Решение № 2087 от 13.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20211110174336 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на фирма /в качеството на правоприемник на „фирма/ срещу К. В. Д., с която са предявени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 189.68 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ****/30.06.2020 г., дължима по погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г., ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателното плащане; 560.82 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г.;

130.24 лв. – мораторна лихва за периода от 21.07.2020 г. до 26.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18869/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, както и осъдителни искове за следните суми:

810.32 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ****/30.06.2020 г., дължима по погасителните вноски за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. до окончателното плащане; 31.52 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г. Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че договорът е сключен в качеството на кредитор от „фирма, преобразувано чрез промяна на правно-организационната форма в фирма. Сочи, че с него е предоставен на ответника паричен кредит в размер 4 000 лв. за срок от 11 месеца – до 20.05.2021 г., а той е поел задължение да върне сума в общ размер на 4 591.34 лв. на 11 броя месечни вноски съгласно погасителен план, при лихвен процент 30 % и ГПР 34.39 % .

Излага, че сумата по кредита е преведена по банкова сметка на кредитополучателя. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, но кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба е настъпил падежът и на последните две погасителни вноски по кредита, поради което предявява 1 осъдителни искове за вземанията, включени в тях.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Изтъква, че кредитор по договора е друго юридическо лице. Оспорва усвояването на сумата по кредита. Излага, че ищецът не е обявил кредита за предсрочно изискуем, поради което няма основание да претендира всички дължими суми по него.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 27794/20.10.2022 г. е обявено за безспорно сключването между фирма и ответника на Договор за потребителски кредит № ****/30.06.2020 г. за сумата от 4 000 лв. с краен падеж 20.05.2021 г. По делото е представен договорът, от който се установява, че е уговорен годишен лихвен процент в размер на 30.00 % и ГПР в размер на 34.39 %. Общата сума, дължима от потребителя по договора, възлиза на 4 591.34 лв.

Страните са постигнали съгласие, че кредитът ще бъде върнат на 11 броя месечни анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 420.42 лв., с изключение на първата вноска, възлизаща на 387.14 лв. В договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който вноските се дължат ежемесечно в периода от 20.07.2020 г. до 20.05.2021 г., като са посочени размерите на главницата и договорната лихва, които се погасяват с всяка вноска.

Съгласно чл. 19.2., в случай че потребителят е допуснал просрочие на дължима погасителна вноска, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата.

С Определение № 27794/20.10.2022 г. на страните е съобщено, че на съда е служебно известно, че фирма е правоприемник на „фирма.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява следното: Сумата по кредита в размер на 4 000 лв. е изплатена на К. В. Д. с платежно нареждане от 30.06.2020 г. по сметка с IBAN BG07FINV**** с основание: „Усвояване кредит дог. ****/30.06.2020“.

Няма данни за постъпили плащания по договора за кредит, т.е. кредитът не е обслужван.

Размерът на задълженията на Д. по договора към датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.04.2021 г., възлиза на 3 863.41 лв., която сума включва: 3 189.68 лв. – главница по вноски от № 1 до № 9 включително; 560.82 лв. – договорна лихва по вноски от № 1 до № 9 включително; 112.91 лв. – лихва за забава за периода от 21.07.2020 г. до 01.04.2021 г. Към 29.12.2021 г. – датата на исковата молба, ответникът дължи 4 000 лв. – главница, и 591.34 лв. – договорна лихва, като задълженията остават непроменени към датата на изготвяне на експертизата. Съдът кредитира заключението като пълно, обективно и компетентно изготвено с изключение на отговора на вещото лице по отношение размера на мораторната лихва, защото то я е изчислило за различен от исковия период.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове 2 за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18869/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Те са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заедно с тях са предявени и осъдителни искове за разликата до пълния размер на вземанията по процесния договор, което е допустимо с оглед задължителните указания, дадени с т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл.

9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен между „фирма и ответника, с посоченото в исковата молба съдържание; изпълнение на задълженията на кредитора по договора, включително предаване на заемната сума на кредитополучателя; наличието на валидна уговорка за възнаградителна лихва; изискуемост на вземанията за главница и възнаградителна лихва; размера на дължимите главница и възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава; размера на обезщетението за забава; че ищецът е правоприемник на дружеството-кредитор. При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи плащане на задълженията на уговорения падеж.

