Решение № 1078 от 02.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Варна, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501379 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на С. Т. И. и Ж. С. И. срещу Решение № 260039 от 19.04.2023г. по гр.д. № 15596/2020г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците срещу К. К. П. с ЕГН ********** и А. Т. П. с ЕГН **********, починал в хода на производството на *******, в лицето на правоприемниците му по закон на основание чл. 227 от ГПК Й. А. П. с ЕГН **********, А. А. П. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител К. К. П. и К. К. П. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою", представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 498 кв.м. и при граници и съседи: ид. ***, ***, ***, ***, както и на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою", представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 647 кв.м. и при граници и съседи: ид. ***, ***, ***, ***,

***, което право на собственост са придобили по време на брака на основание специална, евентуално обща придобивна давност при владение от 13.06.2009г., евентуално от 15.01.2010г.

1

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено при липса на задълбочен анализ на доказателствата по делото, водещо до необоснованост на фактическите изводи, опорочаващо и крайните правни изводи. Съдържа доводи, че е установено по делото, че процесните имоти били декларирани по реда на чл. 14 от ЗМДТ и от двете страни, но ответниците са заплатили дължимите за тях данъци и такси едва след завеждане на исковете с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 2576/2021г. на ВРС, 12 състав, както и исковете по настоящето дело. Именно ищците са плащали регулярно дължимите за имотите МДТ, афиширайки по този начин упражняваната от тях фактическа власт. В същото време и двете страни имат отношения с ВиК дружеството за ползвани ВиК услуги, но именно ищците са сключили първоначалния договор за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води от 09.10.2006г., преименували на свое име партидата и редовно са плащали използваната вода. Ответниците са заявили прехвърляне на партидата едва на 14.07.2021г. – в хода на настоящото дело. Всички действия на ответниците насочени към имотите следхождат по време предявяването на исковата молба и са неотносими към заявения период на давностно владение от ищците.

Представеният в тази връзка протокол за трасирине също не е индиция за владение, доколкото по дефиниция то е фактическо действие на правоспособен геодезист, което дори не изисква физическо присъствие на собствениците на място. Съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите на ищците и необосновано е дал превес на тези на ответниците. Свидетелските показания на последните са кредитирани от ВРС единствено на база на това, че се отнасят към по-ранен период – 2006-2007г. в сравнение с показанията на свидетелите на ищците, които се отнасят за процесния период. Само поради това изводът, че ответниците не са изгубвали владението върху имотите от 2007г. до предявяване на исковата молба е необоснован. Този извод е в пълен разрез със събраните по делото писмени доказателства. Ето защо е отправено искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените положителни установителни искове да се уважат в цялост с извод за основателност.

В отговор на жалбата въззиваемите страни К. П., Й. П. и А. П. оспорват доводите в нея. Поддържат други, с които обосновават правилност и законосъобразност на решението, което молят да се потвърди. Така, посочват, че МДТ за имотите платили на 10.12.2020г. видно от данните по изп.д. № 735/2020г. на ЧСИ 718, ведно с обезщетение за забава в качеството им на собственици, а искът от И.и срещу Община Варна бил предявен на 19.02.2021г. Отделно, несвоевременното плащане на МДТ не лишава собственика от това му качество, а е скрепено с финансови санкции, предвидени в закона. Трасирането на имота от друга страна е извършено именно по възлагане от П.и, в качеството им на собственици. От свидетелските показания от друга страна е установено, че процесните имоти се владеят от П.и за себе си, постоянно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от 2007г., когато са ги закупили. Освен, че са декларирали имотите и са плащали данъци за тях, ответниците са и вписани като техни собственици в КККР. По делото не е установено ищците да са противопоставяли своя фактическа власт върху имотите или да са оспорвали тяхното владение, нито че са упражнявали фактическа власт трайно, явно, непрекъснато и 2 необезпокоявано повече от 10 годишен период. Показанията на свидетелката Сарандиева са заинтересовани и не почиват на непосредствени впечатления, а от всички показания на свидетелите на ищците не може да се направи извод, че ответниците са загубили владението над имотите след 2007г. По тези съображения молят обжалваното решение да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от С. Т. И. и Ж. С. И. срещу А.

Т. П. и К. К. П. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою", представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-1892/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 498 кв.м. и при граници и съседи: ид.

***, ***, ***, ***, както и на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою", представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 647 кв.м. и при граници и съседи: ид. ***, ***, ***, ***,

***, като правото на собственост са придобили по време на брака на основание специална, евентуално обща придобивна давност при владение от 13.06.2009г., евентуално от 15.01.2010г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: от 13.06.2009г. до настоящия момент ищците, като съпрузи упражняват явно и необезпокоявано владение върху описаните имоти. Имат качеството на добросъвестни владелци, доколкото установили владение върху имотите на основание договор за покупко продажба по НА № 184/26.09.2006г., по силата на който закупили същите от продавачите Ю. и Ст. Бр.. На основание кратка придобивна давност при владение от 13.06.2009г. до 13.06.2014г. придобили собствеността. Евентуално се позовали на дълга придобивна давност, при спокойно владение в периода от 13.06.2009г. до 13.06.2019г. В условията на евентуалност навели твърдения, че началната дата на установената фактическа власт върху имотите, както при кратката, така и при общата придобивна давност е 15.01.2010г., когато в единия от имотите разположили строителен фургон за съхранение на лични вещи.

Понастоящем владението им продължава, същото е явно афиширано посредством следните действия: декларирали са имотите по реда на чл. 14 от ЗМДТ непосредствено след закупуването им; плащат дължимите за имотите данъци и такси; имат прекарано външно ВиК и регистрирана на тяхно име партида за инсталирания водомер; плащат инкасираната в 3 имота вода; в средата на м. януари 2010г. поставили в единия от имотите фургон, в който съхраняват земеделски инвентар и свои лични вещи; обработват и двата имота лично или чрез ангажирани трети лица от 2006г., като ежегодно изорават парцелите, засаждат ги с различни насаждения. Спорът между страните произтича от обстоятелството, че след като продали имотите, праводателите им по договора за покупко продажба Бр. извършили повторна продажба на същите имоти – с договор по НА № 37 от 06.10.2006г. същите продали имотите на лицето Ад.Ж.С., който от своя страна продал същите на Б.Т.Ц. с договора по НА № 109/03.11.2006г. Б.и С.Ц. от своя страна продали имотите на ответниците с договора по НА № 28/24.01.2007г. След като узнали, че праводателите им продали отново същите имоти ищците предявили срещу ответниците отрицателни установителни искове, по които било образувано гр.д. № 9410/2007г. по описа на ВРС, приключило с определение за прекратяване на делото, влязло в сила на 12.06.2009г. В хода на това производство владението им било оспорено от ответниците, но след приключването му ищците продължили да осъществяват фактическа власт с намерение за своене, без това обстоятелство да е било оспорено от ответниците. Така началният момент на придобивната давност е обоснован от 13.06.2009г. Отделно, по искова молба, предявена от ищците срещу ответниците е образувано гр.д. № 6310/2009г. по описа на ВРС, с предмет положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на право, придобито на основание договора за покупко продажба по НА № 184/26.09.2006г. В хода на това производство било установено, че на 10.01.2001г. е влязло в сила решение по гр.д. № 1066/1997г. по описа на ВРС, с което е обезсилен КНА № 189/16.12.1995г. – актът, с който първоначалният собственик на процесните имоти е бил признат за собственик на основание давностно владение и наследяване. На това основание е формиран извод, че Бр. е закупила имотите от несобственик, поради което не е могла да прехвърли права, които не е придобила нито на ищците, нито на ответниците. На това основание е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост основан на придобиване по силата на сделка. Тези факти и обстоятелства обосновават правния им интерес от провеждане на установителните искове за разрешаване на спора за собственост, при твърдение, че правото ищците придобили на оригинерно придобивно основание.

В отговор на исковата молба, К. и А. П.и оспорили допустимостта на исковете с доводи за непререшаемост, поради наличие на влязло в сила на 21.04.2011г. решение, с което предявените от ищците срещу тях положителни установителни искове са отхвърлени.

Евентуално оспорили исковете по основание, в т.ч. твърдението, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имотите с намерение за своене, ясно и необезпокоявано, считано от 13.06.2009г. в продължение на 10 години., както и евентуално сочената дата на установяване на фактическата власт – от 2010г. Навели твърдения, че ищците не са демонстрирали пред тях, че владеят имотите за себе си, нито са отблъснали тяхното владение. Оспорили твърдението, че именно ищците са поставили намиращия се в единия от имотите фургон, както и твърдението за момента на поставянето му. Заявили, че собственици на имотите са именно те от 24.01.2007г., когато са закупили същите от Б.и С.Ц.. От този момент имат съзнанието, че са собственици и владеят имотите в това качество. Евентуално навели 4 твърдения, че са придобили собствеността на оригинерно основание – при ясно, трайно, непрекъснато и със съзнание, че са собственици са упражнявали фактическа власт повече от 5 години – от 24.01.2007г.-24.01.2013г., в който период са имали качеството добросъвестни владелци, а евентуално повече от 10 години. Евентуално са навели твърдения, че правото на собственост е придобито от тях при владение от 12.06.2009г. до 12.06.2020г. В тази връзка посочили, че също са декларирали имотите пред Община Варна, заплащали са данъци за тях от 2007-2021г.; през 2012г. ангажирали правоспособно лице и са трасирали имотите с протокол от 07.11.2012г.; вписани са в качеството на собственици в КККР на гр. Варна.