Решение № 2663 от 30.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2663 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100502261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 16.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 300/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 125 състав, по предявени от „Банка ДСК” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ е признато за установено, че С. Д. К. /ЕГН **********/ дължи на „БАНКА ДСК“ АД /ЕИК 121830616/ сумата 5 137.61 лева- главница по Договор за кредит от 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от 09.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 492.52 левадоговорна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 30.06.2021 г., сумата 12.18 лв.мораторна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 30.06.2021 г., и сумата 130.09 лв.мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 08.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по гр.д.№ 40523/ 2021 г. на СРС, 125 състав. С решението е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК“ АД срещу С. Д. К. иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№ 40523/ 2021 г. на СРС, 125 състав, за сумата 120 лева- разходи за изискуем кредит. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата С. Д. К. е осъдена да заплати на ищеца „Банка ДСК“ АД сумата 165 лева- разноски по гр.д.№ 40523/ 2021 г. /заповедно производство/, и сумата 872.59 лева- разноски по гр.д.№ 300/ 2022 г. На основание чл.78, ал.6 ГПК ищецът „Банка ДСК“ АД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 14.16 лева. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв е определено възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на С. Д. К. по гр.д.№ 300/ 2022 г.- в размер на 14.76 лева и ищецът „Банка ДСК“ АД е осъден да заплати на адв. В. Т.

/с ЛН ****/ сумата 14.76 лева- възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на С. Д. К. по гр.д.№ 300/ 2022 г.

Постъпила е въззивна жалба от С. Д. К. /ответница по делото/, в която са 1 изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Банка ДСК” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която е призната дължимост на сумата 3 868.34 лв.главница и възнаградителна лихва /общо/, и на сумата 122.77 лв.- мораторна лихва, за които суми исковете на „Банка ДСК“ ЕАД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В останалата обжалвана част- относно признатата дължимост на сумата 1 761.79 лв.- главница и възнаградителна лихва /общо/, и 19.50 лв.- мораторна лихва, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че страните са били обвързани от валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на сключен на 30.01.2019 г. договор за потребителски кредит /договор за кредит за текущо потребление/, представляващ по същество договор за заем /чл.240 ЗЗД/, наименуван като договор за потребителски кредит- съгласно Закона за потребителския кредит /ЗПК- в сила от 12.05.2010 г./, сключен при общи условия. По силата на този договор ищецът „Банка ДСК” ЕАД предоставил възмездно в заем на ответницата С. Д. К. сумата 6000 лева за срок от 120 месеца /10 години/, а последната се задължила да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва /уговорена при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 9 %/, на 120 месечни вноски, платими на 15- то число на всеки календарен месец. Уговорено е между страните и заплащането на договорна неустойка за забава при плащане на погасителните вноски по кредитачл.18.1 от действащите помежду им Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, като е предвидено, че частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %. Според клаузата на чл.18.2 от Общите условия на договора, кредиторът има право да обяви вземането за предсрочно изискуемо при неплащане в срок на уговорените погашения за главница и лихва, като при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 %.

По делото не е спорно, че ответницата К. е получила посочените в процесния 2 договор заемни средства, поради което и насрещното й задължение като кредитополучател да погасява вноските по сключения с ищеца- кредитодател договор за потребителски кредит от 30.01.2019 г. безспорно е възникнало.

Предявените от ищеца претенции за признаване дължимостта на процесните вземания от общо 5 772.40 лв., включващи: 5 137.61 лв.- главница, 492.52 лв.договорна /възнаградителна/ лихва, и 142.27 лв. /общо/- мораторни лихви, според фактическите твърдения в исковата молба се основава на настъпила предсрочна изискуемост на дълга по кредита, каквато според мотивите на обжалваното първоинстанционно решение действително е настъпила, което е обосновало и признаване дължимостта на горепосочените суми. Този извод на първоинстанционния съд не може да бъде споделен от настоящия въззивен съдебен състав. Не може да се приеме, при установената по делото фактическа и правна обстановка, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита и че цялата претендирана по делото сума, включваща главница и договорна лихва, подлежи на връщане от ответницатакредитополучател на ищеца- кредито-дател.

Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2014 г. на ВКС- ОСГТК- т.18, тълкувателно разрешение, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасеният остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предсрочната изискуемост не би могла да настъпи като последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя.

