Решение № 291 от 01.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Кърджали, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101154 по описа за 2025 година

Постъпила е исковата молба, под формата на насрещен иск в Районен съд - ******* на 22.08.2025 г., препратена по компетентност на Районен съд Кърджали, с която се иска родителските права по отношение на детето Т. М.

М., да се предоставят за упражняване на бащата М. З. М., като нейн баща и законен представител, да бъде определено местожителство на детето при бащата, да се определи режим на лични отношения между майката В. М. и детето Т. М., както и да се задължи майката да изплаща ежемесечна издръжка на детето си в минимален размер от 270 лева, както и издръжка до една година назад от датата на депозиране на исковата молба.

В обстоятелствената част на исковата молба ищеца сочи, че с В. Н. М. имат едно общо дете - малолетната Т. М. М., като те живеели заедно в *******. Твърди, че в началото на 2021 г. ответницата напуснала дома им ненадейно, без каквото и да е уведомление. Сутринта излезнала с думите, че отива в болница за изследвания, защото страда от ******* и повече не се върнала. Навежда се, че от тогава ищеца, както и малолетната им дъщеря нямали никакъв контакт с ответницата. Последната не се е била интересувала от живота и развитието на своето дете.

Твърди се, че ищеца като баща и законен представител на детето Т. М. самостоятелно, без помощта и вниманието на майката, полагал грижи за малолетната им дъщеря, като й осигурявал всичко необходимо - храна, дрехи, образование. Сочи, че е отговорна личност, с почтена професия, както и че никога не е имало ситуации, които да рефлектират негативно върху работното му и лично досие, и върху ежедневието на дъщеря им негативно.

На следващо място сочи, че към кР. на 2024 г. дъщеря им Т. контактувала 1 с приятелка на ответницата, която й споделила, че майка й била болна от *******, предстояло й тежка операция, свързана с *******, и въпреки това продължавала да пие много газирано. Ответницата била споделила на приятелката си, че се притеснявала как ще се грижи за момченцето си, след като влиза в болница. Тогава малолетната Т. се поинтересувала какво е това дете и защо майка й се грижи за друго дете, а нея изобщо не я търси, не я чува, не се интересува от живота й.

Твърди се, че в началото на 2025 от „*******“ ищеца и дъщеря му попаднали на снимки от различен период от време, но в кратък като интервал в профил с наименование „**********“, от които се виждало как лице от мъжки пол държи бебе, които снимки са приложени към исковата молба.

Навежда се, че малолетното дете Т. се поинтересувало какво е това дете, за това попитала приятелката на майка си, която й казала, че това дете е син на майка й, което отглежда в друго населено място с бащата на детето А.. Твърди се, че детето Т. се почувствало много зле и се разстроило, защото осъзнало, че майка й я лишавала от любов, поради друго дете и друг мъж. Освен това малко по-късно през 2025 година Т. разбрала, че това дете е било вероятно „*******“, за което ще трябва да се полагат специални грижи, усилия и са нужни съществени финансови средства.

Навежда, че будило недоумение обстоятелството защо и на какво основание, след като пет години ответницата не се интересувала от общото им дете - малолетната им дъщеря и не ги била потърсила за каквото и да било, дори не им казала, че има друго дете - А., тя предявявала искова претенция за издръжка за дете, което ищеца не познава, не бил виждал и не знаел за неговото съществуване. Твърди се, че единствената резонна причина била поради нуждата от допълнителни финансови средства, които им били необходими поради това, че са научили, че детето А. вероятно е ******* и ще има нужда от специални грижи. Изтъква се, че ищеца не поддържа никакъв контакт с детето А. М., като полагал грижи единствено за общото им дете малолетната Т. М. М., родена на ******* Въз основа на изложеното се иска предоставянето на родителските права по отношение на детето Т. М. М. на бащата М. З. М., определяне местоживеенето на детето при бащата в *******, режим на лични отношения между майката В. М. и детето Т. М..

Направено е изменение на първоначалния иск, съобразно уточнението направено в проведеното открито съдебно заседание по чл. 127, ал. 3 от СК по искането за привременни мерки относно личните отношения и издръжката на детето Т. М. М., а именно издръжката за минало време да се счита за предявен от датата на входиране на исковата молба една година назад и да се предостави упражняването на родителските права, по отношение на детето Т.

М. М. на бащата М. М., като се определи местоживеене на детето Т. М. М. при бащата на адрес в ******* и режим на лични отношения между детето Т. М. и майката В. Й., както следва: личните контакти да се провеждат в защитена среда в присъствието на социален работник от ДСП - *******, като срещите да се осъществяват в определен от ДСП защитен център, в подходящо помещение и в дни и часове, определени от съда или от социалните служби, 2 съобразно интересите на детето, с възможност за бъдеща промяна, единствено при доказване подобрения в отношенията и емоционалното състояние на детето.

В представения в срок отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска за издръжка като недопустим, тъй като няма посочен цифров размер, освен това възразява и относно периода на претендираната издръжка.

Навежда, че издръжка за 5 години назад е погасена по давност.

На следващо място оспорва исковете по основание и размер. Твърди се, че бащата на детето не притежава необходимия родителски капацитет да упражнява родителските права.

Сочи се, че страните нямали сключен граждански брак, а живеели на семейни начала в продължение на 15 години. Твърди се, че за дъщеря си В. Й. се грижила предимно сама и с помощ от своята майка. Навежда се, че още в началото на връзката им с ищеца той започнал почти ежедневно да злоупотребява с алкохол, започнал да упражнява физическо насилие над нея и то често, запознавал се с жени в социалните мрежи, с които се срещал и изневерявал. Оспорва се твърдението, че едва в началото на 2025г. ищеца узнал за раждането на детето А. М. М. Сочи се, че А. М. е роден в ******* и след раждането на детето то било припознато от ответника и съставен акт за раждане от длъжностно лице по гражданско състояние. Твърди се, че живеели заедно с дъщеря си в периода на бременността на ответницата, както и месец след връщането и от болницата с бебето. Изтъква се, че ищеца няма необходимия капацитет за отглеждане на детето за в бъдеще.

