Решение № 1158 от 15.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000500936 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 19 от 24.012.2024 г., постановено по гр.д. № 494/2023 г. от Окръжен съд Перник, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Р. В. Д. , ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че при изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, наложено с Решение № 301 от 08.02.2022 г. от Апелативен съд – Солун, Република Гърция, признато за изпълнение с Решение № 81 от 14.12.2022 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022 г. от Окръжен съд Перник е освободен след изпълнение на наложеното наказание с изтичането на срок от 6 месеца и 26 дни, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2023 г. до окончателното заплащане, като е отхвърлил главния иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 42000 лв., както и за периода от още 10 дни, като неоснователни.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати на Р. В. Д. , ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, както 1 следва – държавна такса, в размер на сумата от 10 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати адвокатско възнаграждение на адв. И. В. Ю. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1000 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Р. В. Д. , ЕГН********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /7 000 лв./ до пълния предявен размер от 42 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение в размер на сумата от 7000 лева е занижено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от изпълненото наказание лишаване от свобода над определения размер.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 7 000 лева до пълния размер на предявения иск от 42 000 лева, ведно с законната лихва, считано от 09.06.2023 г.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от изпълненото наказание лишаване от свобода над определения срок, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да присъди обезщетение в по-нисък размер, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

Моли да се потвърди решението в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 7 000 лева до пълния предявен размер от 42 000 лева.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

2

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Р. В. Д. , ЕГН********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с решение № 301/2022/08.02.2022 г., постановено от тричленен състав на Апелативен съд за углавни престъпления, втора инстанция - Солун е бил осъден за престъпление „улесняване на превоз на чужденци“, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.

Решението е влязло в сила на 24.07.2022 г.

По молба на осъдения, подадена на 22.07.2022 г. е образувано ЧНД № 220/2022 г. по описа на Ощръжен съд Перник за провеждане на производство по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС за признаване и изпълнение на влязлата в сила присъда на чуждестранния съд.

С Решение № 81 от 14.12.2022 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022 г. от Окръжен съд Перник е признато и е постановено да се изпълни в Република България решението на тричленния Апелативен съд Солун, Република Гърция.

Деянието му по чл. 26, пар. 1а., 27, 45, 94, пар. 1 от НК на Република Гърция и чл. 30, пар. 1 от гръцкия Закон 4251/2014 г. е квалифицирано по чл.

281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК на Република България, за това, че срещу получаване на възнаграждение е транспортирал с голям камион 121 нелегални мигранти /незаконно транспортиране на граждани от трета държава/.

На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС размерът на наложеното от гръцкия съд наказание от 20 години е намален на 6 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

3

Въз основа на постановление от 17.01.2023 г. по пр. пр. № 264/2023 г. на прокурор при Върховна прокуратура е бил предаден на българските власти и приведен в затвора „Бобов дол“.

С определение № 109 от 26.04.2023 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022 г. от Окръжен съд Перник, потвърдено с определение № 537 от 12.06.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 613/2023 г. от Апелативен съд София, влязло в сила на 12.06.2023 г. са приспаднати от срока на наказанието 6 години лишаване от свобода 664 работни дни, положени от него на територията на Република Гърция по време на задържането му и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, които се равняват на 1 година, 9 месеца и 22 дни.

Ищецът поддържа, че вследствие на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест години е изпълнено след определения срок, т.е. на практика е изпълнено наказание в повече от определеното със 7 месеца и 6 дни.

Вследствие на този допълнителен и незаконен престой в затвора при специфичния за това заведение режим е претърпял неимуществени вреди, за което е поискал осъждането на Прокуратурата на Р. България да му заплати обезщетение за неиумществени вреди, в размер на сумата от 42 000 лева, ведно със законната лихва,считано от 09.06.2023 г.

Поискал присъждане на направните деловодни разноски.

Поискал в тежест на ответика да се възложи заплащането на адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Окръжна прокуратура Перник подал отговор на исковата молба /л. 28/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди вследствие на изпълненото наказание лишаване от свбода в повече от определния срок.

При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика и обстоятелствата по делото.

От фактическа страна:

4

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с решение № 301 от 08.02.2022 г., постановено от тричленен състав на Апелативен съд за углавни престъпления, втора инстанция - Солун е осъдил ищеца за престъпление „улесняване на превоз на чужденци“, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.

Решението е влязло в сила на 24.07.2022 г.

По молба на осъдения, подадена на 22.07.2022 г. е било образувано ч.н.д.

№ 220/2022 г. по описа на Окръжен съд Перник за провеждане на производство по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС за признаване за изпълнение на влязлата в сила присъда на чуждестранния съд.

С решение № 81 от 14.12.2022 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022 г. от Окръжен съд Перник е признато и е постановено да се изпълни в Република България решението на тричленния състав при Апелативен съд Солун, Република Гърция.

Деянието на ищеца по чл. 26, пар. 1а., 27, 45, 94, пар. 1 от НК на Република Гърция и чл. 30, пар. 1 от гръцкия Закон 4251/2014 г. е квалифицирано по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК на Република България, за това, че срещу получаване на възнаграждение е транспортирал с голям камион 121 нелегални мигранти.

На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС размерът на наложеното от гръцкия съд наказание от 20 години е намален на 6 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Въз основа на постановление от 17.01.2023 г. по пр. пр. № 264/2023 г. на прокурор при Върховна прокуратура ищецът е бил предаден на българските власти и приведен в затвора „Бобов дол“.

5

С определение № 109 от 26.04.2023 г., постановено по ч.н.д. № 220/2022 г. от Окръжен съд Перник, потвърдено с определение № 537 от 12.06.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 613/2023 г. от Апелативен съд София, влязло в сила на 12.06.2023 г. са приспаднати от срока на наказанието 6 години лишаване от свобода 664 работни дни, положени от ищеца на територията на Република Гърция по време на задържането му и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, които се равняват на 1 година, 9 месеца и 22 дни.

В първата инстанция като свидетел е бил разпитан брат на ищеца за установяване на претърпените от последния неимуществени вреди.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до основателността на исковете, а при тяхната основателност и до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди: