Решение № 965 от 01.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Пловдив , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330203034 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 4384152 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди неправилно да е установена стойността на скоростта на движение на превозното средство поради неприспадане на максимално допустимата грешка при измерване с процесната видео-радарна система. Поддържа да не е посочено точното място на извършване на нарушението, което да е съществено процесуално нарушение. Моли се електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., приложено на лист 5-6 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище за неоснователност на възражението на жалбоподателя да не е приспаданата максимално допустимата грешка при измерване с техническото средство. Поддържа електронният фиш да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Твърди да не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са определени правната квалификация на деянието и размерът на 1 административното наказание глоба, както и по ясен начин да е описано мястото на извършване на нарушението. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И.Д.М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 28.03.2021 г., установено от приложения по преписката екземпляр от ЕФ с отбелязана дата на връчване и изпълняващ функцията на разписка. Жалбата е подадена на 02.04.2021 г. съгласно датата на пощенското клеймо върху изпратеното от административнонаказващия орган (АНО) копие на пощенски плик.

Следователно срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 19.01.2021 г. в 12:48 часа в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти км при Общински приют за безстопанствени кучета жалбоподателят И.Д.М. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост на движение от 79 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 82 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 79 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 29 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К с №4384152, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (лист 13-14 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като 2 срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.

От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-2235/20.01.2021 г. се установява, че на дата 19.01.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 20:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти км Общински приют за безстопанствени кучета, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 82 км/ч, а заснемането е извършено на 19.01.2021 г. в 12:48 часа, в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя И.Д.М..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул.

„Пазарджишко шосе“ 4-ти км Общински приют за безстопанствени кучета; датата – 19.01.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 12:48 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят И.Д.М.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 79 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип Cordon-M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го 3 като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Установяването на нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 19.01.2021 г. в 08:00 часа и е приключила в 20:00 часа на същата дата. В този времеви интервал е заснето и процесното статично изображение от техническо средство тип Cordon-M2 с № MD 1196.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.01.2021 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 19.01.2021 г. в 12:48 часа в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти км при Общински приют за безстопанствени кучета жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил с марка и модел „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ и с рег. № ***, като се е движил със скорост от 79 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на надлежна индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. Посочено е в електронния фиш, че деянието е осъществено в гр. Пловдив, на ул.

„Пазарджишко шосе“ 4-ти км при Общински приют за безстопанствени кучета. Така направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, 4 удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

О т субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил деянието си.

Наказанието е наложено на жалбоподателя М. в качеството му на собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Законът за движението по пътищата регламентира законова презумпция относно субекта на отговорността с разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е извършило нарушението. Следователно създаден е механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят М. да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана отговорността му като собственик на превозното средство – така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2036/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д.