Решение № 1172 от 06.10.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 997/2025
- Вид
- Решение № 1172
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 04.11.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.3 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.3 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, т.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.64 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1172 гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110200997 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба о т „Маласапина – 10“ ЕООД гр. Добрич, ЕИК 205333886, срещу Наказателно постановление №006970 от 16.01.2025 г., издадено от Председател на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушения по чл.63, т.3 ЗЗП и по чл.64 ЗЗП, на въззивника са наложени съответно наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв и наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв.
Въззивинкът счита оспореното НП за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли, същото да бъде отменено. Твърди, че АУАН и в НП са посочени различаващи се дати на извършване на всяко от вменените нарушения. Претендира присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 29.11.2024 г., около 13.45 ч., в гр. Варна, служители на КЗП, РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра (РД Варна) – свидетелите Ц. Х. (гл. инспектор) и С. Ефтимова (ст. инспектор), извършили проверка в обект – магазин за обувки, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, №40, стопанисван от въззивника „Маласапина – 10“ ЕООД, при която било установено поставена на входа на обекта табела със следния надпис: „Коледно намаление – 20 %“, без на съответната табела или на друго видно място в обекта да е посочен конкретен срок, през който стоките се предлагат на намалени цени, както и наличие само на една обявена цена на етикета на всеки отделен предлаган чифт при налични над 300 чифта дамски и мъжки обувки, различни модели, без да е изписана и зачеркната предхождащата намалението цена, без да е има съответно надписи „предишна цена“ и „нова цена“, последвани от съответните суми и без да 1 има поставен процент на намалението с нова цена, поставена до предишната, която да е зачеркната.
Установените обстоятелства при проверката били отразени в съставен Констативен протокол №К-2753412 от 29.11.2024 г., препис от който бил връчен на подписалия го продавач-консултант Галина Петкова.
Въз основа на констатациите от проверката, на 19.12.2024 г. свид. С. Е. съставила спрямо въззивника процесния АУАН №006970 за това, че на 29.11.2024 г. в съответния търговски обект е обявил коледно намаление 20 %, без да е посочен срока, през който стоките се предлагат на намалени цени, с което е нарушено изискването по чл.63, т.3 ЗЗП, както и за това, че е налична само на една обявена цена на етикета на всеки отделен предлаган чифт при налични над 300 чифта дамски и мъжки обувки, различни модели, без да е изписана и зачеркната предхождащата намалението цена, без да е има съответно надписи „предишна цена“ и „нова цена“, последвани от съответните суми и без да има поставен процент на намалението с нова цена, поставена до предишната, която да е зачеркната, с което е нарушено изискването по чл.64 ЗЗП. Съставеният АУАН бил надлежно връчен на управителя на въззивното дружество на 19.12.2024 г. като в законоустановения срок възражения срещу акта не били предявени.
На 16.01.2025 г. наказващият орган издал спрямо въззивника оспореното НП, с което възприел фактическите и правни констатации по АУАН, но за разлика от визираните в АУАН дата на извършване на проверката и дата на извършване на всяко от двете отделни нарушения, наказващият орган посочил, че проверката в съответния обект е извършена на 19.12.2024 г., както и че твърдените нарушения са извършени на 29.12.2024 г. За всяко от съответните нарушения по чл.63, т.3 ЗЗП и по чл.64 ЗЗП, наказващият орган наложил на въззивника самостоятелно наказание „имуществена санкция“ в размер по 500.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени възприятия показания от всеки един от свидетелите С. Е. и Ц. Х., така и от напълно съответстващите им документи – НП №006970 от 16.01.2025 г., АУАН №006970 от 19.12.2024 г., констативен протокол №К-2753412 от 29.11.2024 г., ведно с дневен отчет и снимков материал; заповед №5730 от 28.11.2024 г., известие за доставяне с клеймо от 25.02.2025 г., заповед №296 от 04.07.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Председател на Комисия за защита на потребителите.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
При издаване на процесните АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до значително ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото в НП са посочени съществено различаващи се от АУАН дата на извършване на проверката в стопанисвания от въззивника обект и дата на извършване на процесните нарушения. Наличието на такова сериозно различие между твърдените в двата документа дати за съответните основни обстоятелства по твърдените нарушения, определено води до неяснота за санкционираното лице относно твърденията по вменените му нарушения, срещу които следва да се защитава и това представлява сериозно затруднение при пълноценното организиране и реализиране на правото му на защита. Наред с това, относно нарушението, 2 състоящо се в неизпълнение на задължението по чл.64 ЗЗП за конкретния начин на изписване на цените при обявено намаление, доколкото е посочено обявяването само на една продажна цена на етикет за над 300 чифта дамски и мъжки обувки, както в АУАН, така и в НП не е изрично уточнено, непосочването по изискуемия начин на цената за всеки отделен чифт, за установени над 300 отделни нарушения ли се счита и с едно наказание ли са санкционирани съответните над 300 нарушения и е счетено за установено и санкционирано само едно нарушение при неизпълнено задължение за над 300 отделни стоки. Подобна неяснота също води до значително затруднение за санкционираното лице да разбере извършване на колко нарушения му е вменено и за колко нарушения е санкционирано.
