Решение № 477 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300503221 по описа за 2024 година

С решение №4147/24.10.2024г., постановено по гр.д.№18869/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.състав, съдът е осъдил Община ***, БУЛСТАТ: *****, да заплати на К. Н. К. ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4272,02 лева, представляваща причинени имуществени вреди, вследствие паднало дърво на 26.11.2023г. в гр.

*****, върху притежавания от ищцата лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза“, с peг. № *****, ведно със законната лихва от датата на увреждането26.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. Н. К. ЕГН **********, иск по чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД против Община ***, БУЛСТАТ: *****, за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, притеснения и стрес, неудобства, безпокойство и нервно напрежение, породени от невъзможността да използва личното си МПС по предназначение за няколко месеца, предвид неизправността му, вследствие на паднало дърво на 26.11.2023г. в гр. *****, върху притежавания от ищцата лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза“, с peг. № *****, ведно със законната лихва от датата на увреждането26.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен, съответно е разпределена и отговорността за разноски.

Против осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба от Община ***, ЕИК*****, чрез гл.юрк. И. Д.. Жалбоподателят сочи, че съдът 1 неправилно определил обезщетението за причинените имуществени вреди в размер на 4272.02 лв., тъй като този размер надвишавал средната пазарна стойност на автомобила към момента на настъпване на увреждането. С присъждането на този размер на обезщетение се нарушавал принципът на неоснователното обогатяване, доколкото ищецът получавал обезщетение в поголям размер отколкото струвала повредената вещ. Неправилно съдът приел, че принципът за тоталната щета не намирал приложение в случая, тъй като не се касаело за застрахователно правоотношение. В случай, че стойността на ремонта надвишавала действителната стойност на вещта, обезщетението следвало да се определи на базата на действителната стойност, в подкрепа на което сочи и съдебна практика. Доказало се, че цената за ремонта на увредения автомобил била по-висока от средната пазарна стойност на МПС в размер на 3779 лв. С оглед на това следвало да се приеме, че било налице погиване на вещта и обезщетението следвало да се определи в размер на пазарната стойност на автомобила към момента на увреждането. Към определената средна пазарна стойност на вещта следвало да се приложи коефициент на амортизация, респ. да бъде приспадната стойността на запазените части, тъй като ищецът могъл да реализира полза от увредената вещ. Така дължимото обезщетение следвало да бъде определено на 2833 лв.

Евентуално, обезщетението следвало да бъде определено в размер на 2979 лв., сума представляваща разликата между пазарната стойност на автомобила – 3779 лв. и сумата от 800 лв., която ищецът би получил при предаването автомобила за скрап. Искането е за отмяна съдебното решение в обжалваната част, като бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2883 лв.,евентуално – 2979 лв., като до уважения размер искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от К. Н. К., чрез адв. Т.

Т., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Искането е жалбата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен иск от К. Н. К. против Община *** с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата в размер на 3 419.36 лв., представляваща стойността на имуществени вреди, причинени на ишцата от увреждане на собствения лек автомобил - марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег.№ *****, вследствие на паднал клон от дърво върху МПС, което събитие се случило на ул. „*****“, зад блок на бул. „*****“ №6 на дата 26.11.2023г. С исковата молба се претендира още заплащането на сумата в размер на 2.50 лв. за издаване на служебна бележка от III- та РСПАБ-****, а също и на сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес, неудобства, безпокойство и нервно напрежение, възникнали в резултат от невъзможността за Н. да използва личното си МПС по предназначение за няколко месеца, поради неизправността му.

В срок е постъпил и отговор на исковата молба, с който се взема 2 становище за неоснователност на иска по подробно изложени съображения.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Районният съд е приел, че за уважаване исковата молба с правна квалификация чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличието на противоправно бездействие от служителите на Община *** за стопанисването на зелените площи на територията на общината; настъпване на инцидента при описания в молбата механизъм; наличието на претърпените имуществени вреди, претендирани от ищцата, съответно техния размер; причинна връзка между вреди и деяние; вина, която се предполага. Прието е от решаващата инстанция, че причина за настъпване на произшествието е паднало дърво върху превозното средство, което дърво се е намирало на ул. „*****“, зад блока на бул. „*****“ №*, като събитието се случило на 26.11.2023г. В тази връзка се сочи, че общината следвало да поддържа растителността в населените места, което задължение произтичало от чл.61 и сл. ЗУТ. Общинската администрация, чрез длъжностните си лица, следвало да вземе мерки за състоянието на декоративната растителност, за да не се застрашава живота и здравето на гражданите. Неизпълнението на задълженията от страна на общината, чрез нейните служители да поддържа растителността, ангажирало и гаранционнообезпечителната отговорност на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД. Налице била причинна-връзка между установеното бездействие на ответника и настъпилите вреди по процесното МПС. Неоснователно било и възражението за случайно събитие. От изложеното следвало, че искът бил доказан по своето основание. От приетата по делото експертиза се установява, че размерът на разходите, необходими за части, материали и труд, за възстановяване на автомобила по пазарни цени възлизала на 4272,02 лв. В случая не били приложими и правилата за тотална щета, доколкото при деликтната отговорност на обезщетение подлежали всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждане. Неоснователно било възражението на общината за приспадане на ползите, които ищцата могла да реализира от стойността на повредената вещ. В тази връзка вещото лице посочило, че в случай на бракуване на колата, то собственикът щял да получи сума от 800 лв., но това имало значение само, когато колата не могла да се отремонтира, а в настоящия случай било установено, че автомобилът подлежал на възстановяване. Недоказано останало възражението за съпричиняване.

Съдът, след като съобрази материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори пред настоящата инстанция за това, че действително е настъпила повреда на процесното МПС, вследствие на паднали клони от дърво, както и че лекият автомобил е собственост на ищцата. Не се спори и досежно механизма на настъпване на произшествието. Спорен пред въззивния съд е въпросът за размера на дължимото се обезщетение за причинените имуществени вреди, респ. приложим ли е принципът за тоталната щета, в случаите когато не е налице застрахователно правоотношение. С оглед изложеното предмет на обсъждане ще бъдат само тези събрани по делото доказателства, които способстват за доказването на спорните в настоящото производство въпроси.

3

При деликтната отговорност на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Имуществената вреда се равнява на разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, в случай че нямаше засягане.

Претърпените загуби, като вид имуществена вреда, представляват засягането по определен начин на едно налично благо, на едно имущество, собственост на ищеца – кредитор, чрез намаляване на стойността на съответната вещ или нейното погиване, понасянето на разноски и т.н. В случай на настъпило увреждане на вещ, собственикът на вещта следва да бъде обезщетен за всички вреди, които е понесъл от противоправното поведение на причинителя на вредите. Следва да се държи сметка, че функцията на обезщетението е да се поправят вредите, а не да се допуска обогатяване на увредения. Затова, ако от вредоносното действие увреденият би могъл да извлече някакви ползи, като например, че увредената вещ може да се предаде на вторични суровини, стойността на тези ползи трябва да се извадят от стойността на вредите. При имуществените вреди паричното обезщетение трябва да е равно по стойност на вредата, която пък представлява разликата между оценката на имуществото на увредения след увреждането, и оценката, която това имущество би имало, в случай че го нямаше противоправното поведение, причинило вредата.

Важна особеност е, че когато от деликта са засегнати употребявани блага, в този случай паричното обезщетение следва да бъде отчетено с оглед намалената стойност на вещта, за да не се стигне до неоснователно обогатяване на увредения. Имущественото обезщетение се равнява на сумата, с която реално се е намалил патримониумът на ищеца в резултат на деянието.

От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че разходите за ремонт на повреденото МПС, вследствие на падналите върху него клони от дърво, възлизат на сумата в размер от 4,272.02 лв. с включено ДДС.

С протоколно определение №5732/04.06.2024г. съдът е допуснал допълнителна задача към вещото лице, във връзка с което по делото е постъпило и допълнително заключение, от което се установява, че средната пазарна стойност на повредения лек автомобил, към датата на настъпване на произшествието, се равнява на 3 779 лв., а при прилагане принципа за тоталната щета, стойността на МПС следва да бъде намален до 75 % от действителната стойност към датата на настъпване на произшествието, като по този начин същата ще бъде в размер на 2833 лв.

Настоящият състав намира, че в случая не следва да бъде прилаган принципът на тоталната щета, доколкото не е налице застрахователно правоотношение, поради което и не намират приложение разпоредбите на Кодекса на застраховането. Поради това, неоснователно се явява искането на въззивника, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен на 2883 лв., която сума представлява стойността на повреденото превозно средство, намалена до 75 % от действителната и стойност към датата на произшествието.

Както бе отбелязано и по-горе обаче, функцията на обезщетението е да се поправят вредите, а не да се допуска обогатяване на увредения. Поради 4 това, в случай че е налице възможност за увреденото лице да генерира някакви ползи от увреждането, то тези ползи трябва да се приспаднат от дължимото обезщетение. В тази връзка ще се посочи, че присъждането на парична сума, необходима за възстановяване на автомобила, която е по-голяма от средната стойност на превозното средство към датата на увреждането, неминуемо би довело до увеличаване на актива, до увеличаване на имуществото на увредения, което той е имал преди и след инцидента. В случая, преди падането на клоните от дърво върху процесното МПС, собственикът на последното е притежавал вещ на стойност, посочена в приетата по делото експертиза, а именно 3 779 лв., като настоящият състав счита, в случая не следва да се присъжда стойността за пълното възстановява на превозното средство, тъй като релевантна е средната пазарна стойност, доколкото с последната собственикът може да си закупи автомобил от същия клас, без да се налага да прави ремонт. Следва да се държи сметка, че обезщетението има за цел да репарира виновно причинени вреди, а не да бъде инструмент за получаване на определен вид облаги. При регулиране на обществените отношения при деликтната отговорност важно е да бъде постигнато такова положение в отношенията между страните, каквото е било и е съществувало преди осъществяване на повредата. Действително при деликта трябва да се обезщетят всички вреди, които са причинени, но тези вреди са съизмерими със средната пазарна стойност на автомобила, тъй като се установява по делото, че разходите за ремонт на колата възлизат на цена, по-висока от стойността на самото превозно средство, като в противен случай ще се наруши принципът за неоснователното обогатяване, ищцата ще получи повече отколкото е имала, което правният мир не търпи.