Решение № 17300 от 24.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17300 гр. С, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ при участието на секретаря С.Н.В. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ Гражданско дело № 20231110106576 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Н. Л. О. против „Т***С**“ ЕАД, с която се иска признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършеното със Заповед №38/12.12.2022г. на изпълнителния директор на „Т***С**“ ЕАД, за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител отдел „Стопански клиенти“ при ответника и за заплащане на сумата 16590,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 12.12.2022 г. до 12.05.2023 г.

Ищцата излага твърдения, че по силата на трудов договор №62/31.08.2011 г. е назначена на длъжност „Специалист контрол приходи“ в „Т***С**“ ЕАД, а въз основа на допълнително споразумение от 12.06.2020 г. е преназначена на длъжността „Ръководител отдел „Стопански клиенти“.

Посочва, че със заповед на работодателя №38/12.12.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Счита, че уволнението е извършено без основание, а заповедта за това немотивирана, тъй като в нея липсва посочване на качествата, които липсват у служителя и фактически констатации за несправяне с конкретни трудови задължения.

Счита, че уволнението се дължи на субективното отношение на прекия ръководител вследствие на междуличностен конфликт в дружеството.

Поддържа, че това се установява от попълнените именно от прекия ръководител тримесечни атестационни формуляри с вписани високи оценки за работата в които работодателят признава неизгодния за него факт, че ищцата се е изпълнявала задълженията си точно във времево, количествено и 1 качествено отношение. Заявява, че в заповедта липсва посочване на конкретно неизпълнение или несправяне с работата. Счита, че посочените в уволнителната заповед липсващи качества на служителя не са част от длъжностната характеристика, Нито в длъжностаната характеристика, нито в трудовия договор е заложено изискване за постигане на определени финансови резултати, които да обосноват дълготрайност на неизпълнението.

Поддържа, че не се установява и причинна връзка между посочените в заповедта липсващи качества у ищцата и неефективното изпълнение на работата. При тези твърдения моли уволнителната заповед да бъде отменена като незакосъобразна, както и да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност при ответника. Претендира осъждането на ответника да заплати обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 12.12.2022 г. до 12.05.2023 г. в размер на 16590,00 лева.

Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че с ищцата са се намирали в трудовоправна връзка, която е прекратена със заповед на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. посочва, че липсата на конкретните качества у ищцата пречат да изпълнява качествено, точно и срочно задълженията си като се касае за трайно фактическо положение, а не инцидентно. Посочва, че ищцата е изпълнявала ръководна длъжност като е имала на подчинение 37 души с конкретни задължения, чието изпълнение е следвало да се контролира от нея. Поддържа, че след като на ищцата през м. 03.2022 г. е възложено да създаде необходимата организация за сключване на договори с клиенти, събиране на просрочени суми и сключване на споразумения през м.06.2022 г. е констатирано от прекия ръководител, че такава не е създадена и няма напредък по поставените задачи. Констатирано, че за м. 05.2022 г. подчинените на ищцата служители при установени 2108 броя клиенти без договори са изпратили едва 12 покани за подновяване на договори и 58 броя писма за дължими суми, което сочи на липса на ръководни умения у ищцата и липса на контрол върху служителите. При проверка работата на пряко подчинените служители на длъжност „Инспектори, стопански клиенти“ е установено, че не може да се достигне дори до едно писмо на ден от всеки от тях. При косвения контрол на служителите „Специалист, стопански клиенти“ също е установено, че са налице голям брой необработени клиентски заявления за периода 01.01.2022 г. до 18.11.2022 г. – 430 броя, което означава, че Н. О. не е предприела действия за правилното им разпределение и обработване, поради непознаване дейността на тези служители. На 08.06.2022 г. при проверка на състоянието на работните портфейли на служителите на длъжност „Инспектори, стопански клиенти“ е констатирано, че някой от тях не са ги анализирали 18 месеца, което показва трайно несправяне с ръководството на отдела, а не инцидентно поведение. Установено е, че не са подлагани на текущ анализ просрочените длъжници в поверения отдел, както и не са анализирани превантивно дълговите експозиции на длъжници.

2

Не са предприемани персонални коригиращи действия по отношение неизпълнението от страна на подчинените служители на вменените им по длъжностна характеристика задължения. Посочено е, че не са провеждани ежемесечни оперативки в отдела като за 2022 г. такива е имало само на 09.03.2022 г. и на 04.11.2022 г., което е доказателство за дефицит на проактивност и гъвкавост при управлението на процеси и персонал.

Допуснатото междуличностно напрежение и конфликти в отдела сочи на дефицит на управленски подход. Наведени са твърдения липса на ориентираност към сроковете и постигане на целите. Поддържа, че картите за тримесечна оценка на служителите не са за реална оценка на качествата им, а с оглед ниските възнаграждение на служителите и възможността да получават ДМС. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му се присъдят разноски.

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното право на работника или служителя да оспори законността на уволнението, освен пред работодателя и пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез конститутивен иск, с който се установява съществуването или несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова, към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на уволнението и неговата отмяна.

В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, и неговото прекратяване, а в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно че 1/ служителят не притежава качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа; 2/ непритежаването на тези качества е обективно състояние, което не може да се вмени във вина на служителя; 3/ от формална страна качествата, които работодателят твърди да липсват у служителя, следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение /т.нар. фактически мотиви/ конкретно и да бъде отразена причинната връзка между тяхната липса и неефективността на изпълнението на работата /кое конкретно качество пречи на изпълнението на конкретна трудова функция/.

Не е спорно между страните а и се установява от представените по делото копие на трудова книжка, трудов договор и допълнителни споразумения че между страните е съществувало трудово правоотношение на 3 основание сключен трудов договор №62/31.08.2011 г. по силата на който Н. Л.

О. е назначена на длъжност „Специалист контрол приходи“ в „Т***С**“ ЕАД, а въз основа на допълнително споразумение от 12.06.2020 г. е преназначена на длъжността „Ръководител отдел „Стопански клиенти“. Не се спори, че със заповед № 38/12.12.2022г. трудовото правоотношение на Н. Л.

О. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ.

Първият спорен въпрос е дали постановената заповед е мотивирана.

Съобразно становището, възприето в мотивите към т. 3 от ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта.

Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление.

Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие- "липсата на качества за изпълнение на работата". Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици.

Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.

Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и 4 законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора.

За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.

В настоящия случай в заповед № 38/12.12.2022г. е посочено конкретно в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата от страна на ищеца, а именно: