Решение № 1404 от 13.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. Варна, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501441 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С. И. К., чрез адв. В. Б., против решение № 1891/27.05.2024 г., постановено по гр. д. № 10458/2023 г. на 51-ви състав на ВРС, в частта в която е прекратен брака й с Н. Г. К. с ЕГН ***********, сключен на ******** г. в гр. Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК и е постановено след развода съпругата да носи брачното си фамилно име К. на основание чл. 53 СК.

Счита така постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно и издадено след допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че на 10.05.2024 г. след проведен телефонен разговор с дъщерята на ответницата, процесуалният представител на същата е узнал за инцидент, който е причинил сериозни травми на ръката и лицето на С. И. К.. Поради това депозирал молба и изтъкнал основания за отлагане на делото, като е представил доказателства и за свой служебен ангажимент и уведомил съда за претърпения от доверителката му инцидент, за който научил от дъщеря ѝ. Изразил е и становище, че бракът не е дълбоко и непоколебимо разстроен, като е помолил съда да отложи делото за друг ден и час. След о.с.з. разбрал, че молбата е оставена без уважение и е даден ход с мотив за липса на процесуални пречки, утвърден е доклада по делото, приети са писмените доказателства, разпитан е воденият от ищеца свидетел и делото е обявено за решаване. Депозирал молба по чл. 253 ГПК за отмяна на хода по същество, която е оставена без уважение.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което иска за прекратяване на сключеният между страните брак да бъде отхвърлен.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Н. Г. К., чрез адв. Д. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва наличието на процесуално нарушение в първоинстанционното производство. Счита решението в обжалваната част за обосновано, правилно и съобразено с доказателствата по делото.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски.

ВОС констатира следното:

Ищецът твърди, че с ответницата С. И. К. сключили граждански брак на ******** г. в гр. Варна. От брака се родила дъщеря им А.Н. К., ЕГН **********, вече пълнолетна. Със съпругата му са разделени от ********* г. На тази дата напуснал семейното жилище в град Варна, ж.к. „Вл. В." бл.***, вх. 2, ет. 1, ал. 27. Заживял в гр. Б.. Ответницата продължила да живее в семейното жилище заедно с дъщеря им А. и нейния син. През последните десетина години чувствата им един към друг охладнели. Различията и несходствата в характерите им се проявили още по — осезаемо. Осъзнал, че бракът им не е щастлив, и че двамата нямат никакви общи интереси. Причина за това били тежките условия и лишения, при които живели през годините. Основно той издържал семейството, но през последните години почти всеки ден имали спорове за пари. Стараел се да бъде отговорен съпруг и родител, но насреща не получавал разбиране и подкрепа, напротив - ежедневно получавал обвинения от ответницата и от дъщеря си, че не осигурява достатъчно средства за семейството. Никой не се интересувал от неговото мнение и чувства. Това го правело нещастен и самотен.

Единствено ищецът се примирявал, премълчавал и съобразявал с ответницата, тъй като искал да има разбирателство в семейството и да не стават конфликти. Воден единствено от обичта си към семейството, той не се противопоставял на нейните възгледи и авторитарното ѝ налагане на мнение. Съпрузите отдавна нямали нормална комуникация помежду си.

Разговорите им били на висок тон и завършвали със скандали. През годините често са се карали и относно възпитанието на дъщеря им, като почти за всички въпроси били на противоположни мнения. Неразбирателството и непреодолимите различия в характерите на двамата съпрузи, неуважението и липсата на доверие, довело до тяхното пълно отчуждение.

Всичко това задълбочило кризата в брака и довело до безвъзвратно разстройство на брачните им отношения. Решил да се раздели окончателно с ответницата.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака, сключен на ******** г. със С. И. К. с ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство брака, без да се произнася по въпроса за вината. Не възразява след прекратяването на брака С. К. да продължи да носи брачното фамилно име - К., в случай, че заяви такава претенция.

Ответницата С. И. К. в отговор на исковата молба оспорва твърдението, че са разделени с Н. К. от ********* г. и той е заживял отделно в гр. Б.. На тази дата той заминал да работи на кораб към фирма „Х.“. Всяка седмица се чували по „вайбър“ и си пишели. На 23.06.2023 г. се върнал от път, влязъл в семейното жилище с багажа, той я прегърнал, тя го помилвала. Взел ключовете и документите за семейния автомобил, взел си багаж и ѝ казал, че я напуска и че ще се разведе с нея. Останали с дъщеря им и внука като попарени. На поискано обяснение Н. отговорил, че има друга жена. Заживял на вилата в Б.. Почакала 3-4 дни да се върне, но като не се върнал отишла след 04.07.2023 г. да го търси, но го нямало.

Патронът на бравата бил сменен и не могла да влезе. От познато лице, разбрала, че е бил там само два дни, а после отишъл в гр. Варна при друга жена. На 10.07.2023 г. Н. дошъл в семейното жилище. Взел си дрехи, без да разговарят. По – късно дошъл отново и я помолил да идат до неговата адвокатка. Отишли, но тя отказала да подпише документи за развод, защото го обича. През следващите дни отново идвал в жилището по работни дрехи. Стоял по 10-15 минути. Давал пари на внука си. На 05.09.2023 г. разбрала от него, че дядо му е на автогарата и заминава за И. за 3 месеца. Отишла за да го види и да го изпрати. Питала за семейния автомобил, а Н. ѝ отговорил, че го е оставил при другата си жена. Назад във времето ищецът злоупотребявал с алкохол и бил осъждан за шофиране в нетрезво състояние.

