Решение № 6104 от 04.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6104 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. Х. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110101218 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ищеца П. М. М. срещу ЗАД „А...“ АД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3802,51 лева, представляващо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ПЪЛНО КАСКО“, обективирана в застрахователна полица № ......., сключена между ищеца П. М. М. и ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А...“ АД, вследствие настъпване на застрахователно събитие – ПТП, станало на 01.08.2021 г., около 12,10 часа в с. Лозенец, общ. Царево, на ул. „Р...“ до № 7, по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „М ... И“, с рег. № СВ .... НК, който загубил контрол върху управлявания от него автомобил и реализирал удар със застрахования при ответника лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“, с рег. № СВ .... РК, в резултат на което са причинени щети в предната и задната лява част на автомобила, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда - 07.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. Т. Б. твърди, че е собственик на л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“, ДК № СВ ....

РК, застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“, клауза „П“ – „Пълно каско“, специално условия „Автомобилен асистанс за чужбина“, обективирана в застрахователна полица № ........ В срока на действие на застрахователната полица, на 01.08.2021 г. около 12:10 ч. в с.Лозенец, общ.

Царево, обл. Бургас, на ул. „Р...“ до № 7, водач на л.а. марка „БМВ“, модел „М ... И“, ДК № СВ .... НК, загубил контрол при управлението на автомобила и 1 със своите предна и задна десни врати и дясно странично огледало се блъснал в предната и задна леви врати на автомобила на ищеца, който бил паркиран до тротоара в дясно по посока на движение на виновния водач, вследствие на което причинил вреди на л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“.

Застрахователят бил уведомен за застрахователното събитие, но отказал да изплати обезщетение, като се позовал на т.14.5. от ОУ и аргументирал, че вредите са настъпили в резултат на неполагане на минимално дължимата грижа за опазване на вещта. Твърди, че общият размер на средствата за отстраняване на щетите възлиза на сумата от 3802,51 лева. Ето защо прави искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно с обезщетение за забава от исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер.

Възразява, че исковата молба е нередовна. Оспорва механизма на ПТП.

Оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит риск по застраховката.

Позовава се на изключен риск по т.14.5 от ОУ - проявена груба небрежност, изразяваща се във внезапно отваряне на задна лява врата от пътник в автомобила, евентуално – паркиране на забранено за целта място и оставяне на задна лява врата широко отворена в момент, в който това не е било безопасно. Евентуално се позовава на изключен риск по т.14.11 от ОУ – неспазване предписанията на компетентните органи, като твърди, че са нарушени правилата на ЗДвП. Позовава се и на т.14.8. от ОУ, предвиждаща, че застрахователят не покрива щети при предоставяне на неверни данни за застрахователното събитие. В условията на евентуалност твърди, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение от страна на водача на задълженията му по чл. 395, ал. 1 КЗ, т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от ОУ, които предвиждат застрахованият да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва стриктно правилата за движение. Евентуално прави възражение за намаляване на размера на дължимото обезщетение на основание чл. 395 от КЗ. Оспорва иска по размер, като счита, че същият е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

За възникване на вземането за обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което 2 застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже 1/ наличието на предпоставки за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, в случая: че застрахованият е проявил груба небрежност, изразяваща се във внезапно отваряне на задна лява врата от пътник в автомобила, евентуално – паркиране на забранено за целта място и оставяне на задна лява врата широко отворена в момент, в който това не е било безопасно; нарушаване правилата на ЗДвП; предоставяне на неверни данни за застрахователното събитие; неизпълнение от страна на водача на задълженията му по чл. 395, ал. 1 КЗ, т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от ОУ; 2/ положителния факт на погасяване на дълга.

В случая с изрично определение на съда е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че 1/ че л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“, ДК № СВ .... РК е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“, клауза „П“ – „Пълно каско“, специално условия „Автомобилен асистанс за чужбина“, обективирана в застрахователна полица № .......; 2/ че към застрахователното правоотношение приложение намират представените от ответника ОУ; 3/ че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение; 4/ че ответникът е постановил отказ по щетата.

Основният спор между страните се свежда до това дали е налице основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, предвид възражението на ответника за проявена груба небрежност, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, а съгласно ал. 4 при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. От изложеното следва, че приложението на чл.

408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинноследствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката, което е значително с оглед интереса на 3 застрахователя.

Относно предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл.

408, ал. 1, т. 3 КЗ (чл. 211, т. 2 от КЗ отм.) да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, е формирана трайна практика на ВКС /решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/16 г. на ВКС, І т. о.; решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о.; решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, І т. о.; решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./.

Приема се, че приложението на тези законови норми, даващи основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.

Съгласно чл. 14. 5 от Общите условия на "ЗАД А..." АД като изключени рискове, които не се покриват от застрахователя, са посочени: умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, на водача на МПС, на превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие.

В случая ответникът се е позовал на общите условия към договора (т.14.5., 14.11, 50.2., 50.3. и 50.5.), които в застрахователната полица е отбелязано, че са неразделна част от него.

В т. 14.5. от ОУ е предвидено, че застрахователят не покрива вреди причинени вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие.

В т. 14.11. от ОУ е предвидено, че изключен риск е и хипотезата на грубо нарушаване на технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС или неспазването на предписания на компетентните органи.

В т. 50.2. от ОУ е предвидено задължение за застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин.

Съгласно т.50.3. от ОУ застрахованият има задължение да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди.

В т. 50.2. от ОУ е предвидено задължение за застрахования да спазва стриктно правилата за движение, съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му.

От изложеното следва, че за да обоснове наличието на основание за отказ да заплати застрахователно обезщетение, ответникът следва да докаже, че процесното ПТП е настъпило вследствие на проявена от водача на 4 застрахованото МПС груба небрежност, с което поведение последният е нарушил задължението си да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин.

Понятието груба небрежност не е дефинирано в КЗ, но съгласно препращащата норма на чл. 343, ал. 2 КЗ за застрахователните договори се прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗД, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Гражданското право познава две форми на вина - умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД. В застрахователното право формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.