Решение № 13 от 06.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. П., 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330205602 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-000902/25.02.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР П., с-р Пътна полиция, с което на Д.

Д. А. с ЕГН: ********** е било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. А., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С жалбата си и допълнителна молба към нея обжалва процесното наказателно постановление и излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Не се установявало върху табелата ли е бил поставен черният стикер или върху рамката, която е държи, както и че било налице двусмислие в описанието на нарушението, тъй като в акта било посочено, че стикерът бил залепен на регистрационния номер, а в НП на регистрационната табела.

Същевременно се изтъква, че не била нарушена четливостта на регистрационния номер, както и че липсвали доказателства като снимки или видеозаписи от мястото на проверката. В условията на алтернативност се излагат аргументи за маловажност на случая. Претендират се и сторените по 1 делото разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна - Началник група към ОДМВР П., с-р Пътна полиция, редовно призована, не изпраща процесуален представител, но депозира становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай Д. А. е бил санкциониран за това, че на 23.12.2024 г. около 14:43 часа в гр. П., на бул. ,,В.А.“ до номер 108 като водач на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № **** е управлявал този автомобил с поставен черен стикер върху синьото поле в най-лявата част на регистрационната табела, където са позиционирани буквите „BG“.

След като на процесната дата и място свидетелят Р. С. В. – ***** при с-р „Специализирани полицейски сили“ към ОДМВР-П. „СПС“ спрял за проверка водача, той констатирал това нарушение и съставил на последния фиш с № GT 14710984. Тъй като нарушителят имал претенции относно наложената глоба с този фиш срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.№ 1434983/09.02.2025г., който бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива били депозирани от него по-късно в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Р. С. В., който заяви, че на 23.12.2024 г. около 14:43 часа, той лично е спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № **** и лично е констатирал, че върху регистрационния номер на последния в най-лявата му част където по принцип е позиционирано синьото поле с изписани бели букви „BG“ по образец, били залепени същите букви, но с черен стикер, поради което те били в черен цвят. Същото нарушение било констатирано впоследствие и от други 2 колеги на актосъставителя, при което жалбоподателят разлепил пред тях стикерите, които бил сложил на регистрационните табели.

Показанията на свидетеля В. изцяло се ползват с доверие от съда. Те са последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си.

Ценят се като добросъвестно дадени от незаинтересовано по делото лице. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представената Докладна записка от 11.02.2025 г. от Димитър Д. – **** в група 01 „Сигма“ АУАН се установява, че на тази дата същият е докладвал до ***** на „СПС“ МВР гр. П. за процесния случай. Устновява се и че първоначално срещу Д. АА. е бил изготвен фиш, но тъй като той е имал претенции относно нарушението и наложената му глоба, и е искал да обжалва, срещу него е бил съставен АУАН с бл.№ 1434983/09.02.2025г.

От представената справка за нарушител/водач на лицето Д. А. се установява, че по отношение на него има издадени тринадесет акта, дванадесет наказателни постановления и 54 фиша, от които повечето са влезли в сила.

Въз основа на така възприетата от съда фактическа обстановка, се достигна до следните правни изводи.

Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се установява компетентността на административнонаказващия орган и на актосъставителя.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна норма.

Съгласно чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП водачът на моторното превозно 3 средство е длъжен да поддържа: табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на никакви предмети, материали и вещества.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си като водач на МПС да не поставя върху регистрационните си табели никакви предмети или материали. От обективна страна безспорно се установи, че на процесната дата върху регистрационния номер **** на управлявания от него автомобил „Фолксваген Туарег“, в най-лявата му част, където е позиционирано синьото поле с изписани бели букви „BG“ по образец са били залепени с черен стикер същите букви, но с черен цвят. По този начин е била затруднена дейността на контролните органи и реално са били засегнати защитените от нарушената разпоредба обществени отношения. Разпитаният свидетел Р. С. В. - **** в група 01 „Сигма“ е незаинтересован от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които е установил, независимо дали показанията му биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. Съпоставяйки казаното от него с останалите доказателства по делото, съдът изцяло кредитира показанията му като непосредствени, безпристрастни и непротиворечиви. Същите са преки, ясни и логични. Те се потвърждават от представената и приета по делото административнонаказателна преписка. Не на последно място следва да се отчете и категоричността в показанията на полицейския служител, който с положителност потвърди, че лично е възприел извършеното нарушение.

На следващо място доказателствената сила на акта не беше разколебана.

Фактът на нарушението по чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП е установен безспорно от събраните писмени и гласни доказателства по делото, като настоящия съдебен състав намира, че презумптивната доказателствена сила на АУАН съгл. чл.

189, ал. 2 ЗДвП не беше оборена от жалбоподателя, както и че от събраните писмени доказателства, както и от разпитания в съдебно заседание на свидетел-очевидец се установи по безспорен начин извършването на посоченото административно нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП от административно-привлечения. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този 4 закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /"доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал, а обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите, когато и доколкото констатациите, отразени в акта, се оспорват от наказаното лице, какъвто е и настоящия. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, настоящия въззивен състав приема, че изложените в обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства относно извършеното нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП съответстват на действителното положение, интерпретирани са и са оценени в съответствие с материалния закон. Жалбоподателят, макар да оспорва, че е извършил нарушението, не представи убедителни доказателства в подкрепа на доводите си. А именно защото редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила, то по аргумент на противното тежестта на доказване се носи от нарушителя, респективно от жалбоподателя, като именно той е следвало да представи снимки или видеозапис на регистрационния си номер, за да докаже неправилността и незаконосъобразността на НП, което той не е сторил, а същевременно полицейският служител не е изрично длъжен да прави снимки при всяка рутинна проверка.

Що се отнася до възражението, че в АУАН и НП не било конретизирано къде точно бил поставен „черният стикер“, то настоящият състав намира, че и в акта и в постановлението пределно ясно е посочено, че стикерът е бил поставен върху самата регистрационна табела, не на каросерията на колата, като отделно е подчертано, че е бил в най-лявата й част, която е в син цвят.

Ноторно известно е, че единствено табелата /металният елемент/ има отсек, 5 който е в син цвят, а самият държач на номера е винаги в черен такъв.

Изрично е посочено и в АУАН и в НП, че е била засегната частта, която е в син цвят, тоест синята лента на регистрационната табела с буквите и символите в нея.

Не се споделят и доводите в молбата, че в акта бил употребен изразът „регистрационния номер“, а в НП „табелите“, което водило до несъответствие между фактическото и правно обвинение, тъй като и в двата документа с главни букви е конкретизирано, че са били манипулирани именно регистрационните табели.

На следващо място никъде съставът на нарушението не визира изискване за четливост или нечетливост на регистрационния номер, а единствено да не се поставят върху него никакви предмети, материали и вещества, какъвто материал обаче безспорно се доказа, че е бил поставен от жалбоподателят и това се потвърждава изрично от разпита на актосъставителя, в който той сочи, че на самия регистрационен номер ****, в частта в която е отсекът със син цвят на мястото на белите букви „BG“ са били залепени с черен стикер черни такива.

В настоящото производство се установи извършване на нарушението, неговият автор и правилното прилагане на ЗДвП от наказващия орган. За нарушението по чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, последният е наложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП, която глоба към момента на нарушението е била в размер на 50.00 лева, еднозначно определена от законодателя, а съдът не разполага с възможност за промяната й, а и не намира основания за изменение или отмяна.