Определение № 310 от 09.07.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Бургас, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

К. Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500235 по описа за 2026 година Производството е по чл.274,ал.1, вр.чл.28 КМЧП.

Постъпила е частна жалба от Verkehrsopferhilfe e.V. /Гаранционен фонд на ФР Германия/, чрез процесуален представител адв. Б., съдебен адрес: гр. С., п.к. ****, район Т., ул. „И.“ № **, партер против определение № 1157/21.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1516/2023 г. на ОС - Бургас, в частта, в която е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за липса на международна компетентност на българския съд по предявения пряк иск от Ф. Щ. против Фонда за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 30.08.2020 г. в Германия в размер на 26 000 лв., частичен иск от 160 000 лв. Жалбата е подадена в преклузивния едноседмичен срок - определението е връчено на процесуалния представител на 08.05.2026 г., а жалбата е входирана на 13.05.2026 г. чрез ЕПЕП, от страна с правен интерес да обжалва, против акт на първоинстанционния съд, подлежащ на въззивно обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 28 КМЧП. Поради това съдът я преценява като допустима. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Правилата за международната компетентност по граждански и търговски дела се определя от Регламент (ЕС) 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В съображение 15 от този регламент е посочено, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника, поради което по това общо правило българският съд няма компетентност да разглежда претенцията против Гаранционния фонд на Германия, избран като евентуален ответник.

Допълнително е налице позоваване на разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Регламента, съобразно която искове относно непозволено увреждане, деликт и 1 квазиделикт се предявяват в съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. Тъй като деликтът е настъпил на територията на Германия, това отново изключва компетентността на българския съд. Компетентността на българския съд по отношение на иска против предпочитания ответник - застрахователно дружество Generaly Deutchland Versicherung AG е обоснована от разпоредбата на чл. 13, т. 2, вр. с чл. 11, т. 1, б. “б“от Регламента, която урежда пряк иск на увредената страна срещу застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тъй като последователно в практиката си СЕС е приемал, че при прилагане на правилата за специалната компетентност е недопустимо тълкуване извън хипотезите, изрично предвидени в Регламента, а от друга страна Гаранционният фонд не е застраховател, то специалните правила за компетентност по дела във връзка със застраховането не са относими към него. Счита, че не е приложима и разпоредбата на чл. 8, т.

1 от Регламента, тъй като и двамата ответници са със седалище извън България. Моли да се отмени обжалваното определение и да се прекрати производството по делото против евентуалния ответник Verkehrsopferhilfe e.V./Гаранционен фонд на ФР Германия/.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от ищеца Ф. Щ., чрез адв. Ч., в който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита, че правилно съдът е приел, че с приемането на делото за разглеждане против евентуалния ответник, компетентността му по него се основава на начина, по който е заведено делото. Моли да се остави без уважение жалбата, тъй като отказът от разглеждане на делото срещу евентуалния ответник би означавало отказ от правосъдие.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Предявен е пряк иск от увреденото лице - ищеца Ф. Щ. против двама ответници: застрахователно дружество Generaly Deutchland Versicherung AG и Verkehrsopferhilfe e.V./Гаранционен фонд на ФР Германия/, като изрично е посочено в исковата молба, че застрахователното дружество е предпочитан ответник, а Гаранционният фонд на ФР Германия е евентуален ответник. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е настъпило ПТП на 30.08.2020 г., на автомагистрала Б 27 в Германия, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при първия ответник. При това произшествие ищецът е претърпял телесни увреждания в причинна връзка с механизма на произшествието, станало по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген-Пасат“, без регистрационен номер. Твърди се също, че гражданската отговорност на водача е застрахована при първия ответник и независимо, че застрахователното покритие е изтекло преди настъпилото ПТП, като последен застраховател, първият ответник дължи изплащане на обезщетение за претърпените вреди, което е поискано и отказано от негова страна. Претендира осъждане на първия ответник - застрахователно 2 дружество, да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 160 000 лв., като се претендира частично сумата 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2022 г. При условие за евентуалност, ако се отхвърли искът против първия ответник, да бъде осъден Verkehrsopferhilfe e.V. /Гаранционен фонд на ФР Германия/ да заплати същата сума. В отговора на исковата молба ответникът Verkehrsopferhilfe e.V./Гаранционен фонд на ФР Германия/ е направил възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа делото против евентуалния ответник. Съдът е оставил без уважение това възражение, като се е позовал на т. 15 от мотивите на Регламент № 1215/2012, съобразно която принципът е, че компетентността се основава на местожителството за ответника. На следващо място се е позовал на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, в която е уредена изборна местна подсъдност на предявения спрямо Гаранционния фонд иск - по настоящ или поС.ен адрес на ищеца или по местонастъпването на застрахователното събитие, като е счел, че възражението за отвод за местна подсъдност е неоснователно.

