Решение № 114 от 27.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Благоевград, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска в присъствието на прокурора и Н. Г. С. като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600666 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. К. С. - защитник на подс. И. М. П. срещу Присъда № 24/06.03.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 1899 / 2023 год. по описа на Районен съд - Благоевград.

Според изразеното във въззивната жалба на защитника становище, присъдата по отношение осъждането за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК е необоснована и незаконосъобразна.

Поддържа, че тези обвинения не са доказани по несъмнен начин и деянията са несъставомерни. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и подс. П. да бъде оправдан по възведените му обвинения за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и по чл. 270, ал. 1 от НК.

Подсъдимият И. П. и неговият служебен защитник - адв. К. /след отказ от редовно упълномощения защитник и предоставена правна помощ/редовно призовани, се явяват в съдебното заседание пред въззивния съд.

1

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП Благоевград изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваната присъда подсъдимият И. М. П. е признат за виновен в това, че на 16.09.2021 г. около 15:30 часа в Благоевград, по ул.

„Евтим Драганов“, с посока на движение от бензиностанция „Лукойл“ към гробищния парк е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с peг. № *, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложено му - с Наказателно постановление № 20-1116 001082/16.09.2020г. на Началник група ОД на МВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ влязло в законна сила на 12.01.2021г . - престъпление по чл.343в, ал. 2 НК.

Наред с това, подс. И. М. П. е признат за виновен по обвинението в това, че на 16.09.2021 г. около 15:30 часа в Благоевград, ул. „Евтим Драганов“ противозаконно е пречил на органите на властта – на полицейските служители при 01 РУ- Благоевград И. Д. Д. и Р. Я. И., да изпълнят задълженията си да спрат пътното превозно средство, да проверят документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, като не се е подчинил на подадения му звуков и светлинен сигнал за спиране от страна на полицейските служители и е избягал с управлявания от него лек автомобил марка и модел „Ауди А3 “ с peг. № * - престъпление по чл.270, ал.1 НК.

Фактическите положения по делото са правилно установени. По делото е проведено съдебно следствие като със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, като в резултат на анализа на доказателствените материали се установяват 2 следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият И. М. П. е роден на ************, с ЕГН **********.

Със ЗПАМ № 10065/16.11.2009 г., предвид отнемането на всички контролни точки съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП, на основание чл. 171, т.4 ЗДвП на П. е наложена принудителна административна мярка „Изземване на свидетелството за управление на МПС“. ЗПАМ е връчена подсъдимия на 14.01.2010 г., не е обжалвана и е влязла в сила на 29.01.2010 г.

С Наказателно постановление № 20-1116-001082/16.09.2020г., издадено от началник група ОД на МВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за това, че на 21.08.2020 г. в гр. Благоевград, по ул. „И. Михайлов“ в посока от бул. „Св. Димитър Солунски“ към ПП Е79 управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал. 4 ЗДвП – нарушение на чл.150 ЗДвП. Наказателното постановление е връчено лично на подсъдимия на 04.01.2021 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 12.01.2021 г.

На 16.09.2021 г. свидетелите И. Д. и Р. И. – полицейски служители при 01 РУ- Благоевград изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по охрана на обществения ред, като около 15.30 ч. се намирали на кръстовището образувано между ул. „Зеленка“ и ул. „Евтим Драганов“.

По това време в посока от бензиностанция „Лукойл“ към гробищния парк на кв. Грамада, покрай тях преминал л.а. „Ауди А3“ с рег.№*.

Д. и И.ов видели, че автомобилът се управлява от подсъдимия П., за когото знаели, че е неправоспособен водач и когото познавали във връзка с работата си. Полицейските служители чрез стоп - палка подали сигнал за спиране на управлявания от П. автомобил, след което го последвали с полицейския автомобил, обозначен с полицейски знаци и му подавали звуков и светлинен сигнал за спиране.

П. не спрял на подадения му сигнал за спиране чрез стоп- палка и след като видял, че полицейският автомобил го следва, отново не се подчинил на подадените му звукови и светлинни сигнали за спиране, а ускорил скоростта на управлявания от него автомобил, като последователно преминал по улици в града, след което продължил в посока бензиностанция „Лукойл“ и по пътния възел се включил на ПП1- Е79 като тръгнал в посока отбивката за селата Б.п. и Р..

3

Полицейските служители последвали подсъдимия със служебния автомобил, но управляваният от П. автомобил се движел с по-висока от тяхната скорост, поради което изгубили автомобила от полезрението си.

Свидетелите Д. и И. се насочили към с. Б.п., където живеел подсъдимият и направили обход на селото, но не успели да установят П. и автомобила, който управлявал. За оказване на съдействие в открИ.ето на П. е изпратен и автопатрул в състав – полицейските служители Б. и Н., които също не успели да установят подсъдимия.

