Решение № 2363 от 16.04.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 16.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13345 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 204758/31.08.2017 г., постановено по гр. д. № 43719/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав, са отхвърлени предявените искове от З.Г.М. против Д.П.„Т.С.И В.“с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със Заповед № РД-09-14 от 02.06.2016 г. на Главния директор на ДП „Т.С.и В.“ за незаконно, за В. на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „Ръководител лаборатория/строителна“ в ДП „Т.С.и В.“ – Поделение София и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 6 588 лв. за периода 03.06.2016 г. - 03.12.2016 г., като е отхвърлен иска с правно основание чл.150 КТ – за заплащане на сумата от 36 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 1 ден на 19.12.2015 г., както и иска с правно основание чл.296 КТ за сумата от 560 лв., представляваща равностойност на непредоставено и неполучено работно облекло за 2014 г. и 2015 г.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата – З.Г.М., в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1

- т.3 КТ. Във въззивната жалба се сдържа изявление от жалбоподателката, че не поддържа останалите искови претенции. В проведеното на 23.02.2018 г. открито съдебно заседание ищцата е заявила, че поддържа изявлението си във въззивната жалба, че не поддържа исковете с правно основание чл.150 КТ и чл.296 КТ, като уточнява, че се отказва от тези искови претенции. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че изискването за наличие на бизнес план е относимо и за държавните предприятия – търговци, в какъвто смисъл е формираната съдебна практика. Ответникът е Д.П.по чл.62, ал.3 ТЗ, което е търговец, осъществяващ търговска дейност, на което в същото време са възложени за изпълнение публични функции. Също така държавното предприятие е вписано като търговец в Търговския регистър. Част от основния предмет на дейност на ответника е осъществяването на предприемаческа дейност в областта на транспортните комуникации. По силата на чл.5 от Правилника за дейността на ответното Д.П.то осъществява основания си предмет на дейност единствено чрез приходи от собствената си търговска дейност и има пълна финансова самостоятелност. В чл.19 от същия правилник е предвидено, че предприятието осъществява основния си предмет на дейност единствено чрез приходи от търговския си оборот и има финансова самостоятелност и независимост от бюджетни субсидии. Счита, че заеманата от нея длъжност не е свързана с изпълнение на ръководни функции по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ, тъй като не е ръководител на поделение и не е заместник на ръководителя на предприятието. Излага съображения, че съгласно управленската структура на предприятието, която е нормативно установено, строителната лаборатория, която е ръководена от ищцата, не спада към управленските звена. Същата няма характеристиките на поделение, нито на отдел, а ръководни качества не могат да бъдат изведени и от естеството на трудовата й функция. Съгласно длъжностната й характеристика възложените й трудови функции са предимно оперативно – изпълнителски. Няма правомощия във връзка с освобождаването и назначаването на персонала на лабораторията, както и не са й предоставени права във връзка с определяне на работната заплата , увеличаването или намаляването на щата, поради което длъжността й не може да се определени като ръководна. Предоставените й права са изпълнителски и технически, като няма отношение към политиката на предприятието, нито съм резултатите от дейността й.

