Решение № 19 от 04.01.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1198/2018
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 04.01.2019
- В сила
- 14.04.2022
- Състав
- ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
Други актове по делото
- Решение № 667 от 09.04.2019 · ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 690, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 692, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 430, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 430, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 629, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 630 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 687 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 690 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София,
04.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1198 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединение отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Д.” ООД – в несъстоятелност, твърди, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав. Посочва, че ответникът е предявил в производството по несъстоятелност следните свои вземания към длъжника: 1) вземане за получаване на сума в размер на 395 470, 78 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., 2) вземане за получаване на сума в размер на 15 823, 62 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., 3) вземане за получаване на сума в размер на 1 310, 50 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., 4) вземане за получаване на сума в размер на 155 438, 85 лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 02.03.2012 г. до 18.11.2015 г., 5) вземане за получаване на сума в размер на 4 872 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на ответника на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, 6) вземане за получаване на сума в размер на 4 600 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело; 7) вземане за получаване на сума в размер на 8 556, 15 лева, представляваща разноски за платени прости и пропорционални такси по изпълнително дело; 8) вземане за получаване на сума в размер на 9 800 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдено с решение, постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав; 9) вземане за получаване на сума в размер на 1 500 лева, представляваща разноски, присъдени с решение, постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав; 10) вземане за получаване на сума в размер на 18 160 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав. Ищецът заявява, че тези вземания са включени от синдика в изготвения списък на приети вземания на кредиторите на „Д.” ООД, като той е подал възражение срещу тяхното приемане по реда на чл. 690 ТЗ, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Твърди, че така приетите вземания не са възникнали в полза на кредитора „Р./Б./” ЕАД срещу „Д.” ООД – в несъстоятелност. Посочва, че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви за предсрочно изискуеми вземанията по договора за кредит, сключен на 30.12.2008 г. Счита, че не дължи на „Р./Б./” ЕАД разноските, които този субект е направил в хода на образувано по негова молба изпълнително производство, тъй като нито един от предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни способи не е доведен докрай. Твърди, че е погасил част от претендираните от ответника вземания, което е станало в периода от 14.08.2012 г. до началото на 2013 г. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Д.” ООД – в несъстоятелност не дължи на „Р./Б./” ЕАД описаните парични суми.
Ответникът по исковете - „Р./Б./”
ЕАД, ги оспорва. Твърди, че в негова полза по силата на договор за кредит, сключен с ищцовото дружество, в качеството му на кредитополучател, са възникнали всички предявени в производството по несъстоятелност на последното вземания. Заявява, че е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е направил изявления в тази насока, обективирани в писма с изх. № 170-83/ 20.02.2017 г. и с изх. № 170-84/ 20.02.2012 г., получени от длъжника на
20.02.2012 г. Посочва, че описаните вземания са установени по задължителен за страните начин с влязла в сила заповед за изпълнение. Поради изложеното молят предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.
Синдикът на „Д.”
ООД – в несъстоятелност – А.Ц.Г., не заявява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ отрицателни установителни искове за признаване за установено, че в полза на кредитора на несъстоятелността - „Р./Б./” ЕАД, не съществуват вземанията към длъжника „Д.” ООД – в несъстоятелност, които са предявени в производството по несъстоятелност на последното дружество, включени са в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър, срещу който длъжникът е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение, постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.
Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал.
1, т. 1 ТЗ, който се предявява от длъжника, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) ответникът по предявения иск да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /с изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.
687 ТЗ/, 2) синдикът да се е произнесъл по приемането на това вземане, като го е включил в списъка на приетите вземания, 4) длъжникът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемане на вземането, което ответникът, претендира, че има към него, 5) да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което то да е оставено без уважение; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.
От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Д.” ООД – в несъстоятелност, се установява, че по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено на 26.10.2015 г., по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, VI - 3 състав.
Доказва се и това, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ ответникът „Р./Б./” ЕАД е предявил всички свои вземания, които са предмет на предявените отрицателни установителни искове, както и че те са включени в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър на 10.12.2015 г. Срещу списъка на приети вземания в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от длъжника „Д.” ООД, с което той е оспорил като неправилно произнасянето на синдика по приемане на преявените от кредитора „Р./Б./” ЕАД вземания, които той претендира, че има към него. Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно. Отрицателните установителни искове, за разглеждане на които е образувано настоящото производство, са предявени пред съда на 12.04.2016 г., което е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл.
694, ал. 6 ТЗ, който започва да тече на 05.04.2016 г., на която дата в търговския регистър е обявено определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, и изтича на 19.04.2016 г.
Наред с посочените предпоставки за допустимост на предявените по реда на чл. 694, ал.
1, т. 1 ТЗ отрицателни установителни искове, които се установи, че са налице, е налице и друга, която трябва да съществува, за да се счете, че тези искове са допустими. С иска по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността се цели да се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на предявено в производството по несъстоятелност вземане на кредитор /съответно привилегия или обезпечение на вземане/. Ето защо и предявяването на такъв иск би било допустимо само тогава, когато изобщо исков процес, който да има за предмет съществуване на оспореното вземане, е допустим, което е тогава, когато липсва пречка за това.
Пречка за предявяване на един иск за отричане на претендирано от насрещната страна право е наличието на влязло в сила решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на страните, както и наличие на влязла в сила заповед за изпълнение, чийто стабилитет има последици, идентични на силата на пресъдено нещо на решението. Наличието на сила на пресъдено нещо на съдебното решение има преклудиращото действие относно всеки факт, въз основа на който длъжникът по вземането е могъл да предяви възражение срещу искове, които са предявени към него от кредитора, поради което той не може след разрешаване на един спор със сила пресъдено нещо да предяви отрицателен установителен иск, включително и специалния такъв по чл. 694, ал. 1 ТЗ, с който да иска да се признае за установено, че това същото право не съществува като се позовава на факти, съществували към момента на приключване на устните състезания пред съдебната инстанция, на която делото е решено с влязло в сила решение.
Същото се отнася и тогава, когато за вземанията, които са предмет на предявения отрицателен установителен иск, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и чл. 417 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като тя влизат в сила. Последиците от стабилизирането на заповедта за изпълнение се изразяват в това, че за длъжника се преклудира възможността да оспори съществуването на вземанията към кредитора, за които тя е издадена, като се позове на фактите съществували до стабилизирането й съответно до проявлението на изпълнителната й сила. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено с издадената заповед за изпълнение, но не ги е упражнил надлежно като подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и след това се позове на тях в образувания исков процес по разглеждане на предявения установителен иск по чл.
422 ГПК, те се преклудират. Това означава, че е недопустимо да бъде воден нов процес, между същите страни, които са конституирани като такива в проведеното заповедно производство, който да има за предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, включително е недопустимо да бъде завеждан иск с такъв предмет и след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 6 от 21.01.2016 г., постановено по т. д. № 1562/2015 г. по описа на ВКС, I т.о. Дължимостта на вземанията, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение, може да бъде предмет на предявен пред съда иск, включително и такъв, който е заведен по реда на чл. 694 ТЗ, само в изрично предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на чл. 439 ГПК – когато искът се основава на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК, които факти не са обхванати от настъпилата преклузия.
В случая се установява, че част от вземанията, чиято дължимост се оспорва, които са тези за получаване на главница в размер на 395 470, 78 лв., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., възнаградителна лихва в размер на 15 823, 62 лв., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., неустойка за забавено плащане на главницата в размер на 1 310, 50 лв., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., законна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 02.03.2012 г. до 18.11.2015 г., която е в размер на 155 438, 85 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 872 лв., са присъдени в полза на ответника на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, с която ищецът в настоящото производство - „Д.” ООД, е осъден да ги заплати на ответника „Р./Б./” ЕАД солидарно с друго лице /вземанията, които са предмет на предявения в настоящия процес иск са заявени в лева, тъй като това е единствената допустима валута, в която се предявяват в производството по несъстоятелност, но сумата отговаря напълно на евровавата равностойност на вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение, като те са същите по вид и се сочи да са породени от един и същ правопораждащ ги факт – договорът за кредит, сключен на 30.12.2008 г./. Установява се и това, че тази заповед за изпълнение е влязла в сила, тъй като са налице предпоставките, предвидени в чл. 416, изр. 1, предл. 1 ГПК - тя е връчена на длъжника „Д.” ООД на 20.06.2012 г., с което е поставено началото на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който това лице може да възрази срещу дължимостта на вземанията, като същевременно не се установява такова възражение да е подадено до изтичане на законоустановения двуседмичен срок за това на 04.07.2012 г. Датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение е 05.07.2012 г. и спрямо нея трябва да се извърши преценка за това дали фактите, на които ищецът в настоящото производство основава исковете си за несъществуване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, са такива, които са настъпили след датата на която тя се е стабилизирала или преди това, което е от значение за извода за допустимост на тези искове.
Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46ee3951-5f60-45de-ad82-2eedddda9466