Визираните съществени процесуални нарушения представляват самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Констатацията за липса на означен конкретен срок (период) на предлаганото от въззивника коледно намаление не се оспорва и се установява от приобщения констативен протокол №К-2754312 от 29.11.2024 г. Това обстоятелство определено противоречи на изискването по чл.63, т.3 ЗЗП, при което констатацията за допуснато от въззивника нарушение на съответната норма е правилна и законосъобразна. Но въпреки това, доколкото в процесното НП е посочена датата на извършване на твърдяното нарушение, напълно различна от посочената в АУАН, при това, следваща и датата на съставяне на АУАН и по този начин въззивникът е санкциониран за нарушение, чието извършване не е доказано, като при това е различно от вмененото му и затова в тази част оспореното НП подлежи на отмяна и поради материално-правна незаконосъобразност.
Отразената в АУАН и в НП констатация за обявена само една продажна цена на етикета за всеки един от констатираните над 300 чифта обувки и съответно – за неизпълнение на регламентираното с чл.64 ЗЗП изискване за означаване на намалените цените чрез посочване, както на новата, така и на предишната цени, също не е оспорено може да се приеме за удостоверено чрез приобщения констативен протокол. Но, състав намира, че такава констатация обуславя извод за неизпълнение на съответното задължение за всеки отделен чифт от посочените над 300 такива, за които е установена означена само една продажна цена, при което са осъществени над 300 нарушения, всяко от които подлежи на самостоятелно санкциониране. Като не е сторено това от наказващият орган, същият неправилно е приложил материалния закон и неправилно е санкционирал само едно нарушение вместо всяко едно от установените над 300 по отделно. А доколкото не е индивидуализирано установяването на поне един конкретен чифт обувки с незаконосъобразно означена цена при обявеното намаление, няма как да се приеме за установено поне едно конкретно нарушение и да се счете, че с наложеното наказание то именно е санкционирано. При това, и за съответните нарушения по чл.64 ЗЗП се отнася сторената констатация за несъответствие на посочената в НП датата на извършване 29.12.2024 г. спрямо отразената в АУАН и в констативния протокол дата 29.11.2024 г., при което се налага и извод за недоказано извършване на съответните нарушения на посочената в НП дата 29.12.2024 г. Изтъкнатите аргументи обуславят извод за материално-правна незаконосъобразност и в тази част на оспореното НП, поради което също подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.3 и ал.4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания размер 1000.00 лв, който, макар и да надвишава минимално установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е оспорен от въззиваемата страна и съдът счита за съответен с оглед оспорването на наказания за две 3 отделни нарушения и активно участие от упълномощения адвокат, както чрез лично участие в с. з., така и чрез надлежно представяни жалба и писмено становище по същество.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №006970 от 16.01.2025 г., издадено от Председател на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение чл.63, т.3 ЗЗП и по чл.64 ЗЗП, на „Маласапина – 10“ ЕООД гр. Добрич, ЕИК 205333886, са наложени съответно наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв и наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
О С Ъ Ж Д А Комисия за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на
„Маласапина – 10“ ЕООД гр. Добрич, ЕИК 205333886, сумата 1000.00 лв (хиляда лева, 00 ст.), представляваща възнагражениие за адвокат, на основание чл.63д, ал.3 и ал.4 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4