Присъда № 120 от 04.05.2023, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 120, постановена на 04.05.2023г. по н.о.х.д. № 5210 по описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение по досъдебно производство № 681 по описа за 2020г. на 01 РУП при ОД на МВР– гр. Варна на М. Н. А. за това, че на 04.05.2020 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой тоалетна вода от марката „Хюго Бос" 50 мл. на стойност 109.99 лева /сто и девет лева и 99 ст./, от владението на Н.П. П. като упълномощен представител на собственика „Лили Дрогерие" ЕООД, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че от показанията на свидетелите Н.П. и Кр. Ст., както и от заключението на назначената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза се установява авторството на деянието на подсъдимото лице, като св. П. на ДП изрично посочва, че и друг път е виждала това лице да извършва кражби. Пледира да не се кредитират показанията на св. А. и А., тъй като същите са на първо място родственици на подсъдимия, а на второ е абсолютно нелогично след две години да си спомнят къде точно се е намирал А. на датата 04.05.2020г. Поради изложеното пледира подсъдимия да бъде признат за виновен за извършване на престъплението за което е бил предаден на съд и да му бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона размер.

Защитникът на подсъдимия на свой ред пледира, че обвинението се осланя единствено на предположения за авторството на деянието, тъй като в представения видеозапис всеки би могъл да е въвел произволна дата и час, като няма причина същите да бъдат възприемани като достоверни. При преглеждане на целия запис, а не само на фрагмент от него щяло да се види, че много хора вземат предмети от същия рафт. Твърди, че представения по делото фрагмент от запис не е случаен такъв, а е създаден нарочно за целите на производството, поради което и не следва да бъде ценен от съда, като дори ако се възприеме противната теза, то същият би имал единствено значение на косвено доказателство, което не установява пряко авторството, доколкото самият запис е с качество, което не позволява да се отграничат отделните действия на заснетото лице по отнемане именно на инкриминираната вещ. Наред с това, се оспорва и датата на извършване на деянието, като счита, че не следва да се съобразяват от съда допълнителните данни от вещото лице, че камерата е била настроена на заснемане по определен стандарт. Отделно от това се сочи, че показанията на св. А. и А. следва да се съобразят от съда, тъй като въпреки изминалия значителен период от време същите имат спомен за конкретни събития, в това число сочат, че подсъдимият не употребява парфюми. Що се отнася до показанията на св. П. счита, че съдът не следва да се доверява на същите, тъй като тя е била подведена от св. С., който й е показал записите и й е посочил кое лице точно следва да разпознае. На следващо място, подсъдимият не е бил установен незабавно, не е била намерена инкриминираната вещ, не е било проведено надлежно разпознаване, като наличните доказателства не са годни да обусловят по категоричен начин тезата за виновно извършване на деянието от страна на М. А. поради което пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият М. Н. А. от своя страна посочва, че е лежал в затвора и не знае как е станала кражбата, в районното го били и го карали да се подписва. Казали му, че няма да има дело, а после му повдигнали обвинение.

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият моли да не лежи в затвора, тъй като не е той човекът.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна 1 следното:

Подсъдимият М. Н. А. е роден на 03.10.1992 г. в гр. Варна, живее в с. Каменар, ул.

„Калина“ №14, обл. Варна, българин, български гражданин, неженен, не работи, с начално образование, осъждан, с ЕГН **********.

Същият бил многократно осъждан за кражби.

На 04.05.2020 г. подсъдимият А. се намирал в гр.Варна и решил отново да извърши кражба.

На същата дата след обяд отишъл в магазин „Лили Дрогерие“, находящ се на ул. „Цар Иван Срацимир“ №2 в гр.Варна.

А. влязъл в магазина и се насочил към витрина с парфюми, която била точно до входната врата.

Оттам взел един брой тоалетна вода марка „HUGO BOSS" , сложил я в джоба на панталона си и излязъл от магазина, без да я заплати.

Действията на обвиняемия били възприети от свидетелката Н.П., която била управител на магазина при преглеждане на записите от охранителните видеокамери по време на което видяла как подс. А. извършва кражбата.

Разпознала го, тъй като той неколкократно извършвал кражби от тази конкретна верига магазини.

А. бил разпознат и от свидетеля Кр. Ст. – служител на 01 РУП, който бил определен да прегледа предадения от св. П. запис от охранителна камера в магазина, като същият оприличил лицето записано на камерата като М. А., тъй като бил работил с него по други случаи и го познавал.

По делото била изготвена комплексна видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза видно от заключението на която е, че видеофайловете са цифров презапис от файловете на охранителната система, по който не са установени следи от манипулации.

Установени са действия на лице от видим мъжки пол, описани в експертизата. От лицето и неговите действия са извлечени кадри и същите са били подредени в хронологичен ред.

Резултатът от извършения сравнителен анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия, извлечени от видеофайловете най-вероятно е заснето лицето, посочено като М. Н. А., ЕГН **********.

Видно от приложения по делото документ – на л. 13 от ДП артикулът с посочен номер и наименование, съставляващ отнетата вещ възлиза на сумата от 109,99 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – от показанията на свидетелите Н.П. П., дадени в съдебно заседание, както и тези депозирани на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК; на св. Т. Н. П., депозирани в хода на съдебното следствие, както и на св.

