Определение № 17003 от 05.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17003 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110142331 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр.

София, срещу В. Д. Н., с ЕГН **********, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 119,77 евро (234,19 лева), представляваща дължими вноски по договор за лизинг на устройство Xiaomi Redmi Note 11 Pro 5G 128GB Grey от 11.05.2022 г. за период от 15.09.2022 г. до 06.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането; 56,08 евро (109,69 лева), представляваща дължими суми за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896343553 от 07.04.2022 г. за период от 15.09.2022 г. до 14.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането; 228,21 евро (446,33 лева), представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896343553 от 07.04.2022 г., от които: 97,40 евро (190,46 лева), представляващи три стандартни месечни такси и 130,81 евро (255,87 лева), представляващи разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по договора, ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането; 23,41 евро (45,76 лева), представляваща дължими суми за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер 359896345449 от 27.07.2022 г. за период от 15.09.2022 г. до 14.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането; 43,13 евро (84,37 лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер 359896345449 от 27.07.2022 г., представляваща три стандартни месечни такси, ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането; 382,96 евро (749,00 лева), представляваща неустойка за устройство ZTE 5G Indoor Router по договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер 359896345449 от 27.07.2022 г., което е предоставено 1 на потребителя и не е върнато при прекратяване, ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането; 103,86 евро (203,13 лева), представляваща дължими суми за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897667960 от 03.06.2022 г. за период от 15.09.2022 г. до 14.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането; 83,13 евро (162,58 лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897667960 от 03.06.2022 г., представляваща три стандартни месечни такси, ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 69851/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по сключени договори за мобилни услуги, договор за услуга интернет за дома и договор за лизинг на мобилно устройство, по силата на които ищецът е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги, както и устройство при условията на разсрочено плащане. Поддържа се, че по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896343553 от 07.04.2022 г. и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897667960 от 03.06.2022 г., както и по договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер 359896345449 от 27.07.2022 г., ответникът е ползвал предоставяните услуги, но не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите месечни абонаментни такси, допълнителни пакети и потребление. Ищецът твърди, че във връзка с неизпълнението на паричните задължения договорите са били прекратени предсрочно, поради което на ответника са начислени неустойки, съответстващи на договорените условия, включително неустойки в размер на стандартни месечни такси и неустойки, представляващи разлика между стандартната цена на предоставените устройства и преференциалната цена при сключване на договор с абонаментен план. Излага се, че по силата на договор за лизинг от 11.05.2022 г. на ответника е предоставено устройство Xiaomi Redmi Note 11 Pro 5G 128GB Grey, като същият не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите лизингови вноски за процесния период. Твърди се също, че по договора за услуга интернет за дома на ответника е предоставено устройство ZTE 5G Indoor Router, което не е върнато след прекратяване на договора, поради което е начислена дължима сума за невърнато оборудване. Ищецът поддържа, че всички задължения на ответника са обективирани във фактури, включително крайна фактура, с която са начислени дължимите суми за потребление, лизингови вноски, както и неустойки по договорите. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК задълженията не са погасени. Сочи се, че за същите суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове по чл. 422 ГПК. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът дължи претендираните суми, както и да му присъди направените разноски.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да 2 бъдат приети като писмени доказателства по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Д. Н., чрез назначения особен представител адв. К. М., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответникът излага, че не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, като оспорва да е сключвала договорите, на които ищецът основава претенциите си, включително договори за мобилни услуги, договор за лизинг на устройство и договор за услуга интернет за дома. Оспорва също да е подписвала тези договори, както и да е получавала предоставените устройства и услуги. Поддържа, че липсват доказателства за действително предоставяне на услуги и за възникване на претендираните задължения.

Оспорва размера на претендираните суми, като твърди, че същите са неправилно изчислени и недоказани, както и че не е установено реално потребление на услуги в посочените размери. Оспорва и начислените неустойки, като ги счита за неоснователни и прекомерни, противоречащи на добрите нрави. Навежда възражение, че не е бил надлежно уведомен за прекратяване на договорите, поради което счита, че същите не са били прекратени законосъобразно. Оспорва настъпването на изискуемостта на вземанията. Ответникът поддържа още, че ищецът не е представил достатъчно доказателства за валидното възникване на претендираните правоотношения, за правилното начисляване на задълженията, за връчване на фактури и за настъпване на изискуемостта им. С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да присъди направените разноски.

Ведно с отговора на исковата молба не са представени писмени доказателства.

Направено е искане на основание чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да представи всички документи, приложени към заявлението по чл. 410 ГПК, в оригинал.

По правната квалификация на спора:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По доказателствената тежест на спора:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е бил сключен договор за съобщителни услуги, договорения размер на възнаграждението, който ответникът се е съгласил да заплаща, че реално е предоставил на ответника услуги, както и тяхната стойност. Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че е предоставил реално съобщителни услуги на ответника.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен соченият в исковата молба договор за лизинг, че е предоставил лизинговото имущество на ответника, както и размера на договорените лизингови вноски.

По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че 3 ответникът е поел задължение чрез валидна неустоична клауза да му заплати претендираната неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по негова вина, а имено по договорите за мобилни услуги – в размер на три стандартни месечни такси, а по договор за лизинг – в размер на предоставената отстъпка за мобилно устройство; че действието на договорите е прекратено поради неизпълнение на задължения на ответника преди изтичане на срока му; датата на прекратяване; както и размера на страндарните месечни такси по процесните договори и стандартната цена на предоставеното мобилното устройство, както и преференциалната такава.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатила претендираните суми, представляващи стойност на мобилни услуги и лизингови вноски, както и че плащането е направено в рамките на договорените срокове, за което не сочи доказателства.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Съдът намира, че следва да приеме представените с исковата молба писмени доказателства, доколкото същите са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 69851/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, доколкото същото е относимо към предмета на спора.

Съдът намира, че искането на ответника за задължаване на ищеца да представи всички документи, приложени към заявлението по чл. 410 ГПК, в оригинал е нередовно.

Същото е формулирано общо, без индивидуализация на конкретни документи, чието представяне се иска, както и без да се сочи необходимостта от представяне на оригиналите.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.

До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.06.2026г. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните, като им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

4

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на искането си по чл. 183 ГПК, като индивидуализира конкретните документи, за които се иска представяне в оригинал, както и посочи причините, поради които оспорва съответствието на представените преписи с оригиналите, респ. необходимостта от представяне на оригиналите.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на дадените указания в срок, искането ще бъде оставено без уважение.