2020г., а не както е посочено в заявлението - от 09.10.2020 г.,поради което заявлението за периода от 09.10.2020г. до 12.10.2020г. е оставено без уважение.

Също така районният съд намерил заявлението за неоснователно и за заявената договорна лихва за периода след падежите, посочени в чл. 1/1/ от Анекса, както и претендираната неустойка за забава за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020 г. поради следното:

За периода от 13.03.2020г. да 14.07.2020г. съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34 от 9.04.2020 г., в сила от 9.04.2020 г., доп., бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и доп., бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., „ До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи, както и „До два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът 4 не може да бъде развален поради неизпълнение. Неустойката за забава за периода от 16.08.2015г. до 12.10.2015г. е в размер на 2387,39 лв. и е посочена в Анекса, а за периода от 20.10.2015г., когато е новият падежът на първата вноска по заема в размер на 10000 лв. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 08.10.2020г. общата сума на дължимата неустойка за забава е в размер на 45208,60 лв., изчислено от съда с помощта на калкулатор от сайта на НАП, с оглед на което заявлението следва да се уважи за сумата от общо 47 595,99 лв., като за разликата до заявените 57 117,71 лв. заявлението следва да се остави без уважение.

По отношение на договорната лихва, то същата по естеството си представлява възнаградителна такава и районният съд приел, че е налице недължимост на възнаградителна лихва след настъпване на падежите на главното парично задължение по договора, защото след този момент кредиторът може да пристъпи към принудително удовлетворяване на цялото си вземане и реално се погасява задължението на заемателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва, макар в договора да е уговорено, че същата се дължи до погасяване на задължението в цялост, тъй като за него се поражда задължение да заплати законната мораторна лихва, респ. мораторна неустойка, в случай че е уговорена такава/какъвто е настоящият случай/. В противен случай би се достигнало до неоснователно обогатяване, тъй като реално несъществува привилегия за разсрочено плащане.

Воден от горните съображения Районен съд-К. постановил ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение в полза на „ Ф. 2000“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. Со., представлявано от А. Д. Ц. - синдик и изпълнителен лист срещу ЗП И. С. М., БУЛСТАТ № ., ЕГН ********** от гр. К. за сумата от 108000/сто и осем хиляди/ лева, главница по Анекс № 1 от 12.10.2015г. с нотариална заверка на подписите към Договор за заем от 06.08.2014г. между заявителя и длъжника, за сумата от 8950,23/осем хиляди деветстотин и петдесет лева и 23 стотинки/ договорна лихва за периода от 06.08.2014г. до 31.05.2016г., за сумата от 47595,99 лв./четиридесет и седем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и 99 стотинки/ - неустойка за забава за периода от 16.08.2015г. до 13.03.2020г. и от 13.07.2020г. до 08.10.2020г., за законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 12.10.2020г. до окончателното издължаване.

5

Съдът оставил без уважение заявлението в частта за договорна лихва в размер на 27571,83 лв./ двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и един лева и 83 стотинки/ за периода от 31.05.2016г. до 08.10.2020г., неустойка за забава за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. в размер на 9521,72 лв.

/девет хиляди петстотин двадесет и един лева и 72 стотинки/.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. намира ,че частната жалба е подадена в законовия срок , поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следното :

Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК - договор с нотариална заверка на подписите, удостоверяващ подлежащо на принудително изпълнение парично вземане срещу длъжника съгласно условията на чл. 418, ал. 2 от ГПК. Представеното споразумение е редовно от външна страна, съдържа подписите на страните и от него е виден пряко моментът на настъпване на изискуемостта на претендиралите вземания.

В производството по чл. 419 от ГПК въззивният съд не се произнася относно съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което възраженията на длъжника за изтекла погасителна давност за претендиралите вземания преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК не следва да бъдат разглеждани Както първоинстанционният,така и въззивният съд не извършват проверка дали действително отразените в документа по Чл.417 ГПК вземания са дължими и дали подписите в този документ са действително положени от посоченото като техен издател лице.Достатъчно е от външна страна документите да са редовно оформени .Проверката на съществуването на вземането ,респ .на автентичността на документите може да бъде извършена в исковото производство по Чл.422 ал.1 ГПК (в този смисъл Определение №700 /19.11.2009 г. по ч.т.д.№713 /2009 г. II т.о.на ВКС).