Решение № 361 от 20.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Стара Загора, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000301 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №308/08.06.2023г., постановено по гр.д.

№541/2023 г. по описа на Районен съд – гр. К., с което е признато за установено по отношение на „С.“ ЕООД и "С.И.И." ЕООД, че "С.И.И." ЕООД дължи на „С.“ ЕООД сумата от 6 270 лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за счетоводно обслужване от 03.09.2020 год., представляваща 19 месечни плащания от по 275 /двеста седемдесет и пет/ лв. за всеки един месец за периода от 01.12.2020 до 30.06.2022, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 20.12.2022. до окончателното й плащане, за което в полза на „С.“ ЕООД е издадена Заповед №1813 от 20.12.2022 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №2909/2022 по описа на Районен съд К. и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба въззивникът "С.И.И." ЕООД излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се 1 отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен списък.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 ГПК.

Ищецът „С.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът "С.И.И." ЕООД дължи на ищеца „С.“ ЕООД сума в размер на 6 270 лв., представляваща 19 месечни плащания от по 275 лв. за всеки един месец за периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2022 г., по договор за счетоводно обслужване от 03.09.2020 г., за което вземане в полза на ищеца била издадена Заповед №1813 от 20.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2909/2022 г. по описа на Районен съд - К..

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез адв. Ст.Ч., АК - Стара Загора, с който оспорва предявения иск от „С.“ ЕООД като неоснователен и недоказан, като излага подробни съображения.

С исковата молба ищецът е представил две фактури, приети като доказателства по делото - Фактура с № 0000001598/17.01.2022 г. на обща стойност 1 000 лв. и фактура с № 0000001694/01.07.2022 г. на обща стойност с ДДС 6 270 лв., като по делото е безспорно установено, че ответникът е заплатил задължението, отразено в първата фактура

№0000001598/17.01.2020 г. на обща стойност 1 000 лв. /видно от признанието на ответното дружество, направено в отговора на исковата молба/.

С пълномощно от 03.09.2020 г. с нотариална заверка с рег. №2792/2020 на нот. М.П. с рег. № ***, И.И., като управител на дружеството "С.И.И." ЕООД е упълномощила „С.“ ЕООД за следното: 1. Да подава, подписва и получава всякакъв вид документи по реда на ДОПК, ЗАНН и ЗДДС, свързани с осъществяваната от ответника дейност пред НАП, НСИ. Вписване на ГФО в Агенция по Вписванията, ИА ГИТ, НОИ. 2. Да подава, подписва и получава 2 всякакъв вид документи по реда на ДОПК, ЗАНН и ЗДДС чрез електронния си подпис, издаден от В-TRUSTБанксервиз АД. 3. Да подаде заявление за достъп до електронните услуги на НАП, като подпише всички необходими документи свързани с процедурата.

От приложеното по делото ч.гр.д. 2909/2022 г. по описа на Районен съд К. е видно, че по повод подадено от ищеца „С.“ ЕООД заявление, съдът е издал заповед с №1813 от 20.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпорежда ответникът "С.И.И." ЕООД да заплати на „С.“ ЕООД сумата от 6270 лв., представляваща 19 месечни плащания от по 275 лв. за всеки един месец за периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2022 г., по договор за счетоводно обслужване от 03.09.2020 г. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, с оглед на което е предявен и настоящият иск за установяване на вземането на кредитора.

В първото заседание по делото ответникът, чрез своя процесуален представител, е представил два договора за счетоводно обслужване, приети като доказателства по делото : Договор от 07.07.2023 г., с който "С.И.И." ЕООД възлага на „Д.“ ЕООД 202229891 счетоводно обслужване за срок от „7 месеца до 31.12.2022 г.“ срещу възнаграждение за целия период от 30 /тридесет/ лв. Съдът констатира, че дължимото месечно възнаграждение е в размер на 4,28 лв. /четири лв. и двадесет и осем стотинки/. Вторият договор е от 01.01.2023 г., с който "С.И.И." ЕООД възлага на „Д.“ ЕООД с счетоводно обслужване срещу месечно възнаграждение в размер на 10 /десет/ лв.

За изясняване на делото от фактическа страна, пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза, възприета от РС. От заключението й се установява, че понятието “счетоводно обслужване“ включва основни, базисни и необходими дейности при счетоводно обслужване на икономически субект, регистриран по смисъла на ЗДДС и попадащ в обхвата на данъчно облагане по ЗКПО. Евентуално може да се добавят и други дейности, в зависимост от вида на извършваната дейност на икономическия субект, вида и категорията на персонала, наличието на лицензионен режим за дейността, търговия и разплащания в международен режим и т.н. Счетоводното обслужване изисква: контиране, осчетоводяване и архивиране на първични счетоводни документи.

