Решение № 397 от 01.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Стара Загора, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20255530202081 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „СЕВАН“ ООД, гр. Бургас, подадена чрез адв. В. Д. против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505487603 на Агенция „Пътна инфраструктура“.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, като се сочат подробни съображения в тази връзка. Искането е да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, но чрез депозирано писмено становище от адв. В. Д. заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител, но чрез депозирани писмени становища от юрисконсулт С. С. - Г. моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш, като излага аргументи във връзка с доводите на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност моли съда 1 да намали размера на наложената санкция, така че същият да бъде едновременно пропорционален и ефективен за нарушителя. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505487603 на Агенция „Пътна инфраструктура“ за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „СЕВАН“ ООД, гр. Бургас е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за това, че на 29.06.2022г. в 11,04 часа в Община Стара Загора, по А-1, км 210+523, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, е установено движението на влекач марка: ***, с рег. номер ***, с техническа допустима максимална маса 20500, брой оси: 2, екологична категория: ЕВРО 5, в състав с ремарке, с общо брой оси: 5, с обща технически допустима максимална маса на състава: 44 000, изцяло не е заплатена за него пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

От приложената справка от електронната система на АПИ за процесното нарушение № E35FB77A010E7BCCE053021F160A40C1 /л. 20 от делото/ е видно, че същото е заснето на 29.06.2022г. в 11,04 часа от ТОЛ Секция 20111, на по път А-1, км 210+523, нарастващ километър, Област Стара Загора, с. Загоре, касае липса на валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването на ППС с рег. № *** на „СЕВАН“ ООД, гр.

Бургас. За това нарушение е съставен документ - ЕФ № 8505487603 на 29.06.2022г. в 11,04 часа.

Горното се потвърждава от приложените 2 бр. снимки от 29.06.2022г., 2

11,04 часа /л. 21-22 от делото/, от които е видно, че ППС с рег. № *** е заснето с техническо средство № 2011 - Dir: 1, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата на път отворен за обществено ползване.

Подробностите, касаещи собственика на процесното ППС - влекач марка: ***, с рег. номер *** и техническите му характеристики са видни от приложените справки от електронната система на АПИ за нарушител и за връзка с информационната система на МВР /л. 22-23 от делото/, а именно, че същото е собственост на „СЕВАН“ ООД, гр. Бургас, със законен представител Армен Акоп Акопян и Артур Акопович Акопян и съответно е с техническа допустима максимална маса 20500, брой оси: 2, екологична категория: ЕВРО 5, с допустима максимална маса на състав от превозни средства 44000.

Във връзка с процесния ТОЛ сегмент № 2011 са представени разрешение за строеж № РС-57/14.06.2019г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и протокол от 07.02.2020г. за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка.

Представена е и заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са утвърдени образците на електронни фишове, като същите са приложени към нея.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалвания електронен фиш на това основание.

Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат 3 възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.“

Тази норма е следвало да бъде директно приложена от Агенция „Пътна инфраструктура“, като преди да бъде издаден обжалвания електронен фиш е следвало да бъде предоставена възможност на „СЕВАН“ ООД, гр. Бургас да отстрани констатираните нередности.

Неприлагането съществено е ограничило правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Предвид изхода на делото, с оглед направеното от „СЕВАН“ ООД, гр.

Бургас искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 500 лв., представляваща направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и е съобразено с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи и следното:

На първо място, съдът намира за несъстоятелни възраженията на дружеството жалбоподател, че с оглед разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в редакцията й към 29.06.2022г. /датата на нарушението/, законодателят не е предвиждал възможност за издаване на електронен фиш за извършени нарушения на чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Действително в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в редакцията към ДВ бр.

105/2018г., в сила от 01.01.2019г., се предвижда следното: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, 4 определен за съответното нарушение…. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на АПИ“

Същевременно обаче следва да бъде взета предвид ясно изразената законодателна воля в чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП за издаване на електронни фишове и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. В тази връзка следва да бъде отчетено, че разпоредбите на чл. 167а, чл.

179, ал. 3б и чл. 189ж ЗДвП са приети едновременно с ДВ, бр.105/2018г., поради което и според настоящия съдебен състав, систематичното им тълкуване сочи, че редът по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като непосочването на разпоредбата касае по-скоро законодателен пропуск, който е отстранен с изменението на чл.

189ж, ал. 1 ЗДвП с ДВ, бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024г.

На второ място, несъстоятелни са и възраженията, касаещи изтичане на предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

Съгласно чл. 11 ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“.

Следователно НК намира приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго.

С тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г. на ВКС и ВАС по т.д.

№ 1/ 2014г. е прието, че в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН ) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 ЗАНН ).

Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.

5

Това е така, тъй като в чл. 34 ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, като се приема, че абсолютната погасителна давност е четири години и половина.

В конкретния случай следва да се вземе предвид, че действително електронният фиш е връчен на дружеството-жалбоподател на 17.07.2025г., но това не означава, че е бил издаден едва тогава. От приложената справка на л.

20 от делото е видно, че като дата на издаване на електронен фиш № 8505487603 на АПИ е посочена датата на нарушението 29.06.2022г. Това потвърждава твърдението на въззиваемата страна, че той се генерира автоматично и се съхранява в електронна среда до предприемане на действия по връчването му. Това е и причината, поради която в чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП е посочено, че длъжностните лица, определени от председателя на Управителния съвет на АПИ само връчват електронните фишове, те нямат никакви задължения във връзка със съставянето им.

От тук следва, че е бил спазен предвиденият в чл. 34 ЗАНН давностен срок за образуване на административнонаказателното производство.

Обжалваният електронен фиш е надлежно връчен на 17.07.2025г. малко повече от три години от извършване на нарушението, но в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 5 НК, тъй като съгласно чл. 11 ЗАНН Наказателният кодекс е приложим, само когато в ЗАНН не е предвидено друго, а случаят не е такъв, тъй като обикновеният давностен срок е регламентиран в чл. 34 ЗАНН.

Към настоящия момент не е изтекла предвидената в чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютна давност от 4 години и 6 месеца. Същата изтича на 29.12.2026г.

На трето място, по отношение на наложеното на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП административно наказание имуществена санкция в размер - 2500 лв. съдът съобрази следното:

С решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на Съда на ЕС е постановено, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, 6 изменена с Директива 2009/76/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 27.09.2009г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.