Решение № 63 от 19.01.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 49/2024
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 19.01.2024
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Таня Димитрова Евтимова, Радостина Петкова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.429, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.487 · Граждански процесуален кодекс
- чл.490 · Граждански процесуален кодекс
- чл.53 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3,т.2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Бургас, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500049 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл.435, ал.3 от ГПК.
Образувано е по жалбата на адв. Сн.Н. от АК-Бургас, като особен процесуален представител на И. А. Н. по изп.д.№20237030400185 по описа на ЧСИ Г.Михалев с район на действие- този на ОС-Бургас, против Постановление за възлагане(ПВ) на недвижим имот от 19.12.23г. по горното изпълнително дело, приключващо публичната продан на собствения на жалбоподателката, находящ се в сграда самостоятелен обект(СО) с идентификатор ***, с административен адрес: ****.
В жалбата изрично е заявено, че изпълнителното производство е протекло при пълното лишаване на И. Н. от правото й на участие и защита в процеса. Тя не била редовно уведомена за нито едно действие на ЧСИ, касаещо имота й. В рамките на изпълнението не бил установен неин постоянен адрес, нито са изпълнени процедурите за призоваването й по чл.47 от ГПК. Искане за назначаването на особения представител е направено едва в последния ден от срока на втората публична продан за имота й, което я е лишило и от възможността да участва в нея като купувач. За това страната приема, че е нарушена законосъобразността на наддаването, което е основание за обжалване на постановлението от страна на длъжника, като опорочено.
На следващо място се твърди, че втората публична продан, приключила с обжалваното постановление, е била проведена при пълна липса на правно основание, защото договорната ипотека, чийто обект е притежаваният от Н. СО, е учредена на 02.10. 13г., но до 02.10.23г. не е била подновена, следователно на посочената дата е била вече погасена. Въпреки това на 03.11.23г. ЧСИ е насрочил втора публична продан за имота на Н.. Освен това на 09.11.23г.върху горния СО е вписана нова договорна ипотека в полза на кредитора „Вардаров“ 1
ООД, учредена от длъжник „Сарафово инвест“ ООД, който изобщо не е собственик на ипотекирания имот. Поради това новата ипотека се сочи за нищожна.
В обобщение на горните съображения за незаконосъобразност, се моли за отмяна на Постановлението от 19.12.23г., касаещо имота на Н..
На основание чл.438 от ГПК се моли за спиране на всички действия по горепосоченото изпълнително дело, до произнасянето по настоящата жалба.
Ответникът по жалбатавзискател в горепосоченото изпълнително производство-„Вардаров“ООД, чрез пълномощник адв. Н.Драгнев, е подал писмено възражение, в което сочи, опирайки се на ТР №2 от 26.06.15г. по тълк.д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС, че производството по делото е недопустимо, защото по жалбата няма твърдения за нарушения при провеждането на публичната продан срещу действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това или срещу действията на страните с право на изкупуване, нито срещу действията на ЧСИ или наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, които действия единствено съответстват на становището на ВКС, обективирано в т.8 от горепосоченото тълкувателно дело за действия, подлежащи на проверка в контекста на законосъобразността на постановлението за възлагане.
На следващо място обжалването се сочи и за неоснователно, т.к. твърденията на Н. за нарушени процесуални права са неверни. Съгласно чл.53 ГПК, връчването на пребиваващи в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби, а ЧСИ бил изпълнил нормата на чл.47 от ГПК и без да има задължение за това. Освен това Н. е можела да узнае за извършването на проданта и чрез разгласяването й по реда на чл.487 ГПК, която уведомява за това всички.Намира, че жалбоподателката не би следвало да получава покана за доброволно изпълнение, т.к. е само ипотекарен длъжник, но в същност тя знаела както за наложената върху имота й възбрана, така и за насрочването на публична продан, даже подала жалба в РУ при РДВР –Бургас.
Останалите изтъкнати съображения за нищожност на ипотеката и липсата на основание за изнасянето на имота на публична продан, били доводи по същество, които ЧСИ не може да разглежда в изпълнителното производството и можел да съобрази, само ако споровете по тях са разрешени в отделни искови производства.
Молил е за оставянето на жалбата без разглеждане, като недопустима.
Не е ангажирал нови доказателства.
ЧСИ Г.Михалев е представил по делото мотиви на основание чл.436 от ГПК , с които е посочил жалбата за недопустима,т.к. жалбоподателката не е лице, имащо право на жалба срещу постановлението за възлагане, доколкото не е посочена от закона сред правоимащите за това, но ако съдът намери горната за допустима, тя се сочи за неоснователна, т.к. Н. е била редовно уведомявана за производството на регистрирания й в страната адрес, като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, кв. Сарафово, ул.“Брацигово“ №27, ет.3, ап.8.
Изрично сочи за неоснователни и оплакванията относно липсата на правно основание за извършването на публична продан поради погасяване на учредената на 02.10.13г. договорна ипотека върху имота. Поддържа, че ипотеката била подновена или вписана наново на 09.11.23г., при съобразяване на чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното 2 положение в първоначалната й редакция(ДВ бр. 28/28.03.20г. в сила от 13.03.20г.), предвид спирането им по време на обявеното извънредно положение в страната и продължаването им да текат след 7 дни от отмяната му.