3

Вещото лице в заключението си подробно е конкретизирало дейностите, които се включват в понятието счетоводно обслужване.

Видно от експертизата /т.1 от заключението/, подадените за ответника ГФО и приложенията към тях, цялостната кореспонденция, Справки Декларации по ЗДДС, Дневници за покупки/продажби, Протоколи за прихващане, Заявления и друга кореспонденция с НАП и НОИ за ответника „С.-И.И.“ ЕООД през процесния период е извършвано с квалифициран електронен подпис /КЕП/, издаден на името на „С.“ ЕООД и респ. пълномощно, поради което експертизата приема, че счетоводството на „С.И.И.“ ЕООД за процесния период от 03.09.2020 г. до 30.06.2022 г. е водено от „С.“ ЕООД.

Видно от експертизата, името на М.М., като представител на ищцовото дружество, е посочено на указаните за целта места, като „Съставител“, „Заявител“, „Декларатор“, „Лице за контакт“ и други, в зависимост от съответната форма на документа.

Видно от експертизата, за процесния период няма налични данни за липсващи и/или неподадени справки и декларации към НАП и НОИ от ответното дружество „С.-И.И.“ ЕООД.

Относно представените от ищеца и приети от съда като доказателства по делото Фактура с № 0000001598/17.01.2022 г. на обща стойност 1 000 лв. и фактура с № 0000001694/01.07.2022 г. на обща стойност с ДДС 6 270 лв., издадени от ищеца, се установява, че фактурите са осчетоводени правилно и коректно в счетоводството както на ищеца, така и на ответното дружество, включени са в дневниците му за покупки по ЗДДС и ответникът е ползвал начисления по тях данъчен кредит.

Според експертизата, минималното възнаграждението за счетоводно обслужване през посочения период за регистриран по смисъла на ЗДДС търговец /какъвто е ответника/ е около 250 лв. В зависимост от обема обработени документи, брой персонал, брой търговски и/или производствени обекти и други специфики на дейността се определя по-високо такова.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Договорът за счетоводно обслужване по своята същност представлява договор за изработка, който е неформален, двустранен и консенсуален, като 4 правната му уредба е в чл. 258 и сл. ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на уговореното възнаграждение, както и че изпълнил задълженията си по договора. В тежест на ответника е установи заплащането на задължението по договора.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай възникването на облигационното отношение и неговото съдържание се установяват по безспорен начин от представените по делото доказателства: Фактура с №0000001598/17.01.2022 г. на обща стойност 1 000 лв./заплатена от "С.И.И." ЕООД/ и фактура с № 0000001694/01.07.2022 г. на обща стойност с ДДС 6 270 лв. Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д.

№ 991/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, І т. о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка (разновидност на който е договорът за счетоводно обслужване) между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на изработеното (стоката) по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.

На следващо място от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което въззивният съд възприема изцяло, безспорно се установява, че горепосочените фактури са надлежно осчетоводени при двете страни по делото. В трайната си практика, обективирана в решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II ТО, № 138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на II ТО, решение №42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II ТО, решение № 45/28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г. на I ТО и др., ВКС приема, че ако фактурата е отразена в счетоводните регистри на дружеството - възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, се налага извод, че страните са обвързани от валидно облигационно 5 отношение, възникнало въз основа на договор за изработка. Отразяването на процесните фактури в счетоводството на ответника представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, както и удостоверява приемане на изработеното. Приемането на извършената работа не съставлява само фактическо действие на поръчващия, но и одобряване на работата. В настоящия случай, не е установено, че при приемането възложителят е направил възражения за неточно /некачествено/ изпълнение, поради което следва да се приложи необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Следователно в настоящия случай за възложителя "С.И.И." ЕООД е възникнало задължението да заплати възнаграждението за приетата работа, което в случая възлиза в общ размер на 6 270 лв. По делото обаче не са представени доказателства, че "С.И.И." ЕООД е изпълнил задължението да заплати стойността на фактура с № 0000001694/01.07.2022 г. на обща стойност с ДДС 6 270 лв., поради което предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Въззивникът "С.И.И." ЕООД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „С.“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие между „С.“ ЕООД и адв. Д. Д. е сключен на 06.10.2023 г. /лист 19 от въззивното производство/, поради това приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба №1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие./ в този смисъл определение №782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 6