Определение № 24562 от 03.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24562 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20251100512791 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби: по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Н.А., и по частна жалба на Р.М.Г., подадена чрез пълномощника адв.М.М., срещу определение № 38301 от 15.09.2025 год., постановено в закрито заседание по гр.дело № 14606/ 2025 год. по описа на СРС, Г.О., 40 с-в., с което е изменено на основание чл.248 ГПК постановеното по делото решение № 14367/24.07.2025 г., като са намалени присъдените в полза на ответника Р.М.Г. разноски от 1312,45 лв. на 1045,52 лв.

Частният жалбоподател Р.М.Г., чрез пълномощника адв.М.М. моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да остави без уважение молбата на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр.София по чл.248 ГПК по изложени в частната жалба съображения.

Ответникът по частната жалба- „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.Б.Д., в депозиран по делото писмен отговор, оспорва частната жалба и моли съда да остави същата без уважение, като неоснователна по изложени съображения.

Частният жалбоподател „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.Н.А., моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора по изложени в частната жалба съображения.

1

Ответникът по частната жалба- Р.М.Г., чрез пълномощника си адв.М.М., в депозиран по делото писмен отговор, оспорва частната жалба и моли съда да остави същата без уважение, като неоснователна по изложени съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частните жалби са депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни.

Определението на СРС, Г.О., 40 с-в е правилно и законосъобразно.

С решение № 14367/24.07.2025 г., постановено по гр.дело № 14606/2025 г. по описа на СРС, Г.О., 40 състав е признато за установено по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Р.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.****, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 53210/2024 г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1035,93 лв.

- неплатен остатък от главницата /чистата стойност/ по договор за потребителски кредит № **********/05.02.2020 г., сключен с „Ти би ай банк“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 1035,93 лв. до пълния предявен от 4970,35 лв., както и изцяло исковете за сумите от 2363,58 лв. - договорна лихва за периода 30.12.2020 г.-05.02.2024 г. и 2066,63 лв. мораторна лихва за периода 31.12.2020 г.-30.08.2024 г. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.****, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 88,26 лв. - разноски. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на Р.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, сумата от 1312,45лв. - разноски.

С определение № 38301 постановено в закрито заседание на 15.09.2025 год. по гр.дело № 14606/ 2025 год., на СРС, Г.О., 40 състав, е изменено на основание чл.248 ГПК постановеното по делото решение № 14367/24.07.2025 г., като са намалени присъдените в полза на ответника Р.М.Г. разноски от 1312,45 лв. на 1045,52 лв.

В мотивите на обжалваното определение е прието за установено следното: „ Съдът намира, че в настоящия случай, при съобразяване липсата на правна и 2 фактическа сложност на делото, материалния интерес, извършените процесуални действия, провеждането само на едно открито съдебно заседание /което е минимумът по ГПК/, както и обема и характера на събраните доказателства и ориентировъчните размери по Наредба № 1/2004 г., адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъде намалено от 1200 лв. на 900 лв. При този размер на адвокатското възнаграждение и сторени разноски от 275 лв. депозит за експертиза или общо 1175 лв., присъдените му разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да бъдат намалени от 1312,45 лв. на 1045,52 лв.“

Законосъобразен и обоснован е изводът на Софийски районен съд да измени решението си в частта за разноските, като намали присъденото с решението адвокатско възнаграждение за процесуална защита на ответника Р.М.Г. от 1200 лв. до размер на сумата от 900 лв.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл.633 ГПК, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изложени са съображения, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да 3 са : видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Константната практика на ВКС /ч.гр.дело № 83/2024 г. на І г.о., гр.дело № 5303/2023 г. на ІІІ г.о., ч.гр.дело № 2100/2024 г. на ІІ г.о., т.дело № 355/2024 г. на І т.о., ч.т.дело № 2559/2024 г. на ІІ т.о., ч.т.дело № 2450/2020 г. на ІІ т.о./, формирана съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 е, че приетата в приложение на уредената в чл.36, ал.2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др.

Даденото с решението на СЕС по преюдициалното запитване разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС, постановено след цитираното решение на СЕС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното настоящият въззивен състав счита, че отсъства основание да се присъди по-високо от определеното с обжалваното определение адвокатско възнаграждение за процесуална защита в производството пред първата съдебна инстанция на ответника Р.М.Г., а именно 900 лв. Този размер на 4 възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от предмета на производството по делото и на защитавания материален интерес. Размерът на адвокатския хонорар, присъден като разноски за производството пред първата съдебна инстанция, кореспондира и с обема на осъществената работа от пълномощника на ответника в производството пред Софийски районен съд при съобразяване, че същият е депозирал отговор на исковата молба, явил се е в проведеното по делото едно открито съдебно заседание, в което е изслушано и прието единствено заключение на вещо лице по допусната съдебно- счетоводна експертиза.

От друга страна с оглед на изложеното настоящият въззивен състав счита, че отсъства основание да се присъди и по-ниско от определеното с обжалваното определение адвокатско възнаграждение за процесуална защита в производството пред първата съдебна инстанция на ответника Р.М.Г.. Искането на ищеца за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение присъдено като разноски на ответника до размер на сумата от 400 лв., съдът намира по изложените по-горе съображения за изцяло неоснователно.

По изложените съображения обжалваното определение, като правилно следва да бъде потвърдено, а подадените срещу него частни жалби, като неоснователни - да се оставят без уважение.