Счита , че дори ипотекарният длъжник да е вписал нова по ред ипотека в обезпечаване вземането на кредитора си, тя има своето правно действие и в случая не е налице твърдяното в жалбата „погасяване на ипотеката“.Моли съда да остави жалбата против постановлението без разглеждане като недопустима, а ако бъде допусната до разглеждане, да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
Проверката на жалбата сочи същата за редовна, т.к. е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред съда, компетентен да я разгледа.
Същата не е недопустима, въпреки възраженията в тази насока, въведени от взискателя – ответник и от ЧСИ в мотивите към акта му, т.к.е подадена от лице с право на жалба, измежду посочените в чл.435, ал.3 от ГПК такива, ползващо се с правото на защита на длъжника в изпълнението, макар да е само ипотекарен длъжник, като купувач на обременения с учредена от продавача ипотека недвижим имот, спрямо който е насочено изпълнението по делото.
Горното процесуално положение на ипотекарния длъжник, какъвто безспорно се явява жалбоподателката Н., е изрично обявено от ВКС в Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г.на ОСГТК, като изводимо от обстоятелството, че залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК, поради което макар да нямат едно и също материално правно положение в отношенията си с кредитора, имат идентични с длъжника процесуални права и задължения в изпълнителния процес.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че в жалбата липсват визираните в чл.435,ал.3 от ГПК твърдения за незаконосъобразност, изискуеми за обосноваване допустимостта на обжалването на процесуалните действия на съда и страните, засягащи надлежността на извършеното по време на публичната продан наддаване.
Хипотезата на посочената разпоредба дава право на жалба на длъжника срещу постановлението за възлагане, приключващо проданта, при наличието на две алтернативни възражения: за ненадлежно наддаване при извършването на публичната продан или за възлагане на имуществото не по най- високата предложена за него цена.
Макар и формално, в случая жалбата се позовава на нарушението на правата на длъжника в контекста на първата посочена по-горе хипотеза. Друг е въпросът, какви са конкретните незаконосъобразни процесуални действия, които обжалващата счита за опорочаващи наддаването, респективно намира за засягащи интереса й от проданта.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:
Неоснователно е според този съд твърдението на жалбоподателката, че извършеното по време на публичната продан наддаване е опорочено до степен да обуслови отмяната на постановлението за възлагане, т.к. поради ненадлежно уведомяване, не е взела участие в провеждането на това действие, като ипотекарен длъжник.
В т.8 от ТР №2 от 26.06.15г. по тълк.д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС изрично се изтъква, че 3 именно с мотив да се пресече възможността за злоупотреба с правото на жалба на длъжниците в изпълнителния процес и за да не се обезсмисли той, при действието на новия ГПК е възприето, постановлението за възлагане да може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, а всички други действия, подготвящи горепосочените, като връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта не се приемат за част от наддаването, поради което излизат извън предмета на проверката при обжалване на постановлението за възлагане. ВКС е посочил като част от наддаването действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Даже обявяването на купувач, следващо наддаването, се сочи за подлежащо на проверка само доколкото е довело до възлагане на имота не по най-високата предложена цена.
Съобразявайки тези задължителни за правоприлагане указания на ВКС, настоящият състав приема, че доводите за допуснати при извършването на проданта на имота на Н. отклонения от процесуалните норми, регулиращи производството и конкретно надлежното й уведомяване за провеждането на проданта, не е сред процесуалните действия, чието неспазване опорочава постановлението за възлагане.Т.е. въведените оплаквания за допуснати процесуални опущения са неоснователни в контекста на обжалването, т.к. законът не свързва с тях твърдените от страната негативни правни последици.
Изводимо от предписаното в цитираното тълкувателно решение е и това, че е недопустимо незаконосъобразността на постановлението за възлагане да се обоснове с материално правни съображения за липса на ипотечно право, защото не се касае до порочно процесуално действие на съда, ЧСИ или страните, от категорията на посочените в задължителния акт на ВКС, които са важими и относими към изводите за законосъобразност на постановлението за възлагане и подлежат на съдебна проверка в производството по чл.435, ал.3 от ГПК .
На следващо място тези доводи са по съществото на спора между страните и не могат да бъдат преценявани в изпълнителния процес. ЧСИ е длъжен да съобрази само съдебен акт, разрешил спора за съществуването на ипотечното право изрично със СПН в исков процес( вж. в тази вр. чл.496,ал.3 и становището на ОСГК на ВКС за материално правната защита на длъжника и трети лица, изразено в Тълкувателно решение №6/20.05.22 г. по тълк.д.№6/20г.). След издаването на постановлението за възлагане, ако то не бъде успешно оспорено по реда на чл.435, ал.3 от ГПК и влезе в сила, проданта може да бъде атакувана като недействителна поради участие на мним кредитор или мнимо обезпечен такъв, респективно при несъобразяване с чл.490 от ГПК, само в последващ исков процес.
В обобщение на изложеното дотук, въззивният съд приема жалбата за неоснователна и счита, че като такава тя следва да бъде оставена без уважение.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на БОС дължимата за производството държавна такса в размер от 25лв.(на осн. чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).