Решение № 1538 от 11.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1538 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100902263 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх.№20231201200033/04.12.2023г., подадена от „Т. БГ” ЕООД, ЕИК **** срещу отказ № 20231122143717-2/24.11.2023г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши вписване в Търговския регистър на действителните собственици на дружеството, в качеството им на физически лица, изпълняващи длъжността на висши ръководни служители като управители и законни представители на изпълнителния директор на едноличния собственик, а именно „Т. Г.“ АД, ЕИК ****.

Жалбоподателят сочи, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен, защото съгласно §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Твърди, че лицата декларирани в приложената към заявлението Б7 декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП са представители на изпълнителния директор на „Т.Г.“ АД-„Т. М.“ ООД, като имат еднакви права и го представляват винаги и само заедно трима от петимата управители 1 независимо кои от тях. Петимата управители на „Т. М.“ ООД изпълняват по указания начин функциите на изпълнителен директор на едноличния собственик на капитала „Т. Г.“ АД като така непряко чрез него упражняват контрол върху „Т. БГ“ ЕООД и попадат в хипотезата на §2,ал. 5 от ДР на ЗМИП т.е. „лице, изпълняващо длъжността на висш ръководен служител, когато не може да се установи друго лице като действителен собственик “.

В представения отговор на жалбата, както и в постановения отказ е посочено, че по отношение на декларираните лица като "Действителен собственик " по §2, ал.1от ДР на ЗМИП, във връзка с представената "Книга на акционерите", следва да се отбележи, че броят на притежаваните от акционерите акции не отговаря на изискванията за деклариране по §2, ал.1 от ДР на ЗМИП на "Действителен собственик", тъй като действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността". Твърди, че съобразно установеното, заявените за вписване лица за "Действителен собственик " са членове на СД на ЕСК("Т.Т."АД) и за тях е налице хипотезата за „контрол“ по смисъла на §2, ал.3 от ДР на ЗМИП, но не попадат в обхвата на §2, ал.1 съответно ал.5 от ДР на ЗМИП, т.е. посоченото в декларацията, респ. заявеното за вписване - "Вид на притежаваните права" и "Обем на притежавани права" не съответства на доказателствата. Посочената нередовност не попада в приложното поле на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, защото не се касае за липса на н нормативно изискуем документ или липса на доказателство за платена държавна такса, поради което не са били налице предпоставки за даване на указания за отстраняване на нередовност съгласно посочената разпоредба. Поради това правилно и законосъобразно на основание чл.24, ал 1 във връзка с чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ е постановен отказ по заявление с рег.№ 20231122143717 от 22 .11.2023г.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С подаденото от страна на жалбоподателя Заявление Б7 е поискано вписването като действителни собственици на дружеството „Т. БГ“ ЕООД на пет на брой физически лица, за които е посочено, че са представители на изпълнителния директор на „Т.Г.“ АД -„Т. М.“ ООД, като имат еднакви права и представляват винаги и само заедно от трима от петимата управители независимо кои от тях. Петимата управители на „Т. М.“ ООД изпълняват по указания начин функциите на изпълнителен директор на едноличния собственик на капитала „Т. Г.“ АД като така непряко чрез него упражняват контрол върху „Т. БГ“ ЕООД и попадат в хипотезата на §2,ал. 5 от ДР на ЗМИП т.е. „лице, изпълняващо длъжността на висш ръководен служител, когато не може да се установи друго лице като действителен собственик “.

В декларациите по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП петте лица са посочили именно тези обстоятелства в раздел „Обем на притежаваните права“ и „Вид на притежаваните права“, а не че са лица, които контролират дружеството и упражняват решаващо влияние при вземане на решение за определяне на състава на управителните и контролни органи, преобразуване, прекратяване на дейността и други въпроси от съществено значение за дейността, съгласно §2, ал.3 от ДР на ЗМИП, както и, че всеки от тях притежава права от по 20%.

В електронния сайт на Търговския регистър по партидата на „Т. БГ“, ЕИК **** е посочено, че негови управители са именно петте лица, които се иска да бъдат вписани като действителни собственици на дружеството.

Именно това обстоятелство би могло да бъде релевантно за наличието на основанието по §2, ал.5 от ДР на ЗМИП, относно вписването на тези лица като действителни собственици на дружеството, но само ако съществуват съмнения, че установеното лице или лица съгласно хипотезата на ал.3 от същия параграф не е действителният собственик.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.6 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за 3 вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

В настоящия случай, едноличен собственик на капитала на „Т. БГ“, ЕИК ****, което е учредено в България, е „Т. Г.“ АД, поради което действителните собственици не са вписани в регистрите като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидата на участващите във веригата на собственост юридическа лица. Предвид това юридическото лице правилно е заявило за вписване действителните си собственици, като това обстоятелство подлежи на вписване.

Съгласно представените писмени доказателства, посочените лица като действителни собственици са акционери в „Т. Г.“ АД и членове на Съвета на директорите на това акционерно дружество заедно с дружеството „Т. М.“ ООД, ЕИК **** в което всеки един от тях е съдружник с притежавани по 20 дяла.

Според §2, ал.1 от ДР на ТЗ "Действителен собственик" е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят наймалко на някое от следните условия: по отношение на юридическите лица и другите правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко 4 или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за косвено притежаване е налице, когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

В ал.2 от същата разпоредба е посочено, че не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.

Съгласно ал.3 от тази норма, " Контрол" е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.

Накрая, съгласно ал.5 на същата разпоредба, когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или 5 лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

Представените ведно със заявлението доказателства водят до извода, че лицата В.Д., З.Ч., И.Т., И.Ц. и С.Т. контролират по смисъла на § 1в от ДР на Търговския закон дружеството „Т. БГ“, ЕИК ****, поради което на това основание следва да поискат вписването им като действителни собственици и именно него да посочат в представените към заявлението декларации по чл.

63, ал. 4 от ЗМИП, тъй като така заявеното вписване в случая действително не съответства на представените доказателства. От тях се установява посоченото по-горе основание за вписването на лицата като действителни собственици, а не това по §2, ал.5 от ДР на ЗМИП. Последното може да се обоснове само с обстоятелството, че тези лица са управители на „Т. БГ“, ЕИК ****, а не че притежават или управляват едноличния собственик на капитала на това дружество.

Поради изложеното, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Независимо от изхода на спора, направеното от АВп искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК.