Решение № 8992 от 16.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8992 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110174242 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит 1247366/16.03.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/ осъдителен иск по чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5 лв., предявен като частичен от сумата от общо 118,48 лв., заплатена без основание по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.

В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие на закона на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника.

В проведеното открито съдебно заседание от 24.04.2024 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата о т 132 лв., представляваща пълният размер на претенцията, вместо първоначално предявения частичен размер от 5 лв.

1

Ищцата А. Н. И. твърди, че на 16.03.2023 г. сключила с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1247366. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., която следвало да върне в срок от 12 месеца. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49,85 %. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника, без да е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставеното обезпечение. Впоследствие ищцата установила, че била начислена допълнителна такса за предоставеното обезпечение в размер на 118,48 лева.

Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като начисленото възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР.

Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. В случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване недействителността на договора, предявява евентуален иск – за установяване недействителност по отношение на отделна негова клауза. Счита, че недействителна между страните е разпоредбата на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за поръчителя. Счита, че клаузата е в противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 132 лева, представляваща платена без основание сума по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва от предявяването на иска до погасяването. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава факта на сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност.

Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно Мултитуюд Банк (Малта). Излага аргументи за недопустимост на иска за прогласяване недействителността на договора за гаранция, тъй като бил сключен с друго лице, за които аргументи съдът следва да посочи, че са неотносими в случая, тъй като такъв иск не е предявен. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото 2 доказателства, намира за установено следното:

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че: 1) между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1247366/16.03.2023 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 400 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице, като е предвидено заплащането на възнаграждение в посочения размер; 3) че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,85 %.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетия като писмено доказателство по делото договор № 1247366 от 16.03.2023 г. (л. 6 - 7 по делото) за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, което обстоятелство освен това е и безспорно между тях. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 400 лева, която да бъде върната в срок от 30 дни, с уговорена падежна дата 15.04.2023 г., при уговорен ГПР в размер на 49,85 % и лихвен процент в размер на 3,38 %.

Видно от приета като доказателство по делото разписка №

0700018202478751/16.03.2023 г. (л. 10 по делото) сумата от 400 лв. е предоставена на А. Н. И. на 16.03.2023 г. чрез „Изипей“ АД, а видно от разписка № 0500018227671937/19.03.2023 г. (л. 11 по делото) А. Н. И. е заплатила на „Фератум България“ ЕООД сумата в размер на 532 лв. на 19.03.2023 г.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство следвало да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем.

Видно от приет като доказателство по делото договор за гаранция (поръчителство), сключен между Multitude Bank, със седалище в Малта, като гарант (поръчител) и А. Н. И., като клиент, се установява, че с посочения договор гарантът се е задължил да обезпечи в качеството си на поръчител задълженията на клиента по договор за заем № 1247366, сключен между „Фератум България“ ЕООД, като заемодател и А. Н. И., като заемател. Според клаузите на чл. 3.1 от договора гарантът се задължава солидарно с клиента да изпълнява всички задължения по обезпечения договор за заем, а в чл. 3.4 от договора е уговорено, че в случай, че клиентът не изпълни задълженията си да върне получената в заем сума на заемодателя, гарантът (поръчителят) ще заплати дължимата сума на заемодателя при първо поискване и след заплащането й ще встъпи във всички права на заемодателя срещу клиента, съгласно ЗЗД и общите условия на процесния договор за заем, като може да изисква освен 3 всички заплатени парични суми, също така и заплатените от гаранта и произтичащи от договора за заем допълнителни парични суми. В договора за поръчителство е уговорена такса за предоставяне на поръчителство в размер на 118,48 лв., която е дължима от клиента.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 1247366/16.03.2023 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството - ответник.

Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от MULTITUDE BANK P.L.C. /променено наименование на Ferratum Bank/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 118,48 лева.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е 4 необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитюд СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P.L.C. /променено наименование на Ferratum Bank/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.

1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посоченото определение е транспонирано в българската национална правна система определение, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, според което „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при 5 предлаганите условия.