Решение № 91 от 22.12.2023, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 221/2023
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 18.01.2024
- Състав
- Катерина Георгиева Дедова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Котел, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Й. Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20232210100221 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Х. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Котел, общ. Котел, ул. „Гено Киров“ 11 и А. П. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Котел, общ. Котел, ул. „Гено Киров“ 11, двамата действащи чрез адв. М. Г. срещу Й. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Котел, ***, с която ищците искат ответника да бъде осъден да им предаде владението на имот, представляващ Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 7 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, съставляваща баня с тоалетна и стопански навес. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Котел, обл. Сливен, одобрени със Заповед РД18-95/29.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 304кв.м., с адрес гр. Котел, ***-5А, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 959, квартал 66, парцел V, при съседи: ***, ***, ***,
***, *** и ***, което осъществява без правно основание.
Предявен е и иск, с който ищците искат ответника да бъде осъден да им заплати сумата от 1700, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба и пропусната полза от лишаването им от ползването на собствения им описан по-горе имот.
В съдебно заседание, проведено на 26.10.2023г. ищците не се явяват, а се представляват от адв. М. Г.. В съдебно заседание, проведено на 1
23.11.2023г. ищците се явяват лично и се представляват от адв. М. Г.. В хода на устните състезания пълномощникът заявява, че моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Й. Х. К. да предаде владението на имота на ищците, както и да изплати на доверителите му обезщетение за претърпяна загуба и пропусната полза в размер на 1700лв. Претендира и разноски.
Представя и писмена защита по делото.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК.
В съдебните заседания ответникът се явява лично. Моли съда да му предостави срок, за да изрази писмено позицията си, като в подадения писмен отговор заявява, че не е възпрепятствал продажбата на първия етаж от сградата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 48, том I , дело № 146 от 11.06.1992 г. на КРС, от който се установява, че на 11.06.1992 г. И.К.И. прехърля на дъщеря си Д. Х. Ч. следния свой недвижим имот, а именно: ¼ ид.ч. (една четвърт идеална част) от дворно място, съставляващо парцел V959 (пети за имот с планоснимачен номер деветстотин петдесет и девет) в кв.
66 (шестдесет и шест) по плана на гр. Котел, състоящ се целия от 300 кв.м.
(триста квадратни метра), при съседи: Красимира Илиева, Димитър и Олга Ноеви, Георги и Вангел Димитрови, улица и Й. Х. Й.ов, както и източната част от първия етаж на масивна жилищна сграда, застроен на 44 кв.м.
(четиридесет и четири квадратни метра), състоящ се от две стаи, и едно сервизно помещение.
Представен е още договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, от който е видно, че през април месец 1990г. И.К.И. и Й. Х.
К. поделят помежду си недвижими имоти. В дял на Иванка К.а, която става изключителен собственик, попада: ¼ ид.ч. (една четвърт идеална част) от дворно място, съставляващо парцел V-959 ( пети за имот с планоснимачен номер деветстотин петдесет и девет) в кв. 66 (шестдесет и шест) по плана на гр. Котел, състоящ се целия от 300 кв.м. (триста квадратни метра), при съседи: улица, Георги и Вангел Димитрови, Й. Х. Й.ов, Олга Ноева и Красимира Шопова, както и първия етаж, състоящ се от две стаи и салон от източната част на построената в него масивна жилищна сграда, върху 44 кв.м.
(четиридесет и четири квадратни метра) и една стопанска сграда от 60 куб.м.
Съгласно Протокол от 01.11.1982г. за съдебна спогодба по гр. дело № 133 по описа за 1982г. Котленски районен съд, И.К.И. и Й. Х. К. получават в общ дял ½ ид.ч. (една втора идеална част) от дворно място, съставляващо парцел III-959 (трети за имот деветстотин петдесет и девет) в кв. 66 2
(шестдесет и шест) по плана на гр. Котел, при съседи: улица, Димитър Георгиев Димитров, Димитър и Олга Ноеви и Къна Х. Й.ова, както и източната част на построената в него къща, състояща се от стаи и коридор на първия етаж, две стаи и коридор на втория етаж, както и построените в източната част на мястото стопански постройки.
Видно от скица на поземлен имот № 15-108223 от 03.02.2022г. на СГКК – гр. Сливен гореописаното дворно място в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 48, том I , дело № 146 от 11.06.1992 г. на КРС представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (тридесет и девет хиляди и тридесет точка петстотин и едно точка деветстотин петдесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Котел, обл. Сливен, одобрени със Заповед РД-18-95/29.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 03.02.2022г., целият с площ 304кв.м. (триста и четири квадратни метра), с адрес гр. Котел, ***-5А, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 959 (деветстотин петдесет и девет), квартал 66 (шестдесет и шест), парцел V (пет), при съседи: ***, ***,
***, ***, *** и ***. В скицата са посочени четири сгради, които попадат в имота, а именно: СГРАДА с идентификатор ***, с площ на сградата 41 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, с площ на сградата 14 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор ***, с площ на сградата 42 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна и СГРАДА с идентификатор ***, с площ на сградата 7 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда (процесната сграда).
Съгласно Удостоверение № 94-СО-647/28.01.2022г. изд. от общ.
