Протокол № 1549 от 27.11.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1549 гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Д. Кр. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Частно наказателно дело № 20255220201544 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Обвиняемият А. Б. Щ., редовно призован- явява се лично и защитника си адв.А. У., редовно упълномощен.

За РП-Пазарджик се явява прокурор Д. Ч..

АДВ. У.: Да се даде ход на делото, госпожо съдия.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се гледа делото. Не държа на присъствието на другите двама защитници адв.К. и адв. А.. Прецених, че е достатъчно адв.У. да присъства. Те са информирани и им е казано за делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото,

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на обвиняемия, както следва:

А. Б. Щ.- роден на ****г. в гр.Стамболийски, обл.Пловдив, живущ в гр.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, с висше образование- маркетинг, безработен, неосъждан, ЕГН: **********, л.к. № ****, издадена на 07.05.2020г. от МВР- Пазарджик.

1

На обвиняемия се разясниха правата по НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах си правата.

Не се направиха отводи на съда, секретаря и прокурора.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРОЧЕТЕ СЕ ИСКАНЕТО за изменение на наложената на обвиняемия А. Щ. мярка за неотклонение „Домашен арест“.

АДВ. У.: Поддържаме искането и изложените в него доводи. Едно от твърденията ни като основание е фактът, че детето в момента се отглежда при условия, които не са подходящи за неговото здраве и възможността г-н Щ. да бъде навън, би дало възможност това отглеждане да бъде при поблагоприятни условия. Поддържам и доказателственото искане за приемане на приложените към искането писмени доказателства- препоръка, заповед за незабавна защита и предизвестие към трудов договор.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам искането.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима, нека да бъде приета и разгледана.

Да се приемат представените с нея доказателства.

АДВ. У.: Госпожо съдия, ще направя и нови доказателствени искания.

Желая да приемете като допълнително писмено доказателство още една характеристика, озаглавена като препоръка, изхождаща от обитателите на етажната собственост, в която живее обвиняемият- молител в случая.

Съдържанието на същата ще ползваме в процеса в частта, с която обосноваваме исканията.

Отделно, моля, да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел лицето Р. А. за разпит по отношение фактите, относими към ситуацията, при която се отглежда детето, налице ли е трайно връзка установена между молителя и неговото дете, налагаща също между тях двамата да се осигурява редовен контакт. Също така и за възможността близък приятелски кръг на молителя- обвиняем да въздейства по начин, по който да се възпрепятства нарушаване на заповедта за незабавна защита или друга правна норма и съответно да се постигнат целите на НПК с друга подходяща мярка за неотклонение.

2

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените доказателства. Доколкото мярката за неотклонение не би трябвало да се обвързва със заповедта от защита от домашно насилие и доколкото разбирам, че целта на допускането на свидетеля е да установи едни взаимоотношения между обвиняемия и детето, считам, че не е необходимо да бъде допускан исканият свидетел за тези обстоятелства, но предоставям на съда.

РЕПЛИКА АДВ. У.: Имам чувството, че останах неразбран. Неслучайно в молбата едно от основанията е, че детето трайно в момента се отглежда почти целодневно в работното място на майката. Това са условия, опасни за неговото здраве. Твърдението, че бащата би могъл да отглежда детето през поголямата част от времето, съответно с помощта на трето лице, което да осъществява взимането и предаването на детето, за да няма контакти между тях. За да може да обосновем наличието на тези основания, би трябвало някой да може да заяви къде се отглежда детето, съответно бащата има ли освен декларирано досега от него желание и възможност и показал ли е такива възможности да се грижи за това дете, за да може съдът да прецени може ли това да бъде основание за съда за изменение на мярката. Ако преди това не сте ме разбрали, може би с това ми допълнение се разбира.

СЪДЪТ намира за основателно доказателственото искане на адв.У. за приемане като писмено доказателство по делото на представената днес препоръка от лица, за които се твърди, че са собственици на имоти от етажна собственост на *** в гр.Пазарджик, доколкото съдържащата се в същата информация касае характеристични данни на обвиняемия, поради което се явява от значение за правилното решаване на въпросите по съществото на настоящото производство. Като такива следва да се приемат и представените писмени доказателства с искането за изменение на мярката за неотклонениепрепоръка, заповед за незабавна защита и предизвестие към трудов договор, както и материалите по приложеното по делото ДП № 916/2025г. по описана РУ- Пазарджик.

В същото време съдът намира, че доказателственото искане на адв.У. за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето Р. А. е неоснователно.

Предметът на настоящото производство по чл.65 от НПК е свързан единствено с извършване на преценка от страна на съда дали са настъпили 3 нови обстоятелства, които да променят изводите на предходните съдебни инстанции относно наличието на предпоставките за вземане на МНО „Домашен арест“. Действително, по-новата практика на ЕСПЧ, а и актуалната такава на ВКС, предвижда възможност в рамките на това производство да се събират доказателства, вкл. гласни такива. В случая обаче, заявеното от защитника обстоятелство, във връзка с което се иска допускането на посочения свидетел, не касае въпроси от предмета на делото. Въпросите относно мястото и условията, при които се отглежда малолетното дете, са такива от компетентността на гражданския съд и нямат отношение към предмета на настоящото производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: приложените към ДП №916/2025г. по описа на РУ- Пазарджик, приложените към исканетопрепоръка, заповед за незабавна защита и предизвестие към трудов договор, както и днес представената препоръка лица, за които се твърди, че са собственици на имоти от етажна собственост на *** в гр.Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.У. за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето Р. А..

