Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260045 от 05.01.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4147/2011
Вид
Решение № 260045
Подписан
05.01.2021
В сила
12.10.2021
Състав
КРИСТИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА, СОНЯ НИКОЛОВА НАЙДЕНОВА, ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 4147 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 12770/2008 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, М.Б.Д., ЕГН ********** е осъдена, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на Р.М.А., ЕГН **********, владението на недвижим имот – апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници: фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе № 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост, заедно с 0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

С решението М.Б.Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на Р.М.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 043 лв. – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен, е подадена въззивна жалба от ответницата М.Б.Д., в която се излагат съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Въззивницата счита, че фактическата страна на спора не е била правилно изяснена от първоинстанционния съд, с оглед на което моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.М.А., с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, и се моли същото да бъде потвърдено. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ответницата – „К.“ АД, ЕИК *****, в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

СРС, Гражданско отделение, 46 състав е бил сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 108 ЗС.

Основателността на предявен ревандикационен иск, при квалификацията на чл.108 от Закона за собствеността, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: ищцата да е титуляр на правото на собственост върху индивидуално определен материален обект – вещ, същата да се владее или държи без правно основание от друг правен субект, т.е. ищцата да е лишена от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото си на собственост.

Доказателствената тежест за установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и упражнявана фактическа власт от ответницата, се носи от ищцата, която трябва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащ правото си на собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на основанията, посочени в исковата молба – покупко-продажба на недвижим имот, представляващ: апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници: фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе № 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост, заедно с 0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и упражнявана от ответницата фактическа власт върху него, като в тежест на последната е да докаже правно основание за осъществяваната върху процесния недвижим имот фактическа власт.

От представения по делото на л. 4 нотариален акт № 171, том IV, дело № 725 от 31.08.2007 г., се установява, че Р.М.А. е придобила чрез сключен договор за покупко-продажба правото на собственост върху апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници: фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе № 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост, заедно с 0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Продавач по така постигнатото съглашение е „К.“ АД.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответницата упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот.

По отношение на третата предпоставка, чието кумулативно наличие се изисква, за да бъде уважен предявеният иск, с правно основание чл. 108 ЗС, а именно липса на правно основание за осъществявана от ответницата фактическа власт върху вещта, съдът намира следното: в случая, за упражняваното от своя страна владение върху спорния недвижим имот, ответницата релевира възражения като се позовава на договор за наем и предварителен договор, сключен с „К.“ АД, с предмет процесния недвижим имот.

От събраните по делото доказателства става ясно, че с договор за наем от 08.06.1999 г. М.Б.Д. е била настанена, на основание ЗДС и ПРПВЖФ на „К.“ АД, във ведомствено жилище на „К.“ АД, представляващо апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, със застроена площ 49,75 кв.м., срещу заплащането на месечни наемни вноски, в размер на 15 712 лв.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 02.08.2006 г. между „К.“ АД, ЕИК ***** и М.Б.Д., ЕГН **********, е сключен договор за наем с предмет предоставяне от страна на третото лице-помагач, в качеството му на наемодател, на временното /за срок от 26.11.2003 г. до 31.08.2006 г./ и възмездно ползване на ответницата на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници: фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе № 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост, заедно с 0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу наемна цена в размер общо на 56,43 лв., платима на 15-о число на текущия месец.

Договорът за наем между страните е прекратен поради изтичането на срока за действието му. Видно същият е сключен на 02.08.2006 г., като в чл. 1.1 страните са уговорили, че договорът е със срок на действие от 26.11.2003 г. до 31.08.2006 г., считано от датата на подписването му. В чл. 7.1. от наемния договор е предвидено, че последният се прекратявя с изтичането на уговорения срок за действието му. Към датата на устните състезания както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата въззивна инстанция, същият е прекратен, доколкото е изтекъл предвидения за действието му срок, ето защо съществуващото между страните облигационно правоотношение е прекратено за в бъдеще, поради изтичането на срока на действие на съглашението. Доколкото основанието за държане на имота е отпаднало с изтичане на срока, за който е сключен договора за наем, липсва валидно правно основание ответницата да упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот.

Както бе посочено по-горе, въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 171, том IV, дело № 725 от 31.08.2007 г., се установява, че Р.М.А. е придобила правото на собственост върху апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници: фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе № 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост, заедно с 0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

С нотариална покана рег. №

3445/08.02.2008 г.., ищцата е отправила до ответницата волеизявление за освбождаване на апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул.

„Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници: фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе № 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост, заедно с 0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като е заявила на наемателя да освободи и предаде заеманото помещение, и я е поканила на

20.02.2008 г. да предаде фактическата власт върху вещта. Основанието на иска по чл. 108 ЗС включва твърдение на ищеца, че е собственик на конкретно основание, както и твърдение, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота без основание. Това са трите елемента, които се включват във фактическия състав на ревандикационния иск /чл.108 ЗС/. Не е необходимо ищецът да обосновава твърдението си за липсата на основание ответника да владее имота.

Ответникът е този, който следва да докаже, че се намира в имота на правно основание. Съдът намира, че всички предпоставки, обуславящи основателността на иска, са налице.

От представения по делото предварителен договор от 01.03.2001 г., сключен между „К.“ АД, ЕИК ***** и М.Б.Д., ЕГН **********, се установява, че „К.“ АД, в качеството му на продавач, се задължило да прехвърли на М.Б.Д., като купувач, собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., в двумесечен срок от сключването на договора при уговорка, че цената по договора от 9 799,59 лв. ще бъде заплатена от купувача в едномесечен срок от сключването на договора.

Предварителният договор за продажба на недвижим имот в случая се противопоставя на ищцата, която не е страна и обещател по договора, поради което не може да бъде успешно средство за защита по предявения от нея иск по чл. 108 ЗС.

При наличието на такъв договор въззивнацата – купувач е разполагала с правото да иска обявяването му за окончателен, с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато правните последици на договора, респективно на влязлото в сила съдебно решение за преминаване на правото на собственост у купувача, биха представлявали правопроменящи факти и основание за упражняване на фактическата власт, и то само при условие, че това е станало преди прехвърлителната сделка между „К.“ АД и Р.М.А..