2

Блъснал автомобила. ДЗИ го осъдили да плаща обезщетение. Н. заминал и тя ходила в банката да плаща. Взели му книжката. Притежаваното от него оръжие също било взето от полицаите от III то РУ на МВР Варна. В тази връзка я заплашвал, че ще я влачи с джипа, като куче с въже, което показвал. Въпреки това заявява, че тя го обича от сърце и иска да носи неговата фамилия – К..

С отговор на исковата молба, подаден от назначения по делото процесуален представител на ответницата по реда на ЗПП, страната оспорва твърденията за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. Освен че ответницата не била дала повод на ищеца да напусне семейното жилище, то изричното ѝ желание е двамата да се съберат отново. Процесната ситуация е епизод или период, в който отношенията между съпрузите не са в добро състояние, но решението на ищеца не било обмислено, а е повлияно от емоции и не е разумно.

С оглед твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е удостоверение от 31.07.2023 г. за сключен на ******** г. граждански брак между Н. Г. К. и С. И. М., с фамилно име след брака – К., за което е съставен акт за сключен граждански брак №**** от ******** г.

Дъщерята на страните А.Н. К., родена на ********г. е навършила пълнолетие към момента. Това се установява от представеното удостоверение за семейно положение № ************* г.

От справка № ***************** г. от Агенция по вписванията се установява, че на 23.07.2001 г. страните са придобили право на собственост върху недвижим имот – апартамент №***, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В. В.“ бл. ***, вх. 2, ет. 1, за който се твърди и не се спори, че представлява семейно жилище.

Приложено е удостоверение № ************* г., видно от което ищецът Н. К. е декларирал настоящ адрес в гр. Б., обл. Варна, ул. „А.З.“ № 9 считано от ********* г.

По първоинстанционното дело е разпитана св. Т. Г.а Д.–сестра на ищеца. Тя свидетелства за това, че страните имат постоянно скандали. Ответницата С. К. употребява алкохол. Даже малък прием на алкохол от нейна страна води до скандали. Това неприятно положение било постоянно. Била свидетел на такива случки още от времето когато родителите им (на свидетелката и ищеца) били живи. Положението било нетърпимо. Брат ѝ бил нервен. Сега се чувствал много по – спокоен. Откакто напуснал семейното жилище през м. август 2023 г. ищецът живее в Б.. Н. не е правил опит да поправи влошените отношения със съпругата си. Няма и намерение за това. Така може да разполага с малкото пари, които има от пенсия. С. постоянно му искала пари. След раздялата през м. август 2023 г. страните не поддържат връзка.

Св. З. И. В.-сестра на ответницата, разпитана в хода на въззивното производство излага, че винаги е била плътно до сестра си и назад във времето е помогнала на Н. да си намери работа като военен. Сочи, че ищецът биел С., която е цялата в цимент заради него.

Знае за момента, в който Н. се е изнесъл. Тогава разбрала, че има приятелка, любовница.

През миналата година сестра ѝ я повикала по телефона, т.к. Н. я бил и тормозил. Срещу него били пуснати три или четири жалби, за това, че я дърпа, посяга ѝ и я принуждава да му прехвърли апартамента или да се разделят доброволно. Свидетелката лично звъняла в полицията по повод на тези събития. Не знае понастоящем къде пребивава бившият ѝ зет.

Казва бивш зет, т.к. самият Н. е заявил, че повече няма нищо общо с тяхното семейство. Тя непрекъснато посещава дома на сестра си и знае, че считано от май месец 2023 г. Н. К. не се е връщал в жилището освен тогава, когато веднъж си взел дрехите.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

3

Решението предмет на инстанционен контрол е валидно и допустимо.

Настоящият състав на ВОС, като съобрази всички събрани по делото доказателства, включително гласните такива, събрани на въззивна инстанция, приема, че актът по същество на правния спор, постановен от Районен съд Варна е правилен, а въззивната жалбанеоснователна. Това заключение съдът прави, доколкото новоустановените фактически данни допълват и съответстват на тези, събрани в хода на първоинстанционното разглеждане на спора.

Волята, взаимното желание и съгласие на съпрузите са правно значими за съществуването на брачната връзка, доколкото същите са въздигнати в основен принцип, по аргумент на чл. 2, т. 3 от СК. Бракът не може да играе роля на наказание, поради което, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен без оглед на становището на невиновния съпруг. Състояние на дълбоко и непоправимо разстроени брачни отношения е налице, когато запазването на брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите.

Събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, но като непротиворечиви, непосредствени и убедителни обосновават извод за това, че в процесния случай не се касае за временно влошени отношения между съпрузите или спорадично проявила се конфликтна ситуация, която да предполага лекомислена и емоционално повлияна претенция за прекратяване на брака с развод.

Установеното чрез свидетелските показания трайно състояние на неразбирателство, изразяващо се в постоянни семейни скандали от много години, породени от прием на алкохол от съпругата, физическо и психическо насилие, тормоз, заплахи, закани и опити за принуда от страна на съпруга, както и настъпилата продължителна във времето датирана от повече от година и половина фактическа раздяла между съпрузите, при което съпругът поддържа връзка с друга жена и не желае възстановяване на нормални брачни отношения, сочи на това, че брачната връзка е трайно изчерпана от присъщото ѝ съдържание на взаимно уважение, грижа подкрепа и зачитане личността на брачния партньор. Следва да бъде посочено, че показанията на водената от въззивницата свидетелка са еднопосочни с тези на свидетелката разпитана пред ВРС- бракът между съпрузите действително е дълбоко и непоправимо разстроен.