Решение № 411 от 01.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Велико Търново, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20254100100304 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 пред. 1 вр. чл. 252 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че през 2019г. е сключил с ответника неформален договор за влог, по силата на който му е предал за съхранение собствените си зърнокомбайн „Клас Доминатор 108 Sl“ рама № 09400288, двигател № 421.900-000-163022, цвят: зелен, с рег. № А 09054 и ремарке - 8 тона, РС-8, рама № 270779, цвят: сив, рег. № Т 02038. Ищецът допълва, че ответникът е следвало да съхранява вложените при него вещи в стопанския му двор, находящ се в с. Родина, общ. Златарица и да ги върне обратно при поискване. Ищецът твърди, че многократно е искал от ответника да му върне селскостопанската техника, но същият отказал да стори това. По тези съображения ищецът отправя искане до съда за осъждане на ответника да му върне вложените при него вещи.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва да е приемал от ищеца за съхранение процесните вещи, да е собственик на стопанство в с. Родина и да е бил канен да върне вложената техника. Освен това ответникът възразява ищцата да е собственик на същата, с оглед на представените от нея свидетелства за регистрация, които легитимират като такива други субекти. С тези доводи моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения договор за покупко – продажба на земеделска и горска техника 1 от 01.11.2021г. е видно, че ищцата, в търговското си качество на ЕТ „Амфора 94-Пенчо Калчев – Р. Ц.“ е закупила от „Гец – Ги“ ЕООД зърнокомбайн „Клас Доминатор 108 SL“ рама № 09400288, двигател № 421.900-000-163022, цвят: зелен, с рег. № А 09054 за сумата от 30 000 лв.

От договор за безвъзмездно ползване на ППС от 14.05.2018г. се установява, че „Агрина – 2017“ ЕООД като собственик на тракторно ремарке , модел РС-8, рама № 270779, цвят: сив, рег. № Т 02038 е предоставил на ищцата, в търговското й качество на ЕТ, безвъзмездното и временно ползване на описаното ППС за срок от 10 години.

От постановление на ВТРП от 29.11.2021г. се установява, че наблюдаващият прокурор по преписка с вх. № 05920/2021г., образувана по жалба на ищцата срещу ответника е отказал да образува досъдебно производство във връзка с процесната земеделска техника, поради липсата на деяние, което да съставлява престъпление от общ характер.

Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на правния спор, а представените писмени обяснения на трети за делото лица не представляват годни доказателства по ГПК, тъй като съставляват писмено свидетелстване, което е недопустимо.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ищцата е предала на ответника процесната земеделска техника за съхранение с уговорката да й я върне обратно при поискване е видно, че същата основава искането си за защита отправено до съда – за осъждането на ответника да й я върне, на съществуващ между тях договор за влог. Доколкото ищецът извежда правата си от облигационна сделка, по която твърди да е вложил при ответника процесните вещи, за основателността на претенцията му за връщането им, собствеността върху тях е без значение. Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Необходимо по делото е да се докаже сключването на договор за влог между страните с влагане на спорните вещи при ответника. Тежестта на доказване е на ищеца.

Съгласно чл. 250 ал. 1 ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължението да я пази и върне, за което няма право на възнаграждение, освен ако то не е уговорено /чл. 250 ал. 2 ЗЗД/.

Видно от тази дефиниция на закона, договорът за влог е неформален, реален и по правило безвъзмезден. Счита се за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнато между страните съгласие. Това означава, че за възникване на договорна връзка между страните не е достатъчно влогодателят да се съгласи да вложи, а влогоприемателят да приеме за пазене конкретна движима вещ, а е необходимо и влаганата вещ реално да се предаде на влогоприемателя. При 2 постиганото съгласие и предадена въз основа на него движима вещ за влогоприемателят се поражда задължение да я пази и да я да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване респ. за последния се поражда правото да иска връщането й, дори преди уговорения срок заедно с получените от нея плодове /чл. 252 ал. 1 ЗЗД/. Договорът за влог е неформален, тъй като в закона не е предвидена особена форма за неговата действителност и за да е валидно сключен е достатъчно постигането на съгласие между страните, последвано от предаване на влаганата вещ. В тежест на ищеца по делото е да докаже сключването на договора за влог, за което по правило са допустими всички доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, стига да не се касае за договор на стойност над 5000 лв. /арг. чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК/. В този случай ограниченията за доказване със свидетелски показания могат да отпаднат само при наличието на изключенията визирани в чл. 251 ЗЗД.

