Решение № 909 от 03.06.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№909

Гр. Пловдив, 03 юни 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 662 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от адв. П.К., процесуален представител на Комисията за защита на потребителите, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Славейков“ № 4А, ет.3, против Реше­ние № 2261/09.12.2019 г., постановено по АНД № 4195/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV н.състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № К-039638 от 30.05.2018 г. на член на КЗП, оправомощен със Заповед № 1011 от 14.11.2016 г. на председателя на КЗП, с което на „Голдшилд“ ЕООД, ЕИК *****, са наложени административни наказания „имуществена санкция“, както следва:

-

На основание чл.207 във връзка с чл.50 от ЗЗП –

1 000.00 лв.;

-

На основание чл.204 във връзка с чл.47 ал.1 т.2 от ЗЗП

– 500.00 лв.;

-

На основание чл.204 във връзка с чл.47 ал.1 т.3 от ЗЗП

– 500.00 лв.;

-

На основание чл.204 във връзка с чл.47 ал.1 т.5 от ЗЗП

– 500.00 лв.

-

На основание чл.204 във връзка с чл.47 ал.1 т.7 от ЗЗП

– 500.00 лв.;

-

На основание чл.204 във връзка с чл.47 ал.1 т.8 от ЗЗП

– 500.00 лв.;

-

На основание чл.204 във връзка с чл.47 ал.1 т.12 от ЗЗП – 500.00 лв.;

-

На основание чл.225в във връзка с чл.181н ал.2 във връзка с ал.1 от ЗЗП – 500.00 лв.

-

На основание чл.225в във връзка с чл.181н ал.4 от ЗЗП

– 500.00 лв.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Район­ния Съд е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, на първо място, че неправилно съдът е отбелязал в мотивите си, че в оспореното НП са допуснати съществени нарушения, които накърняват правото на защита на „Голдшилд“ ЕООД.

Счита, че абсолютно ясно и непротиворечиво са изброени всички извършени от дружеството нарушения както в обстоятелствената, така и в заключителната част на НП. На второ място се твърди, че както в АУАН, така и в НП се съдържат всички изискуеми реквизити в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН, поради което се иска отмяна на решението на ПРС и потвърждаване на НП.

Ответникът по касационната жалба – „Голдшилд“ ЕЕОД, редовно призован, не се представлява.

Участвалият прокурор от Окръжна

Прокуратура – Пловдив е на становище за основателност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд– двадесети състав, след като разгледа по отделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

С НП № К-039638 от

30.05.2018г. на „Голдшилд“ ЕООД са наложени административни наказания имуществена санкция за нарушенията, подробно посочени по-горе в настоящото изложение.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на ата­куваното НП състав на районния съд е приел, че на първо място липсва съответствие между изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление и неговата заключителна част, в която именно са наложени и съответните имуществени санкции. Наказващият орган съвсем неясно и бланкетно е изброил, че налага наказания „имуществена санкция“ за нарушения от т. 1 до т. 9 от наказателното постановление, каквото точково обозначение и ясно фактическо и правно описание на всяко едно от нарушенията в обстоятелствената част на НП няма. В мотивната част на обжалваното наказателно постановление, отделни нарушения, със съответната им точкова номерация липсват, като са обособени множество самостоятелни абзаци, които не са съотносими към номерацията в заключителната част на наказателното постановление - посочените абзаци са многократно повече от номерацията на наложените имуществени санкции.

Единствената номерация в мотивната част от атакуваното НП, се намира на стр. 2- ра от същото, но тя е с цифри от 1 до 6 и очевидно не съвпада с точките, отразени в заключителната му част.

На второ място, ПРС е приел, че е налице и нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като всички данни както за нарушението, така и за нарушителя са били налице към 19.09.2017 и назначената впоследствие от КЗП проверка на 24.01.2018г. не е изпълнена с друга цел, освен за удължаване на установения в закона тримесечен давностен срок и да даде възможност на КЗП да състави АУАН през м.03.2018 г.

На следващо място е прието от състава на РС - Пловдив, че неправилно е посочена като нарушена нормата на чл.50 от ЗЗП, която норма установява неотменимо право потребителя да се откаже от договора, сключен от разстояние, а не задължение на търговеца да го уведоми за тази възможност.

