Решение № 69 от 13.01.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20223110203172 по описа за 2022 година

Производството е образувано e по жалба на на „ГИК Инженеринг” ЕООД, ЕИК 204661136 против НП № 03-2100170 от 03.11.2021год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 62, ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на въззивното дружество е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно с оглед размера на наложената санкция и моли постановлението да бъде изменено като бъде наложена санкция по реда на чл. 415в от КТ.

В с.з., процесуален представител на въззивното дружество се явява и пледира за приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. представителят на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, с приложение на привилигированата разпоредба на чл. 415в КТ и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата страна.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Н а 20.10.2021год. св. И., инспектор в Д „ИТ” Варна, извършил проверка в обект – жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, УПИ VII-426, ПИ***, по плана на II м.р. жк. „Владислав Варненчик“ изпълняван от въззивното дружество.

По време на проверката свидетелят констатирал, че дружеството – жалбоподател, в качеството му на работодател, е допуснато до експлоатация изградено съоръжение за работа на височина – скеле, около което не била монтирана предпазна мрежа, която следвало да служи за обезопасяване на експлоатираното скеле и предотвратяване на опасността от падане от височина.

Във връзка с констатираното нарушение било дадено предписание за обезопасяване на стъпалата в цялост в срок до 15.11.2022г. , което било изпълнено в рамките на няколко дни след проверката – била поставена предпазна мрежа около скелето.

Н а 29.10.2021год срещу въззивното дружество бил съставен АУАН в който било посочено, че същото на 20.10.2021год. е нарушило разпоредбата на чл. 215б, ал.1 и чл.215ж, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата търговското дружество.

Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал *** от 20.04.2022год, като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и при използване на работното оборудване на въззивното и му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в съответните срокове, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира.

С обжалваното НП въззивното дружество е наказано за нарушаване нормите на чл. 62, ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и 2 безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и при използване на работното оборудване.

Съгласно цитираната разпоредба около и под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи..

В случая по делото няма спор, че в обекта експлоатиран от въззивното дружество е имало скеле, което работниците са използвали ежедневно и което не е било обезопаснено с изискуемата оградна мрежа. В горната насока са всички събрани по делото гласни доказателства.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивното дружество на нарушило посочената по-горе норма от Наредбата.

Доколкото обаче нарушението е било отстранено веднага след установяването му – предпазната мрежа е била поставен в рамките на няколко дни след това /в горната насока са както показанията на актосъставителя, така и уведомлението за изпълнено предписание съдържащо се в приложения към жалбата снимков материал/ и от нарушението не са настъпили вредни последици за работниците съдът счете, че в случая се касае за маловажно нарушение поради което въззивното дружество следва да понесе санкция съобразно нормата на чл. 415в от КТ.

Като съобрази всичко изложено по-горе съдът счете, че в случая се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл. 415в, от КТ, поради което и прецени, че следва да измени НП като наложи на въззивното дружество наказание съобразно тази норма, а именно имуществена санкция в размер на 100лв., което наказание счете за съответно на извършеното деяние и прецени, че ще постигне в пълнота целите предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на спора на АНО се дължи присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство, пропорционални с уважения размер на наложената санкция.

При принципна дължимост на такива в минимален размер от 80 лева, с оглед правната сложност на делото и факта, че същото е протекло в рамките на едно заседание, съответния пропорционален размер възлиза на сумата от 2,66 лева.

Що се касае до дължимия размер на адвокатско възнаграждение – такова е заявено в размер на сумата от 450 лева, като исканият размер е изцяло съответен на изискванията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като съобразно съответната отхвърлена част на санкционната разпоредба, съдът намери, че следва да присъди на въззивника разноски в размер на сумата от 435 лева.

Воден от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2100170 от 03.11.2021год. на Директора на 3

Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 62, ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на „ГИК Инженеринг” ЕООД, ЕИК 204661136 е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА наказанието имуществена санкция до такова в размер на 100лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „ГИК Инженеринг” ЕООД, ЕИК 204661136 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна сумата от 2,66 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Варна да заплати на „ГИК Инженеринг” ЕООД, ЕИК 204661136 сумата от 435 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4