На следващо място се навежда, че ответницата напуснала ищеца, тъй като се страхувала за своя живот и този на бебето, поради заплахите, пиянските свади на ищеца и упражнено над нея насилие. Твърди се, че телефона на дъщеря й бил блокиран и тя не можела да говори с нея, тъй като ищеца и настоящата му партньорка го забранявали. Сочи се, че изпращала колети, подаръци за нея, които те изхвърляли. Навежда се, че с действията си ищеца насажда родителско отчуждение, поради което се прави искане на основание чл. 15, ал.5 от СК да бъде изслушано детето в съда, като и родителите, относно наличието на родителски капацитет. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-психологична експертиза.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозирана и насрещна искова молба от В. Н. Й., чрез адв. С. против М. З. М., в която сочи, че страните не са имали сключен брак, а са живеели на семейни начала в продължение на 15 години. За дъщеря си В. Й. се грижила предимно сама и с помощ от своята майка. Още в началото на връзката им с ищеца той започнал почти ежедневно да злоупотребява с алкохол. Навежда се също така, че започнал да упражнява физическо насилие над нея и то често, запознавал се с жени в социалните мрежи, с които се срещал и изневерявал. Оспорва твърдението, че едва в началото на 2025г. ищеца по първоначалния иск е узнал за раждането на детето А. М. М. Сочи се, че А. М. е роден в ******* и след раждането на детето то е припознато от ищеца по първоначалния иск и бил съставен акт за раждане от длъжностно лице по гражданско състояние. Също така невярно 3 било и твърденето, че не е припознавал детето. Те живеели заедно с дъщеря си в периода на бременността на ищцата по насрещния иск, както и месец след връщането й от болницата с бебето.

Изтъква се, че баща, който би принудил дъщеря си да потвърди лъжите му пред съда и социалните работници, че не познава своето братче и не знае за неговото съществуване в продължение на 4 години, не притежава необходимите нравствени и морални качества за отглеждане на детето за в бъдеще.

На следващо място се твърди, че ищцата по насрещния иск е напуснала ответника по насрещния иск, тъй като се страхувала за своя живот и този на бебето, поради заплахите, пиянските свади и упражнено над нея насилие от страна на М. М.. Твърди се, че поради заболяване от *******, се наложило да бъде извършена операция на крака. Сочи, че понастоящем трайно се била установила в *******, заедно с братчето на Т., била омъжена за И. А. Й.. Те имали дом с подходящи битови условия за отглеждане на дъщеря си и нейното малко братче, което щяло да даде възможност децата да бъдат заедно в стабилна и спокойна семейна среда - без скандали, пиянство, насилие и непрекъснато местене от една квартира на друга, криейки се от призовките на *******. Ищцата по насрещния иск получавала инвалидна пенсия, също така тя имала възможност да търси работа след като детето посещава детска градина, освен това имала подкрепата на своя съпруг и неговите родители.

Твърди се, че поради взети бързи кредити ищеца по първоначалния иск имал образувани изпълнителни дела. Сочи се, че преди ищцата по насрещния иск да напусне ответника по насрещния иск, те често сменяли квартири, поради призовките и писмата от кредитори, той сменял и работните си места заради запори на трудовото възнаграждение. Изтъква се, че заявленията на М., че осигурява закрила, спокойствие и сигурен дом за дъщеря им били силно преувеличени.

На следващо място се твърди, че В. не е имала намерение да прекъсва връзка с дъщеря си, но всичките й опити да осъществи контакт с нея били осуетявани от ищеца по първоначалния иск и от представящата се като втората му жена - Е. П., с която съжителствал. Сочи се, че телефона на дъщеря й бил блокиран и тя не можела да говори с нея, тъй като М. М. и настоящата му партньорка го забранявали. Твърди, че изпращала колети с подаръци за детето, които те изхвърляли. Не се оспорва, че по-голямото дете на ищцата по насрещния иск живее с баща си, но всички нейни опити да поддържа контакт с дъщеря си били неуспешни, защото ищеца по първоначалния иск го забранявал. Изтъква се, че с действията си М. М. и лицето Е. П. насаждали родителско отчуждение у детето по отношение на майка му. Това било изключително вредно за психологическото здраве на непълнолетно дете, което вярва, че майка му го изоставила, не се интересува от него и го лишила от грижи. Твърди се, че това са представите, които М. иска дъщеря му да има за своята майка, като това не било начин да я закриля и защити от света, а да отмъсти на бившата си партньорка в живота като й отнеме възможността да контактува с детето си и го накара то да я намрази.

4

Изтъква се, че ищцата по насрещния иск иска да възстанови прекъсната връзка с дъщеря си, както и да поеме грижите за отглеждането й, както е правила в продължение на *******, като и двете й деца растат заедно в стабилна семейна среда и изградят връзка на брат и сестра.

Моли съда да постанови решение, с което родителските права по отношение на детето Т. М. М. да се предоставят за упражняване на майката В.

Н. М., да се определи местоживеенето на детето при майката в *******, *******, община *******, област *******, да осъди М. З. М. да заплаща месечна издръжка на детето Т. М. М. в размер на 270 /двеста и седемдесет / лева месечно, чрез неговата майка и законен представител В. Н. М., считано от дата на завеждане на исковата молба до настъпването на законните основания за изменението или прекратяването на издръжката.