Понастоящем от ангажираните от ищеца доказателства не се установява постигане на съгласие между него и ответника за влагане на процесната земеделска техника при последния срещу задължението му да я пази и върне при поискване.

Ответникът изрично оспорва съществуването на договорно правоотношение между страните с твърдяното в исковата молба съдържание. Ищецът признава, че страните не са съставили писмен акт за влагане на спорните вещи, а доколкото тяхната стойност е над 5000 лв. /общо 52 000 лв./ не е допустимо установяване на твърдяната договорна връзка със свидетелски показания – чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК. Не са налице предвидените в чл. 251 ЗЗД изключения /бедствие като пожар, наводнение или друго изкл. събитие/, при които е допустимо да се разпитват свидетели за възникване и съществуване на облигационно правоотношение, основано на договор за влог. По делото липсват доказателства както за съгласуване на волите на страните по влагане на зърнокомбайната и товарното ремарке в стопанския двор на ответника в с. Родина, така и за фактическото им предаване от ищеца и получаване от ответника. Нещо повече, към твърдения момент на сключване на договора за влог – 2019г. ищецът е доказал, че в негово държане единствено е било товарното ремарке, на основание предоставеното му безвъзмездно ползване с договора от 14.05.2018г. Доколкото зърнокомбайна е придобит от него през 2021г., същият няма как да е част от предмета на твърдения за сключен през 2019г. договор за влог с ответника.

По арг. от чл. 300 ГПК приложеното постановление на прокурор при ВТРП за отказ за образуване на досъдебно производство няма обвързваща за съда материална доказателствена сила и с оглед на характеристиката му на диспозитивен документ направените в него констатации от прокурора не са достатъчни за сигурното установяване на факта, че процесната техника е предадена на ответника и се намира в стопанския двор в с. Родина. При липсата на самите обяснения на ответника, дадени пред органа на досъдебното производство, тяхното пресъздаване в прокурорския акт, не доказва категорично наличието на извънсъдебно признание за неизгодни за него 3 факти, съвпадащи с твърдените от ищеца обстоятелства в исковата молба. А и по арг. от чл. 175 ГПК признанието на факт от страна се преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото, а в случая липсват такива, които да разкриват наличието на договорна връзка между страните по повод на процесната земеделска техника, която да има твърдяното от ищеца съдържание. Представените писмени обясения по изложените по горе съображения не са годни доказателства в гражданския процес, а и същите не могат да бъдат ценени с оглед забраната за допускане на свидетелски показания по чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав на ВТОС намира, че ищецът, върху когото лежи доказателствената тежест, не може да установи в условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационно отношение между страните по договор за влог с предмет влагането на процесната земеделска техника. Липсата на договор с твърдяното от ищеца съдържание отрича наличието на задължение за ответника да пази и да върне при поискване вложените при него вещи, чието неизпълнение да ангажира отговорността му по делото. В тази връзка предявения иск с правно основание чл. 252 ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца вложените при него зърнокомбайн „Клас Доминатор 108 SL“ с рег. № А 09054 и товарно ремарке РС-8, с рег. № Т 02038 се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Липсва предявен иск с правно основание чл. 57 ал. 2 ЗЗД за присъждане на левовата равностойност на посочената земеделска техника, доколкото подобно искане се прави от ищеца едва в устните състезания по делото.

При този изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., доколкото уговарянето и заплащането му в брой се доказва с представения договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025г.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Ц., ЕГН: ********** от гр. Попово, ул. „Христо Ботев“ № 14 против М. Т. М., ЕГН: ********** от гр. В. Търново, ул. „Баба Мота“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 10, иск с правно основание чл. 79 ал. 1 пред. 1 вр. чл. 252 ал. 1 ЗЗД, за осъждането му да й върне вложените при него на основание договор за влог от 2019г. зърнокомбайн „Клас Доминатор 108 Sl“ рама № 09400288, двигател № 421.900000-163022, цвят: зелен, с рег. № А 09054 и ремарке РС-8, рама № 270779, цвят: сив, рег. № Т 02038, КАТО неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р. Г. Ц., ЕГН: ********** от гр. Попово, ул. „Христо Ботев“ № 14 ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. М., ЕГН: ********** от гр. В. Търново, ул. „Баба Мота“ № 16, вх.

4

А, ет. 4, ап. 10 СУМАТА от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - разноски за възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5