Страните /поотделно/: Нямаме други искания. Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. У.: Уважаеми районен съдия, аз не подценявам по никакъв начин основното производство и обвинението по това производство. На пръв поглед може да се стори на някой, че за досега повдигнато обвинение мярката дори е лека, но аз не съм бил участник досега в ДП и затова не съм имал данни и подробности по обвинението и доказателствата. Запознах се с тях в хода на настоящото производство. Затова поради липсата на такива данни не съм развил и тезата за продължаващо наличие на обосновано предположение за извършване на процесните деяния. Все пак ще кажа няколко думи, 4 независимо, че този въпрос съм го засегнал в молбата.

Действително, в приложените по делото доказателства, изходящи от ранния етап на разследването, има доста свидетелски показания, които на пръв поглед се сочат като възможност да се обоснове, макар и на първоначален етап, становището, че обвиняемият е извършил вменените му престъпления. Само че аз бих обърнал внимание на уважаемия съд, че в основната си част обвинението се касае за многократно, над 4 пъти- закана за убийство, което изисква възбуждане на основателен страх. Пак заявявам, че уважаемият съд не е в ситуация да прави заключения и да изгражда мнение по съществото на обвинението, но освен по фактите, съдът разсъждава и би трябвало да обоснове актовете си логически. Не е логично според мен да поддържаме на този етап становището, че може в момента да е налице обосновано предположение, че в един продължителен период от време лица, за които в обвинението се сочи, че не подържат трайно съжителство, т.е. имат свободно предвижване и са били и на други места, говоря за пострадалата, след всеки акт на насилие под формата на закана за убийство, което е възбуждало основателен страх, отново отива и се поставя в ситуация да бъде отново заплашвана със закана за убийство, от което да изпитва отново основателен страх. Логически на мен не ми се изгражда една стройна възможност за изграждане на това обосновано предположение, което се иска.

Независимо от това, ако приемем, че на този етап и съобразно процесуалните възможности съдът при първоначален поглед на представените доказателства може да заяви, че все още съществува предположение за извършване на престъплението, отиваме на другите две изисквания на мярката за неотклонение и съответно възможността й за промяна.

Ще започна отзад напред, както в молбата. Още при първоначалното вземане на мярката, като коментирам най-вече акта на ОС- Пазарджик, е преценено, че молителят- обвиняем не разкрива характеристика на лице, което ако бъде на свобода, ще се укрие. В молбата съм заявил и има вече данни, че същото лицето, както и сега в момента, е имал вече един път възможност без контрол, било то визуално, физически или електронна гривна, да се предвижва. Той е извършил такова предвижване и не е предприел действия по укриване. В същата ситуация сме и в момента. Имаме налице поне обективни доказателства, че това лице, ако може да се предвижва спокойно в 5 пространството, не би предприело действия по укриване.

Отиваме на другата хипотеза, която е била възприета при първоначалното вземане на мярката, било то „Задържане под стража“ или било то при нейното изменение в „Домашен арест“, а именно възможността обвиняемият да извърши друго престъпление. Тази хипотетична възможност е свързана най-вероятно, като обсъдих фактите, при които е взета първоначалната мярка, става дума за престъпление, което да се извърши не хипотетично по целия кодекс, а спрямо пострадалата, макар и да не е конкретизирано това престъпление, но явно е свързано с досега вменените му деяния. По тази възможност изтъкнал съм го в искането, а и това е становището и на обвиняемия, че фактологията, която Ви е представена и на която се държи досега обвинението, са ситуации, които са развили изцяло в затворен обект, обитаван, макар и временно, от обвиняемия и пострадалата.

Във всички свидетелски показанията се коментира битова причина за възникване на тези конфликти. Неслучайно това го обвързвам с продължителността на търпяната мярка. Повече от месец тези лица нямат никакви физически, а и друг контакт, като говоря за пострадалата и обвиняемия. Ако се постигне сега изменение, което се търси, отново същите лица ще бъдат в ситуация, в която няма да могат да има възможност за контакт при такива обстоятелства, при които да се възпроизведе първоначалната фактическа обстановка, която пък е довела до обвинението.

Това наше твърдение се потвърждава с представената по делото заповед за незабавна защита. Чух становището на прокуратурата, че същата няма отношение в производството, което все още е висящо в основната част, към основателността на настоящото искане. Категорично не съм съгласен с това становище, тъй като тази заповед, която се намира на физическо разположение и приложена по делото, сочи какви са нейните параметри и ясно се вижда, че тя категорично би възпрепятствала реализирането на престъпление от страна на обвиняемия към пострадалата, свързано с възможност за физически или вербален контакт. Дори при опит за нейното нарушаване, пострадалата или друго лице би могло веднага да сезира органите и да се предприемат мерки срещу обвиняемия. Доколкото във всеки процес действа презумпцията за невиновност, аз мисля, че едно, че същата може да бъде прехвърлена и по отношение на това, че не може да се вменява на обвиняемия, че той изведнъж ще неглижира въпросната заповед, а и в същото 6 време има една негласна презумпция за нормалност, за вменяемост ще я нарека и се води настоящото НП. Нека да разсъдим- не е нормално човек, който се приема за вменяем и при наличие на тази заповед и при условие, че е бил в арест и след това под „Домашен арест“, ще наруши такава заповед, за да се стигне пак до първоначален резултат. Пак соча, че ще липсва мотив за такова нарушаване. Мотивите за евентуално извършване на вменените му на молителя деяния са били личностен сблъсък с пострадалата в затворена домашна обстановка, каквато няма повече да имаме.