В случая се доказа по делото сключването на процесния договор за потребителски кредит между фирма, ЕИК ****, в качеството на кредитор и ответника в качеството на потребител. Установи се, че дружеството – кредитор е преобразувано чрез промяна на правно-организационната форма, като негов праводател е фирма, ЕИК *****.

Правоприемството е настъпило в хода на процеса – след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но преди подаване на исковата молба. При това положение съдът намира, че ищцовото дружество разполага с процесуална легитимация в качеството си на универсален правоприемник на дружеството – заявител, като същевременно притежава и материалноправна легитимация да претендира вземанията по процесния договор. Този извод не се влияе от обстоятелството, че в договора кредиторът е посочен с правноорганизационната форма ООД вместо ЕООД, доколкото е налице съответствие в неговия ЕИК, чрез който той като търговско дружество се идентифицира еднозначно.

Обсъжданият договор за потребителски кредит попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл. 9 ЗПК, като отговаря на всички императивни изисквания на посочения закон.

Доказа се по делото предаването на заемната сума от 4 000 лв. на ответника. Този извод следва при съвкупната преценка на чл. 8 от договора, в който е посочено, че кредитът се усвоява еднократно и в пълен размер незабавно след сключването на договора, като кредиторът предоставя заемната сума в брой или по посочена в договора банкова сметка на потребителя, и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което е видно, че в деня на сключване на договора заемната сума е преведена по вписаната в договора банкова сметка на ответника с посочване на процесния договор като основание за превода. Ето защо 3 съдът намира, че за ответника е валидно възникнало задължение по договора за връщане на сумата от 4 000 лв. на кредитора, а развитите в отговора на исковата молба доводи за липса на доказателства за предаване на заемната сума са неоснователни.

Изяснено е, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на възнаградителна лихва и страните са уговорили начина на нейното определяне и нейния общ размер, възлизащ на 591.34 лв.

Установено е, че задълженията по договора за главница и възнаградителна лихва подлежат на плащане на 11 броя месечни анюитетни погасителни вноски, дължими на 20-о число на съответния месец, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че в случая ответникът не е извършил никакво плащане по кредита, поради което задълженията му за главница в размер на 4 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на 591.34 лв. са изцяло непогасени.

При съпоставяне на датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.04.2021 г., и падежните дати по погасителния план се изяснява, че към датата на подаване на заявлението е настъпил падежът на погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г., а към датата на депозиране на исковата молба – 29.12.2021 г., е изтекъл и крайният срок за погасяване на кредита, поради което са станали изискуеми и погасителните вноски за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г. Ето защо възражението на ответника, че ищецът няма право да иска всички дължими суми по договора, защото не е обявил кредитът за предсрочно изискуем, са неоснователни.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът е имал непогасени задължения за главница по погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г. в размер на 3 189.68 лв. и за възнаградителна лихва по същите в размер на 560.82 лв.

След като по делото е доказано наличието на главно задължение за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г. и изпадането на ответника в забава за плащането му, считано от 21.07.2020 г., то искът за мораторна лихва върху дължимата за този период главница е доказан по основание. Размера на мораторната лихва върху посочената главница за периода от 21.07.2020 г. до 26.03.2021 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 107.60 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изясни, че към датата на подаване на исковата молба ответникът е имал също така непогасени задължения за главница по погасителните вноски за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г. в размер на 810.32 лв. /разликата между целия размер на главницата и дължимата към датата на заявлението по чл. 410 ГПК главница/ и за възнаградителна лихва по същите вноски в размер на 30.52 лв.

От заключението на вещото лице се установи, че към датата на изготвянето му задълженията на ответника са останали непроменени, т.е. липсва извършено плащане в хода на исковото производство.

4

По изложените съображения съдът намира, че ищцовото дружество е носител на вземанията за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва срещу ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, както следва: 3 189.68 лв. – главница по погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 01.04.2021 г. до окончателното плащане; 560.82 лв. – възнаградителна лихва по погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г.;