Решение № 1694 от 14.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1694 гр. Бургас, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232120106696 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.

Производството е образувано по исковата молба на „Йеттел БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К. и М. С., чрез пълномощник адвокат В. Г., съдебен адрес: *** срещу А. М. С., ЕГН **********, с адрес:

***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца за следните суми:

1. 265,14 лв. - главница, представляваща неплатени месечни такси и потребление за периода от 15.10.2021г. до 14.12.2021г. по договор за електронни съобщителни услуги от 18.10.2021г. за мобилен номер ***;

2. 328,29 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора, от които 112,17 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 216,12 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey с отстъпка от стандартната цена, ведно със законната лихва върху главниците, начиная от подаване на заявлението - 16.08.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на БРС.

Ищецът посочва в исковата молба, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на 1 телекомуникационни услуги по силата на договор за мобилни услуги от 18.10.2021г., с който абонатът е предпочел мобилен номер *** с абонаментна програма Тотал Макс 36,99 със срок на действие 24 месеца до 18.10.2023г. Към абонамента на ответника е предоставена възможност да закупи мобилно устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey на цена от 1,99 лв. при стандартна цена в размер на 329 лв., т.е. направената отстъпка възлиза на сума в размер на 327,91лв. Твърди се, че ответникът не е изплатил задължението си за плащане на потребените услуги и уговорените абонаментни такси. Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът е прекратил едностранно договора и е начислил неустойка - дължима поради предсрочното прекратяване на договора в посочените размери, формирани както следва: 112,17 лв. - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС и 216,12 лв. неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство. Договорът е прекратен и затова се претендират неустойки, начислени за едностранно прекратяване на договора. Главниците се претендират ведно с начислена лихва за забава. В молба от 15.07.2024 г. ищецът е уточнил, че претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 18.10.2021 г. в размер на 328.29 лв., 112.17 лв. от които – тримесечни абонаментни такси и 216.12 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно договора от 06.07.2022г., се претендира от 16.12.2021 г. до 18.10.2023 г. Изложени са подробни съображения за липсата на неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Изтъкнато е, че неизпълнението на абоната е започнало от ноември 2021 г., т.е. последният не е заплатил нито една месечна абонаментна такса и доколкото очакването на търговеца е било да получи 24 такива, то заплащането на неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси не се счита за прекомерно. Излага изрични съображения по отношение едностранното прекратяване на процесния договор – съгласно т. 11 във вр. чл.

75 и чл. 19 б.„в“ от Общите условия. Моли се да бъде обявено за безспорно между страните, че ответникът е бил титуляр по мобилен номер +*** по програма „ТОТАЛ МАКС – 3699“ за срок от 24 месеца (до 18.09.2023 г.). Твърди се още, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на стойност 265.14 лв., фактурирани за месец ноември 2021 г. и декември 2021 г., които фактури били приложени по делото и което е довело до развалянето на договора, а и активиране на неустоечните клаузи по т. 11 от договора Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски в исковото и заповедното производство. Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който исковете се оспорват, като се твърди, че сключеният договор за мобилни услуги е нищожен, тъй като клаузите му не са уговорени индивидуално и ответникът е нямал възможност да влияе върху съдържанието им. Излага се, че договорът попада в приложението на Закона за защита на потребителите и е сключен при наличие на неравноправни клаузи. По отношение на претендираните неустойки се твърди, че същите не се дължат, тъй като същите са прекомерни и излизат извън обезщетителната, обезпечителната и санкционната функция на неустойката. Посочва се и че за потребените абонаментни услуги операторът не е издал две фактури на обща стойност от 265,14 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни връзки между него и ответника - по договор за мобилни услуги от 18.10.2021 г. за предпочетен номер ***, настъпила изискуемост на вземането и размера на претенцията си.

Посочената облигационна връзка се установява по делото, тъй като цитираният договор е предоставен към заявлението, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Бургас (на л. 30-35 вкл.), носещ неоспорените подписи на страните.

Следователно се доказва наличието на посочената от ищеца облигационна връзка.

Не е спорно по делото, че ответникът е бил титуляр по мобилен номер +*** по избрана програма „ТОТАЛ МАКС – 3699“ за срок от 24 месеца (до 18.09.2023 г.).

Съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че ответникът не изпълнявал месечните си задължения в следния общ размер – за сумата от 265,14 лв., месечни такси и потребление за периода от 18.10.2021г. (а не 15.10.2021 г., когато договорът още не е бил сключен) до 14.12.2021 г. по договор за електронни съобщителни услуги от 18.10.2021г. за мобилен номер *** по фактура № 7329089237 от 15.12.2021 г., включваща периода 15.11.2021 г. до 14.12.2021 г. с посочен краен срок за плащане на задълженията по отчетния период – 30.12.2021 г. По фактура № 73297933259 от 15.11.2021 г., включваща периода 18.10.2021 г. до 14.11.2021 г. г. на ответника са начислени 182, 13 лв. без ДДС, които след това са пренесени като задължения от предходен период по ДФ 7329089237 от 15.12.2021 г.

Видно от детайлизираната справка към фактурите (на л. 45-48 от приложеното към настоящото дело заповедно производство – ч. гр. д. № *** г. по описа на БРС) действително за посочения номер е начислено потребление в тези размери, поради което претенцията попада в рамките на потреблението за посочения период.

Посочените документи не са оспорени по делото и от тях се установят действително потребени от ответника услуги за процесния период, които не са заплатени от него.

Задълженията на мобилния оператор са определени в сключените с ответника потребителски договори и по същество се свеждат обобщено до това операторът за поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/ и пр. разписани в чл. 41 ОУ и сл. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги и в заключение, сумите са начислени за осъществени услуги, поради което потребителят дължи цената за тях. С оглед горното съдът намира, че по делото се доказва наличие на задължение, възникнало за А. С. по цитираните облигационни правоотношения, в претендираните с исковата молба размери.

По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника - по договор за мобилни услуги от 18.10.2021г г. за предпочетен номер ***, прекратяването на тези договори по вина на ответника – неизпълнение на задължения по тях, размерът на дължимата неустойка и изискуемост на вземането.

С Определение № 3687 от 20.06.2024 г., съдът е указал на страните, че ще следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите и им е дал възможност да вземат становище по реда на чл. 7, ал. 3 ГПК.

От твърденията на ищеца става ясно, че претенцията за неустойка е формирана както следва: сумата 112, 17, 15 лв. – за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 3

18.10.2021 г. в размер на 3 месечни такси и 216, 12 лв. – разлика в стандартната цена на устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey, съответстваща на останалия срок на договора.

По отношение на неустойката, формирана от 3 месечни абонаментни такси следва да се отбележи, че същата е фиксирана по подобен начин и в отделните клаузи на чл. 11 (максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти). В практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17, е прието, че предварително определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен (независимо дали в съответното законодателство е квалифицирана като "неустойка"), следва да се приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги. Т. е. прието е, че става въпрос вид възнаграждение по договора, уговорено между страните, което е свързано с предвидими вреди. Поради тази причина фактът, че е уговорено да не надхвърля три месечни вноски, води до извод за липса на прекомерност на неустойката. Не е спорно по делото, че ответникът-потребител не е платил нито една месечна такса след сключване на договора. В чл. 196 от ОУ, приложени по ч.гр.д.*** г. на БРС, изрично е предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на падеж сума. Процесният договор за услуги е прекратен едностранно от Оператора съгласно т. 11 при условията чл.75, във вр.с чл. 196, в) от Общите Условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания. Ето защо искът по чл. 92 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 112, 17, 15 лв. – за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.10.2021 г. в размер на 3 месечни такси.

В частта относно сумата от 216, 12 лв. . – разлика в стандартната цена на устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey, съответстваща на останалия срок на договора, уговорката по чл. 11 от договора представлява неравноправни клауза, тъй като по никакъв начин не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора – неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП. Тази неустойка е формулирана по начин, който не може да бъде определяем към момента на сключване на договора. Наред с това формирани по този начин претенциите за неустойки са с необосновано висок размер по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Показателно е, че размерът на претенцията за тази неустойка надвишава съществено като размер останалите.

Нещо повече – тази неустойка е предвидена в договора за мобилни услуги, касае неговото прекратяване, но има пряко отношение с договора за лизинг, който обаче не се прекратява с прекратяването на договора за мобилни услуги, а точно обратното – както е посочено погоре възниква задължение за цялостното му изпълнение. Т. е. от една страна се касае за неустойка при прекратяване на договор, която обаче се начислява във връзка с договор, който не се прекратява и касае изпълнение (възнагражденията) по този договор. Следователно и на това основание уговорената по този начин неустойка е излязла от присъщите си функции.