Решение № 226 от 20.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20221800500362 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по изпратена от ЧСИ Магдалена Стоянова рег. № 928 с район на действие СОС, гр. Елин Пелин жалба вх. № 6363/29.09.2020 год., подадена от АС. АЛБ. АС. – длъжник в изпълнителното производство, срещу постановление - протокол № 340/10.09.2020 год. по изпълнително дело № 20209280400217, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство.

Ответницата Р.З. чрез адв. Ш. оспорва жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от изпратеното копие на материалите по изпълнителното дело, последното е образувано по молба на Р.З. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.05.2020 год. от ИРС въз основа на съдебно решение по гр.д. № 66/2014 год. на ИРС, с което длъжникът А.А. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лева на детето А. А.а чрез неговата майка и законен представител Р.З., считано от 14.03.2014 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. По изпълнителното дело е приет адвокатски хонорар на взискателя в размер на 600 лева, заплатен на процесуалния му представител адв. Ш.. По делото е депозирано възражение от длъжника за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от 1 правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от съобщаване на обжалваното действие и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО/.

Следователно, направеното от длъжника в изпълнителния процес възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по реда на чл.

78, ал. 5 от ГПК е допустимо и следва да се разгледа по същество относно неговата основателност. В случая задължението на длъжника по изпълнителното дело към 29.06.2020 год. възлиза общо на 1957,42 лева, от които дължимите само към взискателя суми по изпълнителния лист са в размер на 1655,94 лева. Минималният размер адвокатско възнаграждение по делото се формира, както следва: сумата 200 лева – за образуване на изпълнителното дело /чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и сумата 172,96 лева – за процесуално представителство, защита и съдействие на страната и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането /чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата/, т.е. в конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело възлиза на 372,96 лева. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото - в този смисъл е ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС. В хода на конкретното изпълнително производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, адвокатът на взискателя е осъществявал процесуално представителство, защита и съдействие на страната и е извършил редица действия с цел удовлетворяване на вземането – запор върху банкови сметки на длъжника и трудово възнаграждение, като избраните изпълнителни способи са се оказали ефективни.

С оглед това съдът намира, че заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не е прекомерен с оглед размера на паричното вземане, предмет на принудителното изпълнение и извършените по делото процесуални действия. Направеното от страна на длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно и постановеният отказ на съдебния изпълнител да намали разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение се явява законосъобразен.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на съдебния изпълнител, обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

2

Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление - протокол № 340/10.09.2020 год. по изпълнително дело № 20209280400217 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова рег. № 928 с район на действие СОС, гр. Елин Пелин, с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, по жалба вх. № 6363/29.09.2020 год., подадена от АС. АЛБ. АС. – длъжник по изпълнителното дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3