Котел сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № *** са изградени преди 07.04.1987г. без строителни книжа и представляват търпими строежи, по смисъла на параграф 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
По делото не се спори, а и от представените Препис – извлечение от акт за смърт изд. на основание акт за смърт № 0945 от 26.07.2020г. от общ.
Сливен и удостоверение за наследници изх. № 222 от 25.08.2020г. изд. от общ. Котел, на основание акт за смърт № 0945 от 26.07.2020г. се установява, че И.К.И. е починала и нейни единствени наследници се явяват двете и деца – Д. Х. Ч. и Й. Х. К..
От направените по делото справки в НБД „Население“ е видно, че Д.
Х. Ч. е сключила граждански брак с А. П. Ч. на 22.03.1981г., съгласно акт за 3 брак № 0013.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства. Разпитана е свидетелката П.П.П. на 83 години. Тя разказа пред съда, че познава ищцата Д. повече от 20 години, защото са работили заедно в бившия детски санаториум в гр. Котел. Заявява, че знае, че Д. и брат ù имат съсобствен имот и дори веднъж майка им, която е починала я е завела там. Свидетелката твърди, че доколкото знае, още от майката на Д. и от Д., които са й се оплаквали, Д. и брат й имат спор за банята и тоалетната, които се намират в двора на имота им. Свидетелката заявява, че лицата спорят за това от много време, още преди да се пенсионира, тъй като колежката й и се е оплакала. Д. й е споделяла, че външната баня и тоалетна се ползват от брат ù и неговата съпруга. Заявява, че доколкото знае Д. е имала купувач за нейната част от имота, но брат ù и е отрязал водопроводната тръба и е възпрепятствал сделката и купувача се е отказал.
Показанията на свидетелката са ясни и безпротиворечиви, но в поголямата си част същите са производни. Тя не е възприела непосредствено обстоятелствата от предмета на доказване, но не възпроизвежда само версията на ищцата, така, както и е пресъздадена, а твърди, че обстоятелствата са и известни още от майката на ищцата, която е починала.
Съдът счита, че показанията й следва да бъдат ползвани при формиране на фактическите изводи досежно обстоятелството, че спорът за процесния имот датира много отдавна.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
С оглед твърденията на страните, ищците носят доказателствената тежест да установят, че по иска с правно основание чл.
108 от ЗС, че са титуляри на правото на собственост върху процесния недвижим имот – СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 7 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, представляваща баня с тоалетна и стопански навес, както и че ответникът го владее или държи.
В тежест на ответника, в условията на пълно и главно доказване, е да установи, че владее имота на действително правно основание.
С оглед твърденията на страните, ищците носят доказателствената тежест да установят, че по иска с правно основание чл.
59 от ЗЗД, че са били собственици на процесния имот и са се обеднили, тъй като не са могли лично да ползват имота или да получават от него граждански плодове – СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 7 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, представляваща баня с тоалетна и стопански навес, както и каква е 4 ползата, от която са били лишени – средният пазарен наем за ползване на имота за процесния период. В тяхна тежест е да установят връзка между обедняването и обогатяването, т. е. обедняването и обогатяването да не са в пряка причинно-следствена закономерност, а да произтичат от един общ факт или от обща група факти.
В тежест на ответника е да докаже, че в периода от 01.08.2020 г. до 01.06.2023 г. е било налице правно основание, въз основа на което е имал право да ползва имота.
От съвкупния анализ на доказателствените материали по делото става ясно, че И.К.И. е прехърлила на дъщеря си Д. Х. Ч. целия свой собствен недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Към момента на придобиване на имота – 1992г. Д. Ч. е била в граждански брак с ищеца А. П.
Ч.. Предвид начина на придобиване на имота – посредством алеаторна сделка, то същият е станал съпружеска имуществена общност (СИО) между двамата съпрузи. Видно е, че посочената стопанска сграда от 60 куб.м. в договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, от април месец 1990г. е отразена като „едно сервизно помещение“ в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 48, том I, дело № 146 от 11.06.1992 г. на КРС, тъй като волята на Иванка К.а е била да прехвърли целия свой имот на Д. Ч.. Видно е, че има леко разминаване в посочената площ на процесния имот – по документи за собственост и скица от СГКК – гр. Сливен, но площта на сградите не е индивидуализиращ белег, поради което е вярно, че установеното разминаване не се отразява на редовността на исковата молба, а и зависи от начина, по който се е извършвало замерването на площта на сградите през различните периоди от време.
В Тълкувателно решение № 3 от 2020г. по тълкувателно дело № 3/2020г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС е посочено, че „Ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.“ Ответникът по ревандикационния иск може да не оспорва правото на собственост на ищците, нито че владеят неговата вещ. Но той може да им противопостави възражение, че има вещни права върху същата вещ, които му дават право да я владее. Например, че му е учредено право на ползване, залог върху движима вещ и прочие. В този случай, макар и да се установи, че са собственици ищците няма да получат исканата защита, няма да им се възстанови владението. Ответникът може да противопостави на ищците и възражения от облигационно естество, например че има договорно правоотношение с тях по силата на което той държи чуждата вещ – наем, заем и прочие, но не и предварителен договор, защото от този договор не възниква задължение да се предаде владението върху вещта. Може още да направи 5 възражение, че има право на задържане, защото например е добросъвестен владелец и др.