Решение № 38 от 31.01.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Разлог, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240101309 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от ПГ..., с адрес: г.Р., у.

„Е.Й.“№139, с директор Т.К.Д., против Г.И.Ц., ЕГН*, от г.Р., у.„И.”№33.

Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 3`276.06 лева, представляваща надплатени на ответника обезщетения при прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед №РД-12-04/19.09.2022 г. на Директора на ПГ..-Р., състояща се от надплатена сума от 2`232.66 лева за обезщетение за неспазен срок на предизвестие и надплатена сума от 1`043.40 лева за обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ, до окончателното й изплащане. С ИМ, ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор. С него заявява, че не оспорва исковата претенция и я признава. Твърди, че в срока за отговор е възстановил претендираната сума. Заявява, че същата не му е предявявана преди получаване на ИМ и не е претендирана от ищеца за връщане. Ето защо не следва да понася отговорност за разноски.

В СЗ ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа ИМ, моли съда да уважи предявения иск при признание на същия от страна на ответника. Счита, че са налице условията на чл.78, ал.2 от ГПК, въз основа на което, следва да бъдат възложени в тежест на ответника сторените от ищеца разноски.

Процесуалният представител на ответника в СЗ моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен, поради липса на правен интерес. Сочи се, че разноските следва да останат за сметка на ищеца, тъй като ответникът не е станал причина за завеждане на делото.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заповед №89 от 08.09.1992 г. Г.И.Ц., е назначен на длъжност „учител по физ. възпитание“ в СПТУ..-Р.

Със заповед №РД 12-04/19.09.2022 г., ищецът е прекратил трудовото правоотношение с ответника, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя на основание чл.68 от КСО. Във вр. с прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят е разпоредил да се изплатят на работника на основнаие чл.220, ал.1 от КТ, сумата от 4`376,64 лева и на основание чл.222, ал.3 от КТ – сумата от 1

21`883,20 лева.

Видно от платежно нареждане от 13.02.2023 г., ответникът е наредил в полза на ПГ.., сумата от 3`276,06 лева.

При това положение се установява, че в срока по чл.131 от ГПК, ищецът е заплатил изцяло претендираната сума, което е видно и от представената молба, ведно с платежно нареждане от ответника по делото към 13.02.2023 г. /л.21 от делото/.

С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявения иск следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.

По отношение на претендираните разноски от страна на ищеца, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, на която се позовава ищецът, предвижда две кумулативни предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноските, а именно когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото.

Разноските се понасят от ищеца независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и веднага признае иска.

Действията на ответника преди предявяването на иска се преценяват с оглед на всеки конкретен казус – Определение №3191 от 25.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №4356/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П. В настоящата хипотеза ответникът несъмнено не е станал причина за завеждане на делото, доколкото липсват доказателства, същият да е бил уведомен по някакъв начин, че са му надплатени обезщетения при прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед №РД-12-04/19.09.2022 г. на директора на ПГ..-Р.

Отделно от това, именно работодателят със своя Заповед №РД-12-04/19.09.2022 г., е определил сумите, които са изплатени на ответника Ц.. Признание на иска от страна на ответника е налице, тъй като именно при наличието на такова и при условията на чл.237 от ГПК, е постановено решението по делото.

Въз основа на горното, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска от ПГ.., с адрес: г.Р., у.„Е.Й.“№139, с директор Т.К.Д., против Г.И.Ц., ЕГН*, от г.Р., у.„И.”№33, като ПОГАСЕН, чрез заплащане в хода на процеса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПГ.., с адрес: г.Р., у.„Е.Й.“№139, с директор Т.К.Д., за присъждане на сторените по делото разноски.

Решението може да се обжалва с ВЖ пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2