С оглед на това счита, че уволнението й е незаконно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявените искови и й присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – Д.П.„С. И В., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от ищцата част е правилно и законосъобразно. Държавните предприятия по чл.62, ал.3 ТЗ не са търговски дружества. На ответника са възложени със закон публични задачи, които са от ключово значение за отбраната и сигурността на страната. Съгласно константната съдебна практика задълженията за изготвяне и изпълнение на съответна програма, бизнес показатели други, каквито са необходимо присъща част от договорите за възлагане на управление на търговски дружества, не са приложими за държавните предприятия, които не са търговски дружества. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че ищцата е служител от ръководството на предприятието, поради което за нея е приложимо основанието по чл.328, ал.2 КТ. Този извод е съобразен и с формираната практика, съгласно която ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната характеристика и от естеството на длъжността, от съдържанието на осъществяваните фактически трудови функции, а не от структурата на държавното предприятие, в каквато насока са развитите съображения от ищцата.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ, чл.150 КТ и чл.269 КТ. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор, като е заемала длъжността „Ръководител лаборатория /строителна“ в ДП „Т.С.и В.“ – Поделение София. Със заповед № РД-09-14/02.06.2016 г. на главния директор на държавното предприятие, на основание чл.328, ал.2 КТ трудовото й правоотношение е прекратено.Излага съображения, че уволнението й е незаконно, тъй като заеманата от нея длъжност не е ръководна. Не е разполагала с право да взема самостоятелни управленски решения по отношение разпореждането с финансови средства, подбора и освобождаването на служителите, не е изпълнявала самостоятелна стопанска програма с определени параметри за изпълнение, а е получавала задачи от горестоящи в йерархията спрямо нея длъжности. Заеманата от нея длъжност касае единствено поверената й лаборатория, която засяга малък сегмент от дейността на предприятието. Двете лаборатории в предприятието са на пряко подчинение на директора на поделението и на директора на Дирекция „Безопасност и управление на качеството, която ръководи сертификационни процедури. Дейността на всички лаборатории се осъществява от директорите на съответните поделения към предприятието. Моли съда да отмени уволнението й като незаконно, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца в размер на 6 588 лв., да заплати сумата от 585 лв. – заплати за периода 03.06.2016 г. до завеждане на делото, 252 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, сумата от 36 лв. – трудово възнаграждение за положен извънреден труд на 19.12.2016 г., както и сумата от 560 лв. – равностойност на полагащото й се работно облекло за 205 г. и за 2016 г. (по 280 лв. годишно), както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно. В случая е налице договор за възлагане на управлението на предприятието, сключен на 20.10.2015 г. Ищцата е служител от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 Кт, тъй като е осъществявала дейност по ръководство, управлението и контрола на част от трудовия процес в предприятието на ответника в поверената й за управление Строителна лаборатория, съгласно възложените й с длъжностната характеристика трудови функции. За да е длъжността ръководна, не е необходимо служителят да се разпорежда с финансови средства, както и да няма по – висшестоящи служители. Счита, че ищцата изпълнява доста широки ръководни, управленски и контролни функции в поверената й Строителна лаборатория, като издава нареждания, забрани, предписания, извършва контрол и изготвя длъжностните характеристики на подчинените си, които съгласно длъжностната й характеристика са й пряко подчинени. Също така постигането на финансов резултат не е необходимо присъщ елемент на трудовите договори. Такъв не е необходим и за договора за възлагане на управление на ръководителя на държавното предприятие, в каквато насока е и формираната съдебна практика. Останалите искови претенции счита също за неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

С определение, постановено в проведеното на 03.04.2017 г. открито съдебно заседание съдът е прекратил производството по делото в частта на иска с правно основание чл.128 КТ, поради оттегляне на иска.

Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника трудов договор № РД – 09 -29/14.02.2008 г., като е заемала длъжността длъжност „Ръководител лаборатория/строителна“ в Поделение „Т.С.и В.“ – София, към ДП „Т.С.и В.“.

До ищцата е отправено предизвестие № 1484/02.06.2016 г. от главния директор на предприятието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.2 КТ. Предизвестието е връчено при отказ на същата дата, за което са положили подпис двама свидетели – обстоятелство, за което страните не спорят.

Със заповед № РД-09-14/02.06.2016г. на главния директор на ДП „Т.С.и В.“, трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.2 КТ, във вр. с чл. 326, ал.2 КТ, чл. 42, ал.2 от Правилника за дейността и структурата на ДП „Т.С.и В.“, считано от 03.06.2016 г.

С договор за възлагане на управлението на Д.П.„Т.С.и В.“, рег. № ВД-127/03.11.2009 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е възложил на В.Б.В.да ръководи и представлява предприятието в съответствие с действащото законодателство и при условията, предвидени в договора. Срокът на договора е 3 години и поражда действие между страните от деня на заповедта на министъра за поименно определяне на главния директор.

Със заповед № ПД-212/06.10.2016г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, инж. В.Б.В.е назначен за член на управителния съвет и главен директор на ДП „Т.С.и В.“ за срок от 3 години, считано от 20.10.2015 г.

С допълнително споразумение с рег. № ВД-25/06.10.2015 г., подписано между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Валери Борисов Василев, в качеството му на член на Управителния съвет, управлението на ДП “ТСВ“, срокът на договор за възлагане на управлението на ДП “ТСВ“ на 03.11.2009 г. се продължава с три години, считано от 20.10.2015 г.

По делото не е ангажирана длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител лаборатория/строителна“. В писмения отговор ответникът е описал основните задължения и отговорности за посочената длъжност, които не се оспорват от ищцата, а именно: определя целите по качеството, определя и осъществява политиката по качеството; отговаря за нормалното функциониране на строителната лаборатория; контролира спазването на стандартизираните методи при вземане на проби и тяхното изпитване; определя пълномощията и отговорностите на служителите в лабораторията; ръководи и отговаря за валидиране на метода за изпитване и оценяване на неопределеността; организира и осъществява дейността по квалификация и обучението на персонала. Тези обстоятелства не са оспорени от ищцата, както и не са развити доводи във въззивната жалба в тази насока. С оглед на това съдът приема, че това са основните задължения и отговорности за заеманата от ищцата длъжност.