В случая според фактическите твърдения на ищеца и представените в тази насока доказателства, след като е констатирала преустановяване на плащанията по кредита за период, по- дълъг от 90 дни /4 бр. погасителни вноски/, банката- кредитор изпратила нарочно уведомление до ответницата- кредитополучател, че поради забава в погасяването на задълженията по договора за кредит от 30.01.2019 г., настъпила до 21.01.2021 г., счита целия кредит за предсрочно изискуем. Уведомлението до С. К. с дата 21.01.2021 г. е изпратено на посочения в кредитния договор адрес в гр. София и е връчено чрез ЧСИ на 3.02.2021 г. на лице от домашните на адресата. Действително извършеното по горепосочения начин връчване на уведомлението за обявена от банката- кредитор предсрочна изискуемост на дълга по кредита е надлежно, но към посочената релевантна дата- 3.02.2021 г., а и към датата на отправяне на изявлението21.01.2021 г., не е било изпълнено посоченото по- горе изискване да са преустановени плащанията по кредита за период, по- дълъг от 90 дни /4 бр. погасителни вноски/, в какъвто смисъл е цитираната по- горе клауза на чл.18.2 от Общите условия на кредитния договор. Следва да се отбележи в тази връзка и че в приложеното в заповедното производство извлечение от сметка банката- ищец е посочила като дата на предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита датата 1.07.2021 г., която е настъпила няколко месеца след отправяне на горепосоченото изявление до длъжника.

Горният извод- за липса на предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита, въззивният съд приема при следните съображения:

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 30.01.2019 г., като 3 според заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, с постъпилите от С. К. плащания са погасени задължения за месечни вноски до дата 15.09.2020 г. вкл., съгласно движението по кредита.

На 22.06.2020 г. между страните е било сключено допълнително споразумение към кредитния договор, в което е договорен гратисен период по заплащане на лихва и главница за период от 6 месеца /чл.1.1/, като според текстовото му съдържание „срокът на гратисния период се прилага от 15.02.2020 г. и не може да изтича след 31.12.2020 г.“, а срокът за погасяване на кредита „се удължава със 6 месеца, при крайна падежна дата за окончателното му погасяване- 30.07.2029 г.“ /чл.1.2/. Съгласно чл.1.3 от споразумението, начислената по време на гратисния период лихва се заплаща от кредитополучателя след изтичане на гратисния период, на равни вноски, до крайния срок. Споразумението съдържа и декларативна клауза- чл.4, според която „към датата на подписване на допълнителното споразумение остатъкът от дълга, съобразен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /ЗМДВИП/, е в размер на: редовен остатък от главница без забава- 5 589.95 лева; просрочена част от месечната вноска, представляваща главница- 168.97 лева; редовна лихва без забава- 14.35 лева; санкционираща лихва /надбавка за забава/- 1.72 лева; просрочена лихва- 209.13 лева“.

Според чл.4.2 от споразумението, суми за главница и лихва, начислени и дължими преди началната дата на гратисния период, не са обект на отсрочване по същото и се дължат съгласно договора за кредит. Уговорено е между страните в допълнителното споразумение- чл.6, и че кредитът се олихвява с лихвен процент от 8.97 %.

При систематично тълкуване клаузите на сключеното между страните на 22.06.2020 г. допълнително споразумение се налага приемането на извод, че уговореният гратисен период е за времето от 22.06.2020 г. до 22.12.2020 г., който е 6- месечен, и тъй като падежната дата по кредита е на 15- то число, задължението на С. К. е било отсрочено за периода м.07.- м.12.2020 г. и касае вноските с падежни дати 15.07.2020 г., 15.08.2020 г., 15.09.2020 г., 15.10.2020 г., 15.11.2020 г. и 15.12.2020 г. Да се приеме друго- съобразно поддържаната от банката- ищец теза, а именно, че гратисният период визира вноските от 15.02.2020 г. до 15.07.2020 г. вкл., е в разрез с целта на Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества- финансови институции във връзка с въведеното на 13.03.2020 г. от Народното събрание извънредно положение, произтичащо от пандемията от COVID- 19, при чието действие именно е подадено искане от С. К. до банката- ищец /визирано в уводната част на споразумението/ и съответно е сключено цитираното Допълнително споразумение от 22.06.2020 г. между страните.