На първо място следва да се има предвид, че възражението не е за отвод за местна подсъдност, поради което не се прилага правилото на чл. 115 ГПК. Възражението е за липса на международна компетентност на български съд да разгледа спора, от страна на втория ответник, направено в срок, в отговора на исковата молба. Международната компетентност разграничава правосъдните суверенитети на държавите и е различна от вътрешната подсъдност и подведомственост.

Приложимото право при решаване на въпроса за компетентността на български съд да разгледа делото против евентуалния ответник е Регламент (ЕС) 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Той предвижда няколко основания за международна компетентност в йерархична структура, които се прилагат при наличието на точно определени предпоставки, съответно: изключителна компетентност /чл. 24/, мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/, споразумение за избор на съд / пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност /чл. 4/, специална компетентност /раздел 2/. Служебна проверка за международна компетентност, респ. прекратяване на производството по делото поради липса на такава, сезираният съд извършва само по отношение на изключителната компетентност по чл. 24 от Регламента. При липса на изключителна компетентност на съд на друга държава-членка, съдът следва да пристъпи към връчване на препис от исковата молба на ответника, след което да извърши преценка на международната си компетентност в зависимост от явяването или неявяването на ответника, респ. оспорването или не на компетентността му и евентуално да извърши последваща проверка за наличието на други основания за своята 3 международна компетентност - споразумение за избор на съд /пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност /чл. 4/, специална компетентност /раздел 2/. В конкретния случай от страна на жалбоподателя е направено възражение за липса на международна компетентности и съдът дължи проверка, при която, при констатиране на такава липса, производството против този ответник следва да се прекрати.

Претенцията е на увреденото лице от ПТП, станало на територията на Германия, против Гаранционен фонд на Германия при условие на евентуалност. В исковата молба липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава иска против евентуалния ответник, но с оглед на твърденията, че задължение да обезщети увреденото лице има първия ответник - застрахователно дружество със седалище в ФР Германия, което е последният застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил, причинил вредоносното събитие /независимо, че полицата е изтекла към момента на ПТП/, т.е. касае се за пряк иск от увреденото лице против застраховател, то искането против евентуалния ответник - Verkehrsopferhilfe e.V. /Гаранционен фонд на ФР Германия/ очевидно се основава на качеството на втория ответник, като орган, натоварен с изплащане на обезщетение по смисъла на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Като се приема в практиката на ВКС ответникът - Гаранционен фонд, няма качество на застраховател - определението по ч. т. д. № 1435/2017 г., мотиви на Определение № 116 от 12.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 441/2021 г. Поради това съдът счита, че при разрешаване на въпроса за международната компетентност на българския съд, приложение намира раздел 2 - специална компетентност - чл. 7, ал. 2 от Регламент № 1215/2012, според който по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт компетентни са съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. В случая това е Германия, поради което български съд не е международно компетентен да разгледа иска, предявен при условия на евентуалност против ответник - Verkehrsopferhilfe e.V. /Гаранционен фонд на ФР Германия/. Както бе посочено по-горе, тъй като този ответник не е застраховател, по отношение на исковете против него не се прилагат разпоредбите на чл. 13, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, б. “б“ от Регламента.

Основателно е и възражението за неприложимост на чл. 8, ал. 1 от Регламента, тъй като и двамата ответници са със седалище в Германия.

С оглед на изложеното, частната жалба е основателна, атакуваното определение следва да се отмени и производството по иска против Verkehrsopferhilfe e.V. /Гаранционен фонд на ФР Германия/ да се прекрати.

Направено е искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя пред първата инстанция и са представени доказателства за реално сторени такива разноски в размер на 4680 лв. /2392,85 евро/, платени по банков път. Тези разноски се дължат на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК - ответникът има право на 4 разноски при прекратяване на делото. Искане за присъждане на разноски във въззивната инстанция не е направено в жалбата.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1157/21.04.2026 г., постановено по гр. д. № 1516/2023 г. на ОС - Бургас, в частта, в която е оставено без уважение възражението на Verkehrsopferhilfe e.V. /Гаранционен фонд на ФР Германия/ за липса на международна компетентност на българския съд по предявения пряк иск от Ф. Щ. и вместо него постановява:

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Ф. Ю. Щ., ЕГН **********, от гр. К., ул. „Г.“ № ** против Verkehrsopferhilfe e.V. /Гаранционен фонд на ФР Германия/ - евентуален ответник, за осъждане на ответника да заплати сумата 26 000 лв. /13293,59 евро/, частичен иск от 160 000 лв. /81806,70 евро/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 30.08.2020 г. в Германия, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2022 г. до окончателното изплащане.