На същата дата свидетелят И. съставил докладна записка, в която отразил детайли за посоката и маршрута на движение на управлявания от П. автомобил, подадения му сигнал за спиране, докладването на случая на дежурен ОДЧ при ОДМВР – Благоевград, изпращането на АП -721 за оказване на съдействие и безрезултатното търсене на П. и автомобила му на територията на с. Б. п..

Въз основа на изготвената от И.ов докладна записка и получените допълнителни сведения от полицейските служители Д. и И., С. М. – служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград приел, че с действията си П. е извършил нарушение на чл.104, ал.7 ЗДвП и чл.150, ал.1 ЗДвП, поради което на 05.10.2021 г. съставил срещу него АУАН № 641637.

Материалите от преписката, по която е съставен АУАН 641637/05.10.2021г. са изпратени до РП-Благоевград, като въз основа на тях е образувано ДП 485/2021 г. по описа на 01 РУ Благоевград.

Съгласно приложената по делото справка съдимост, П. е осъждан многократно, включително и за престъпления по чл.343в, ал.2 НК като с влязла в сила на 05.06.2015 г. Присъда № 4298/15.10.2014 г. постановена по НОХД 438/2013 г. на ОС Благоевград за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал., вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години, което е изтърпял на 08.09.2019 г.

Така изложените факти се установяват от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И. Д., Р. И., С. М., С. Ч., Р. Б., К.

Н., В. П. и прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 т.4 НПК показания на М. П. и приложените към писмени доказателства.

Свидетелят Д. е категоричен в показанията си, дадени пред 4 първата инстанция /л. 92-93/, че при случай, предхождащ процесния, когато видели водач, който е спрял автомобила си и е дал назад, виждайки светлоотразителна жилетка, за да избегне проверка, те се доближили и разпознали подсъдимия. След справка установили, че автомобилът се води на бащата на подсъдимия и изготвили докладна.

За процесния втори случай Д. сочи, че забелязал същия автомобил „Ауди“, управляван от същото лице – подсъдимия, който не се подчинил на подаден звуков и светлинен сигнал и след известно преследване бил изгубен визуално от погледа на полицейските служители.

Още първия път след направена проверка се установило, че подсъдимият бил неправоспособен. При втория опит да бъде спрян подсъдимия било светло и бил видян ясно от свидетеля.

Д. потвърждава показанията си, прочетени по съответния ред като заявява, че улиците и посоките на движение са така, както са описани в разпита му от досъдебното производство и обяснява противоречията с изминалия период от време /на ДП е разпитван на 10.12.21 г., а в съдебното производство – на 27.06.2024 г./.

Свидетелят Р. И. е бил съвместно на работа със свидетеля Д. на инкриминираната дата и потвърждава изцяло показанията на последния.

Категоричен е, че подсъдимият е управлявал автомобил, бил е сам, последвали го със звукова и светлинна сигнализация след като не спрял, за да му бъде извършена проверка и впоследствие успял да избяга, тъй като автомобилът му бил много по-бърз и мощен от полицейския. Прочетени са показанията му от досъдебното производство и е уточнил посоката на движение като е обяснил и причината за противоречието – объркване.

Първоинстанционният съд аргументирано е отговорил защо кредитира показанията на свидетелите Д. и И.ов, които са очевидци и показанията им имат главна доказателствена стойност в процеса. Те са имали повод да искат извършването на проверка на подсъдимия, който предходно е осуетил такава и за когото има данни, че им е служебно известен, предвид съдебното му минало.

Правилно съдът е анализират останалите гласни и писмени доказателства, отговорил е кои от тях кредитира и защо и кои нямат съществена доказателствена стойност поради това, че не спомагат за изясняване на обективната истина по делото.

5

В мотивите на първоинстанционния съд аргументирано е отговорено на едно от възраженията на защитата, а именно, че информация за движение на процесното МПС е получена единствено от камерите на АПИ /л.67 ДП/, които са монтирани на пътища, част от републиканската пътна мрежа. Горното не изключва движение на този автомобил по общинската пътна мрежа, както и по републиканската такава в участъци, в които няма поставени контролни устройства.

Предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъпленията на възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация:

По делото е установено по изискуемия се с НПК несъмнен начин, че с Наказателно постановление № 20-1116-001082/16.09.2020г., издадено от началник група ОД на МВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за това, че на 21.08.2020 г. в гр. Благоевград, по ул. „И. Михайлов“ в посока от бул. „Св.

Димитър Солунски“ към ПП Е79 управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал. 4 ЗДвП – нарушение на чл.150 ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на П. на 04.01.2021 г., като същото не е обжалвано и е влязло сила на 12.01.2021 г.

На следващо място на 16.09.2021 г., преди да е изминала една година от налагането на административното наказание по посоченото наказателно постановление, на описаното в обвинителния акт място, подсъдимият отново е управлявал МПС без да притежава необходимата за това правоспособност, като по този начин е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2 НК.