По отношение на втората част от извършената проверка на 24.01.2018 г. съдът е приел, че административният орган селективно и твърде неясно е изготвил съответните разпечатки от интернет сайта, поддържан от дружеството-жалбоподател.

Настоящият съдебен състав намира, така направените изводи от районния съд, за правилни и законосъобразни.

Така, се споделят изводите, че действително е налице нарушение на чл.57 т.5, 6, и 7 от ЗАНН.

Според чл.57 ал.1,т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, т.6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; т.7. вида и размера на наказанието.

В случая е съвсем очевидно, че в обстотелствената част на НП са посочени 6 точки, с което са очертани допуснатите нарушения от търговеца, а в диспозитивната част на НП са посочени имуществени санкции по 9 такива, като не става ясно, коя санкция за кое от посочените шест в обстоятелствената част на НП се налага.

Липсата на индивидуализация на състава на извършеното нарушение в АУАН съгласно изискванията на чл.42 т. 3 и т.4 от ЗАНН и в самото НП съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, което, от една стра­на, съществено накърнява правото на защита на нарушителя, поставяйки го в не­въз­можност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга, поставя съда в невъзможност да направи преценка и относно законо­съобразността на акта по същество на спора. Описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, НП следва да отговаря на установени от закона реквизити - чл.57 ал.1 от ЗАНН. В конкретния казус, НП е издадено въз основа на АУАН, който, от своя страна, съдържа шест нарушения, а при издаване на НП са наложени 9 имуществени санкиции. Това противоречие между АУАН и НП е съществено,поради което прави последното изцяло незаконосъобразно.

Посоченото противоречие препятства възможността да се разбере какво точно е извършеното от санкционираното дружество нарушение. Противоречието между обстоятелствената и диспозитивна част на НП е до такава степен съществено, че прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно административно нарушение се ангажирана отговорността на санкционираното дружество и, съответно, следва да му се наложено административно наказание. Това е накърнило правото на защита на наказаното лице, тъй като то е било лишено от възможността да разбере точно какво нарушение се твърди, че е извършило, и да реализира пълноценно правото си по чл. 44 ал.1 ЗАНН да подаде адекватно възражение срещу акта за административно нарушение.

Съдът споделя и изводите на въззивната инстанция що се отнася до нарушението на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Чл.34 ал.1 изр. второ, предл. първо,от ЗАНН (действаща разпоредба, ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 6.03.2018 г.) гласи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Няма спор, че АУАН е съставен едва на 21.03.2018 г., т.е. – т.е. след изти­чане на предвидения в посочения текст тримесечен срок от откриване на нарушителя за съставянето му. Безспорно е установено, че жалбата на потребителя Теодора Симеонова Георгиева е входирана в КЗП на 19.09.2017 г. и същата съдържа пълна информация с наименованието на търговеца, данни за контакт с него и в какво точно се състои оплакването на потребителя.

Посочената правна норма е категорична, че не се образува административ­нонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нару­шението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е из­текла една година от извършване на нарушението. По смисъла на ЗАНН, открива­не на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на адми­нистративно нарушение, а не като фактическото му намиране или осъществява­нето на контакт между него и ак­тосъставителя или административнонаказващия орган. Аргумент в тази насока е и правилото на чл.40 ал.2 от ЗАНН, което дава разрешение за случаите, когато нарушителят е известен, но не може да бъде на­мерен или след покана не се явя­ва за съставяне на акта. В конкретната хипотеза производството е било образувано с надлежен акт - акт за установяване на адми­нистративно нарушение, съста­вен от компетентен за това орган, но след изтичане на предвидените в закона срокове, преклудиращи възможността на администра­тивно-наказващия орган за­коносъобразно да ангажира административно-наказа­телната отговорност на нару­шителя за извършеното от него административно на­рушение. От друга страна наличието на предпоставки за съставянето на акт за кон­статиране на административно нарушение в 3-тримесечния срок, с оглед устано­вяване на нарушителя, изключва приложението на 1-годишния.

Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реа­лизирането й.

Законодателното отношение по този въпрос е видно и от система­тичното място на разпоредбата на чл.34 ЗАНН в закона. Това е така и с оглед це­лите на тази разпоредба, а именно - да се избегне едно евентуално продължител­но бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомо­щия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Сле­дователно, неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административ­но наказателно производство, и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт.