Решение № 772 от 12.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501489 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 18.05.26г. /с участието на секретаря Петрова/ въззивно гражданско дело № 1489/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-30 състав от 09.01.24г. по г.д. № 3497/22г. са отхвърлени искове по чл. 90 от ЗКИР във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 167 от ЗЗД във връзка с чл.

170 от ЗЗД на В. А. против „Юробанк България“ АД.

Решението на СГС се обжалва от Р. Б. /наследник на В. А. - конституиран в процеса при условията на чл. 227 от ГПК/.

Предмет на въззивна проверка /по частна жалба на Р. Б./ е и определение на СГС 1-30 състав от 21.03.25г. по г.д. № 3497/22г.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Въззивната жалба е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

От една страна: относно предмета на делото /във връзка със заявените в тази насока твърдения – възражения на Р. Б. във въззивното производство/:

Предметът на делото е очертан /правната квалификация на исковете е направена/ в съответствие със съдържанието на исковата молба на В. А. /преценена съвкупно като обстоятелствена част и петитум - при условията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК/. В тази връзка: всички възражения на ищцата касаят недействителност, която се съотнася към минал момент – към създадени в миналото пороци на спорните правоотношения/. В този смисъл: заявените пред САС твърдения /относно новонастъпило обстоятелство, а именно – погасяване на процесния дълг/ се явяват неотносими към предмета на делото /такива се явяват и заявените за удостоверяване на този факт доказателствени искания; именно поради това последните бяха оставени без уважение от настоящия съдебен състав/. Косвен аргумент /в подкрепа на този извод/ е и изявлението на Р. Б. от заседанието на 18.05.26г./.

1

От друга страна: относно съществото на правния спор:

Първоинстанционният съдия е изброил, описал и обсъдил конкретно /и подробно/ съдържанието на събраните по делото писмени доказателства /които обективират сделките с процесния недвижим имот както следва: за покупко-продажба, за ипотека; за дарения; които удостоверяват проведено изпълнително производство; които установяват процедурата, при условията на която е било извършено атакуваното вписване – подновяване на процесната ипотека/.

Въз основана на тези доказателства съдът е обосновал надлежен извод за отсъствие на пороци на атакуваното вписване /подновяването на спорната ипотека/ в заявеният от първоначалната ищца /В. А. – майка на жалбоподателя Р. Б./ смисъл. Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към всички доводи на първоинстанционния съдия /доколкото същите кореспондират и със съдържанието на относимите към процесния правен спор правни норми – изрично цитирани от СГС, и с постановките на съдебната практика – конкретно посочена от СГС/:

В допълнение /и относно единствено релевантните за предмета на делото обстоятелства/:

Спорното вписване /подновяването на процесната ипотека/ е било сторено при стриктно спазване на производството по чл. 18 от ПВ във връзка с чл. 172, ал. 3 от ЗЗД.

Свидетелство за това е както съдържанието на самата молба на ипотекарния кредитор от 12.07.20г.

/която съдържа всички законово изискуеми - формални реквизити/, така и всички останали вписвания - отбелязвания /както и фактическото подреждане на съответните документи/ в имотния регистър /които са били сторени във връзка със заявеното искане на банката/. В тази връзка:

Молбата на банката /от посочената дата/ препраща /от една страна/ към съдържанието на първичното /основното/ правоотношение /учредено по силата на договора за ипотека от 28.09.10г./; същата молба съдържа /от друга страна/ изрично искане вписването да бъде направено само спрямо половината от имота /1/2 ид. ч. от същия/. В нито един етап от съдебното производство ответникът не е и оспорвал това обстоятелство. Подновяването не е и могло да бъде сторено за целия имот /доколкото към 12.07.20г. ипотеката вече е била заличена за другата половина от имота – поради проведена преди това и финализирана публична продан на част от имуществения актив/.

Обстоятелството – собственост на кого е бил апартамента /към момента на „вторичното“ вписване/ е ирелевантно досежно действителността на последното: ипотеката е вещна тежест, която следва /екс леге/ имуществения актив винаги /независимо от промените в собствеността, настъпили след учредяването й/. По същите съображения се явява ирелевантно /относно действителността на вписването/ и обстоятелството – върху коя /чия/ ½ ид. ч. от имота е било подновена ипотеката /особено като се има предвид, че към момента цялата собственост върху имота принадлежи на един и същи правен субект, а именно на жалбоподателят Р. Б., който е и ипотекарен длъжник по договора от 28.09.10г./.

Законът държи сметка /изисква единствено/ „вторичното“ вписване да има формален реквизит – да се посочи сумата, за която се прави подновяването на ипотеката. Такова посочване е сторено конкретно и изрично в молбата на банката. В този смисъл /поради това/:

Обстоятелството дали „заявената“ от кредитора сума е била правилно изчислена /към момента на вписването/ и обстоятелството какъв е актуалният размер на дълга към момента - са ирелевантни досежно предмета на делото /който се явява „рамкиран“ да изследва единствено валидността на стореното вписване към момента на извършването му/. Тези обстоятелства са от „облигационно“ естество; съотнасят се единствено към въпроса - до какъв размер може да бъде осребряван имуществения актив; подлежат на разглеждане /при спор между страните в такава насока/ в рамките на друго съдебно производство.

По същите съображения /съобразно изложеното и по-горе/ за настоящия правен спор се явяват ирелевантни и обстоятелствата: от една страна - дали дългът е вече изцяло погасен /този факт, дори и да е доказан - не може да бъде съобразен в позитивен за ищеца смисъл при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/; от друга страна - какви действия /във връзка със заличаването на ипотеката/ следва да предприеме кредиторът при пълно /вече налично или последващо/ изплащане на процесното задължение.

2

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство в размер на 614 евро /съобразно списъка на банката по чл. 80 от ГПК/. Тази сума не се явява прекомерна /по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК/, преценена в контекста на осъщественото пред второинстанционния съд процесуално представителство /в производството пред САС бяха проведени две съдебни заседания, в рамките на които бяха събрани допълнително представени от жалбоподателя писмени доказателства/.

Частната жалба на Р. Б. е неоснователна:

От една страна: по делото е представена фактура с № 1011 за сума в размер на 1 440 лева /в този документ изрично е посочено, че вписаната в същия сума касае г.д. № 3497 от 22г. на СГС/; по делото е представено и платежно нареждане /за същата сума/, което препраща именно към същата фактура с № 1011 /която там е отбелязана като „договор“/.

От друга страна: заявената сума /адвокатско възнаграждение/ не се явява прекомерна /по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК/, преценена в контекста на: цената на исковете, фактическата и правна сложност на процесния правен спор, вида, естеството и обема на осъщественото в първоинстанционното производство процесуално представителство, продължителността на процеса пред СГС.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-30 състав от 09.01.24г. по г.д. № 3497/22г.

ОСЪЖДА Р. Ж. Б. да плати на „Юробанк България“ АД 614 евро - съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Ж. Б. против определение на СГС 1-30 състав от 21.03.25г. по г.д. № 3497/22г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3