Кр.А. С., дадени в хода на проведеното съдебно следствие, както и тези приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК, както и от останалите налични по делото доказателства и доказателствени средства – предложение за отпис кражба № 290000052, пълномощно от „Лили Дрогерие“ ЕООД за Н.П., заключението по назначената на ДП видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, експертна справка с приложен фотоалбум, протокол за доброволно предаване на 1 бр. СД със запис от охранителна камера на магазина, предаден от лицето Н.П., докладна записка от св. Кр. Ст., справка за съдимост на подс. А., както и ВД – 1 бр. СД цитирано по-горе в изложението.

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че при изграждането на своите фактически изводи ползва заключението по назначената видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза в хода на проведеното ДП, изслушана и приета и в съдебната 2 фаза на производството, ведно с извършените в съдено заседание допълнителни пояснения от вещото лице, свързани с конкретния формат на копиране на времето от таймера, отбелязан при сваляне на видеоклипа от приложения по делото технически носител СД.

Екпертизата е била изготвена от вещо лице със съответната компетентност, като заключението е пълно, обосновано и обективно изготвено.

При изготвянето му и в последващите уточнения вещото лице е изложило, че в експертизата не е била допусната техническа грешка при изписване на датата като 05/04/2020, тъй като това е било отразено на копирания таймер.

На същия обаче има отбелязване и на ден от седмицата – в случая понеделник /MON/, което обстоятелство сочи на втория възможен начин на проверка на приложимия към таймера стандарт – в случая американски такъв, при който първо се изписва месеца, а след това датата и реално записа отразява събития от 04.05.2020г. , поради което и не е налице и противоречие относно датата на извършване на деянието.

Видно от констатациите, направени в приетото заключение представените за работа на вещото лице видеофайлове са цифрови презаписи от охранителни камери, без установени следи от манипулации на които се вижда последователно (и детайлно описано в експертизата) как в магазина влиза лице от мъжки пол с тъмен тен на кожата, млада възраст, черна коса (по-къса встрани на главата и по-дълга на темето и челото) и лицево окосмяване, което застава пред щанд с козметика и взема последователно два предмета от втория ред отгоре надолу, които поставя в джобовете си и впоследствие напуска магазина и обхвата на камерите без да ги заплати.

При извършения сравнителен анализ на кадрите със заснетото лице и образците за сравнително изследване, взети от подс. М. А. вещото лице прави извод, че на фотокопията, извлечени от видеофайлове, а и съответно на видеофайлове най-вероятно е заснето лицето М. Н. А. при установено сходство в следните признаци: телосложение, съвпадащи по размер крайници и рамене, сходство във възрастта и цвета на кожата, форма и охраненост на лицето, чело, ширина на носа, прилепналост на ушните миди, лява назолабиална линия, сходство в прическата, челно-носова линия, връх на носа и форма на брадата.

От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установи, че „най-вероятно“ е втория по степен на категоричност отговор при извършване на позитивно изследване за идентификация, като същият почива на установено обективно сходство в различни физиологични белези и характеристики на лицето, подробно описани по-горе.

Що се отнася до наличните по делото гласни доказателства, съдът прецени, че следва да обсъди същите, разделяйки ги на две основни групи:

Първата група, включва показанията на свидетелите, работили в магазина, които са били и негови управители, както и показанията на полицейския служител, на когото е бил предаден записа от охранителната камера и който е оприличил подс. А., като лицето записано на него. Същите се оспорват от защитника на подсъдимия А. с твърдения за заинтересованост, доказателства за каквито не бяха събрани в хода на проведеното съдебно следствие.

На първо място, от показанията на св. Н.П., която първа е установила липсващата вещ и е видяла действията по отнемането й на лицето от записа съдебният състав доби представа за организацията на работата в търговския обект по повод на установяване на липсващи вещи и установяване на данни за потенциални извършители на престъпни деяния. Видно от същите след установяване на липсите се пристъпва към изглеждане на видеозаписите от охранителните камери и едва след това подаване на сигнал към компетентните органи, като в случая именно това е предприела П. на 15.05.2020г., когато е подала сигнал до полицейските органи.

Поради това е напълно обяснимо защо за извършеното деяние не е било 3 сигнализирано непосредствено след извършването му.

Напълно обяснимо е и в съдебно заседание св. П. (предвид изминалия значителен период от време и многото подобни деяния) да не си спомня в детайли събитията или физическите белези на извършителя, което наложи да бъдат прочетени показанията й, дадени на досъдебното производство, които са във възможно най-близък до инкриминираните събития момент (15.05.2020г. – денят на подаване на сигнала).

В този свой разпит свидетелката посочва, че на записа се вижда лице от мъжки пол, което взема инкриминираната вещ – парфюм и че лицето и е познато, тъй като е извършвало и други кражби от обекти, собственост на дружеството, като същата в нито един момент не е заявявала, че е разпознала лицето или че би могла да разпознае същото, поради което и подобно действие с нейно участие не е било извършвано.

По отношение на показанията на св. С., настоящият съдебен състав намери, че не са налице пречките, визирани в разпоредбата на чл. 118, ал.2 НПК, да бъде дадена вяра на неговите показания, тъй като той не лице, извършващо функция по разследването в рамките на настоящото производство, а единствено по служба му се е наложило да приеме с протокол предадения видеозапис от охранителните камери и да изгледа записа, за да се прецени годен ли е същия за последващи действия по идентификация.